Jump to content
krasi23

КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИМ

Recommended Posts

КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИМ

Всяко нещо, което Бог е създал и му е вложил живот, вложил му е и своя Дух. Пред това същество ние трябва да седим с благоговение. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 373).

Ние трябва да се научим да прощаваме, защото туй разумно прошение ще внесе мир в домовете, мир в обществата. Разумно прошение трябва! То е цяла наука. Аз ви говоря само върху някои твърдения, но има известни методи и начини как да простиш. То е цяло изкуство! (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 373).

Сега ние ще приложим закона на прощаването. Можем ли да простим, или не можем? Ще кажете: „Как ще се научим да прощаваме?” Ето как. Имаш някой познат, комуто не можеш да простиш. Ще седнеш при хляба и ще си кажеш: „Туй жито е минало между камъните, смляло е заради мене, пожертвало е животът си заради мене”. Имаш едно хубаво теленце или агънце, заклано е, ще си кажеш: „Това агънце е станало жертва заради мене”. Ще погледнеш дрехите си, ще кажеш: „Колко овци пожертваха вълната си заради мене!” Ако всичко това стана жертва заради мене, аз не мога ли в дадения случай да направя една жертва, да простя на един мой брат? И то не заради него. А заради кого? - Заради Онзи Великия Бог на Любовта, Който седи в дадения случай пред мене и Който ми е дал всичко. Господ никога няма да ви каже: „Да простиш!” Ако чакате Той да ви каже да простиш, много се лъжете. Не, за Господа е все едно и когато мразим и когато любим, Той няма да ни каже нищо. И ако ние не изправим нещата сами, Той ще ги изправи. Ако ние не простим навреме, Той ще вземе този, когото мразим, ще прекара ръката си върху него, ще заличи всичките му язви, ще заличи твоето име от неговия ум, и тогава този човек няма да съществува за тебе. Той ще го заличи. Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб, ще почувстваш, че си едно нищожно същество в света. Някои казват: „Господи, да се махне този, не го искам!” Виж, това може да направи Господ, но щом махне него, и тебе ще махне. Не, не, не, в ума на твоя враг и в ума на твоя приятел ти трябва да седиш като една запалена свещ, ти трябва да бъдеш като един любовен обект. Ти трябва да кажеш: „Има в света едно същество на Любовта! От този човек, от неговия живот аз разбирам какво нещо е Любовта”. Тъй трябва да бъде! Но трябват дълбоки разсъждения. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 374).

Докато не се научи да прощава, човек не може да се справи с мъчнотиите и противоречията си. Христос даде пример, как да се прощава. Той разказа един случай за един слуга, който дължал на господаря си голяма сума. Като дошъл срока за плащане на дълга, слугата отишъл при господаря си, паднал на колене пред него и почнал да го моли, да му прости. Господарят се отнесъл великодушно със слугата си: простил всичкия му дълг и го пуснал на свобода. На излизане от дома на господаря си слугата срещнал един свой длъжник, който му дължал само 100 пинязи. Той го хванал за врата и започнал да го души. Длъжникът му паднал на колене и започнал да го моли, да го прости, но той останал неумолим: Хванал длъжника си и го предал в затвор. Като видели това, съслужителите му, съобщили на господаря си как постъпил техния другар със своя длъжник. Господарят му го повикал при себе си и му дал добър урок. Питам: ако Бог всеки момент прощава прегрешенията ви и ги заличава от вашата книга, не трябва ли и вие да постъпвате по същия начин с вашият ближен?... Защо Бог трябва да прощава, а вие да не прощавате? (ПРОСВЕТЕНО СЪЗНАНИЕ – изд. 1940 г. София - 22).

Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но където го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. (ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ – изд. 1945 г. София - 266).

„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” В дъното на тази прошка знаете ли какво лежи? - Само Любовта може да прощава, т. е. аз ще се коригирам, Любовта не прощава, тя забравя. „Тя дълго търпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.” Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти. Сърцето ти ще бъде чисто, и след туй състояние вие ще имате една […]. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 274).

Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията. Само така ще дойде тя. Този Божествен закон е всякога готов. Вие може да направите опита си, както искате. Ако вие простите, трябва да простите в душата си, в себе си, а не само да разгласявате, че сте простили. Да простите, без да разгласявате. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 364).

В Евангелието се казва: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще простиш на онези, които са ти съгрешили; повярвай в Господа Исуса Христа, и ще възлюбиш онези, които не обичаш, повярвай в Господа Исуса Христа, и сърцето ти ще бъде милостиво към страдущите; повярвай в Господа Исуса Христа, и ти ще служиш Нему, няма да убиваш хората”. Повярвай, повярвай - навсякъде се казва това. С тази вяра всичко можеш да направиш. Тя е една положителна вяра. И всички трябва да я приложите, но не само тук. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София – 378).

Прощаването е необходимо. Аз искам да се създаде един идеал у вас. Хората никога няма да вярват, освен, ако видят всичко на опит. Някои казват: „Новото общество”. Какво е новото общество? - Да живеем като старото общество! Не, аз не съдя църквите, не съдя никого, но питам; В какво седи новото общество? Трябва да го доказвам. - Новото общество седи в това, че ние трябва да прощаваме така, както Бог изисква, а не както хората ни налагат. Ние със закон не може да прощаваме. Тъй както досега сме прощавали, това не е прощаване. И в нас прошката, това е най-малката добродетел, с която ние се занимаваме, тя е най-малкото изкуство. Това нещо няма да се постигне в една година, нито в две или в три години, нито в цял живот, изискват се най-малко 100 ÷ 200 години, докато се научим да прилагаме тази добродетел. Да простиш, това аз наричам най-малкото изкуство. Аз го наричам най-славното нещо. Да простим, то значи да приложим всичката наука и философия на миналото, всички изкуства, всичко това, което ангелите знаят. Това значи да разрешиш най-малката задача в света. Знаете ли какви проблеми са свързани с нея? Като гледам лицата ви, не виждам нито един от вас, който да е простил тъй, както аз искам. Това не е упрек, не казвам, че не сте добри, но не сте научили това изкуство. Вие сте добри като мене, но не сте научили изкуството да прощавате тъй, както аз разбирам. Виждам един стремеж, виждам малки зачатъци, но туй изкуство, да прощавате, още не сте го Научили. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 380).

Туй, което засега се изисква от нас, то е приложението на Христовото учение, в дадения случай - да изпълним волята Божия - да простим! Но знаете ли колко е трудно да простим? Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото й да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел. Ами че така е! Двама души, които се убиват, които са си направили най-голямото зло, Господ един ден ще ги направи най-добри приятели. Ще им смеси кръвта. Не мислете, че вие можете да се избавите по някакъв начин, да не си простите. Не, по хилядите съчетания, този човек, който ви е направил най-голямото зло, Господ един ден ще го направи ваш брат, ваш господар ще го направи, ваш слуга ще го направи, ще ви постави при всичките възможности и условия да си простите. Ще ви накара да признаете, че този човек, колкото и да е лош, и той си има добри качества. Е, представете си сега, че ти не си простил някому, а той стане цар. Тогава? Но ако си му простил, този цар един ден ще те повика и ще ти даде едно угощение. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 389).

Сега аз съм между вас. Една заслуга искам от вас да ми отдадете и тя е следната. Като се върна при Господа, да мога да Му кажа: „Господи, аз научих хората как трябва да прощават. Не само че ги научих да прощават тъй, както се следва, но им дадох и един пример и по форма, и по същество. Сега вече, Господи, можеш да слезеш на Земята, те научиха туй изкуство. Че научиха това изкуство, ще познаеш по това, че втори път като слезеш на Земята, няма вече да те разпъват. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София – 381).

Сега идваме до въпроса: „Ами как трябва да прощаваме?” За да прощава човек, той трябва да бъде високоинтелигентен, много разумен човек. Съвременните християни казват: „Нас наука не ни трябва, изкуство не ни трябва. Науката не струва нищо, изкуството не струва нищо, ние трябва само да се молим на Бога”. Аз питам: В какво седи добрата молитва? Молитва, аз разбирам, първото нещо: Като се приближим до Бога, да кажем: „Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както Ти си ми простил”. Това е първият разговор. Вие казвате: „Аз искам да се разговарям с Христа”. Като те срещне Христос, първото нещо, което ще ти каже, е, че не си простил на длъжници. Някои казват: „Аз прощавам”. Не, не тъй. Христос ще ти каже, че ти не си простил тъй, както Той прощава. И ако кажеш най-малката лъжа, току изведнъж Христос ще дрънне със звънеца си, веднага ще дойдат всички онези, на които не си простил, и ще кажат: „Господи, не ни е простил”. Всички тия, на които не си простил, те са хроми, клосни, сакати, те си носят раните. Христос ще каже: „А, братко, хем не си простил, хем знаеш да лъжеш!” Отгде иде лъжата? - Когато човек не е изпълнил Божия закон, а иска да се покаже правдив пред хората, той ще тури лъжата. И после ще почне да се извинява, че условията били такива, че Господ тъй направил. Не, не са виновни условията, не е виновен Бог... И тогава, като кажеш: „Господи, аз простих”, всички онези, на които си простил, ще излязат с хубави дрехи пред Господа и ще кажат: „Да, простил ни е”. Като кажеш лъжа, пак ще излязат онези, на които не си простил; и като кажеш истината, пак ще излязат онези, на които си простил. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 371).

Когато изправят грешка спрямо тебе, ти прости. Това е закон на милосърдието. (ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - изд. 1982 г. Варна - 313).

Аз искам сега във вашия ум да остане една красива идея, тя е следующата: Аз мога да бъда такъв човек, какъвто Бог иска! И единственото нещо, което аз зная, че Бог го желае, че Бог го изисква от нас, то е да бъдем същества любвеобилни, умни и силни по воля, да творим Неговата добра воля. (ДОБРИ НАВИЦИ – изд. 1939 г. София - 380).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×