Jump to content
valiamaria

IІ. Учителят Дънов за Соломон

Recommended Posts

IІ. Учителят Дънов за Соломон

1. ОТДАЛЕЧАВАНЕ И ПРИБЛИЖАВАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 10.ІІ.1935 г. в София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 22 ÷ 23, 34 ÷ 35

Когато Соломон казал: „Суета на суетите, всичко е суета”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Тъй щото думите на Соломона „всичко е суета” се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже „суета на суетите”, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „Суета на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така. - Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче. И всяко нещо, което се тъче, трябва да се къса. (...) Каква поука можем да извадим от живота на Соломона? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: „Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета.” Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета. Ето защо на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората какво ново има под слънцето. Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички.

И тъй, отношенията на човека към Бога, т. е. към Любовта, са правилни само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е

добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т. е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×