Jump to content

2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ

София, 21.I.1921 година

Чрез господин Никола Ватев
За Учителя
Ул. ..Борисова"№41, Русе
Няма Любов като Божията Любов!
Скъпи, светли Учителю.
Заемам се за трудна работа да изкажа своята преголяма радост и благодарност за това. което тъй щедро ми давате, както винаги, така и сега, през това колкото кратко, толкова и дълго прекарано време в Русе и при Вас.
Дойдох си е София окъпана, пременена, нахранена и причестена! Колко хубави ми се видяха моите ученички, колеги и всички хора наоколо! Всичко е светло, красиво. Искам да отворя широко своето сърце, ум и душа за вливане на
великото - хубава любов, музика, поезия! Да служа безгранично на Живия Бог, да разбирам напълно Волята Му! За това аз ще работя, ще работя с всичките сили на своето същество.
А колко пъти съм виждала лицето на Бога покрито с тънък воал на скръбта. Страда Той! За кого? - И за малката, невежа Паша в света. Изпаднала в мрак, невежество, заблуждение, оплела в себе си и низша и висша природа, подчинила сърце и душа на низшето, бори се. Идва светлина, явява се Михаил, би се той със сатаната, освободи детето на раждащата жена, освободи той моето сърце, душа от робството на плътта.
Познавам вече аз този Михаил, Нему дължа своето освобождение!
Вам, Учителю, моята вечна преданост и благодарност за всичко сторено! Колкото и слаба за своята духовна възраст, стихийно ще се стремя към служене на Вашия Жив Господ, който е и мой. Готова съм на всички изпитания, няма да роптая.
Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала. Но всичко това е толкова широко и необятно, та малкият наш ум и сърце не може го обхвана. Затова ние не разбираме Бога, не разбираме Вас, не разбираме и Белите братя.
Изказаното от Вас желание да ми услужите при затрудненото материално положение, ми даде много. Аз приех от него всичката благодат, не се боя от нищо. Не мога да издържам да Ви виждам, че се замисляте за материални въпроси, особено отнасящи се до мен.
Ние ще си уредим работите, мен ми е леко, привикнала съм на такива затруднения.
Сестрите ми Ви целуват ръка и благодарят.
Простете ме, че ще Ви отнема време с четене на писмото.
Само Божията Любов е Любов!
Целува Ви ръката завинаги благодарната Ваша ученица

Паша.

Изпраща П. Теодорова, „Оборище"26

Русе, 21. VIII. 1923 г.

Няма Любов като Божията Любов!
Обични Учителю,
Поздравлявам Ви с откриване събора на „Новия живот" - Денят на Любовта!...
Бе светъл, топъл, прекрасен ден...
Радост носеше за богатите и за бъдните души.
Небето тихо се отвори...
И слезе Той - Сеячът - лек, подвижен, като из ефир изтъкан.
И спуснаха се жадни, ожидащи Го с векове, погледи към Него. Дали Го носи? - запитваха се със засъхнали уста помежду си. Зноят световен пресушил бе всяка влага.
Небето се усмихва нежно, сладко. Мълчи Той, мълчат и те.
Ефирът лек обгърна вси души любовно, Стори им нещо, но с думи не се изказва.
Небето още по-тихо се отвори, и милион криле поеха Сеяча свой. А в душите долу, там ожаднели, настана радост, блаженство, рай...
Погледнаха вси нагоре и видяха най-милия поглед, приеха най-нежното чувство, и чуха най-сладката дума:
„Пази Го кат зеницата на окото.'"
То бе, Учителю, семенцето на „новия живот". А колко още недоизказано има! За него ще остане да мечтая, да копнея всеки ден и всеки час.
Целувам Ви ръката нежно.

В. В. ученичка Паша.

София, 7.I.1925г.

Няма Любов като Божията Любов!
Обични Учителю,
Христос се роди! - Туй е поздравът днес между всички. Туй е утрото, туй е изгревът на човешката душа.
Аз искам само да се радвам Богу, да се радвам Вам, да се радвам на всичко чисто, светло, красиво в света.
И знаете ли как искам да се радвам? - Само с крайчеца на сърцето си - никой да не чуе. да не види, да не знай. Как благодаря днес за всичко на Бога, на Вас!
Благодаря за безлюбието. защото отчасти познах Любовта.
Благодаря за глупостта, защото отчасти познах Мъдростта.
Благодаря за лъжата, защото отчасти познах Истината.
Благодаря за неправдата, защото отчасти познах Правдата.
Благодаря за злото, защото отчасти познах Доброто.
Благодаря за тия пет светли точки на хоризонта - те ръководни начала в живота ще ми бъдат!
А как ще съумея за всичко това да отблагодаря, туй живота ми, делата ми ще покажат и на самата мен.
Нежно Ви целува ръката:

Вашата ученица Паша.

15.I.1928 г.

БОГ МИР ЛЮБОВ
До Учителя на „Всемирната Бяла Школа"
„Красив бе животът в долината на сърцето!
 
- По-красив е животът на душата.
„Красив бе животът в подножието на високия връх."
 
- По-красив е животът в полето на духа.
 
- От този момент в живота на Душата и на Духа желая да живея. Да позная Великия, да Му благодаря и Заветът с Него да подновя.

Паша.

Забележка на редактора: На 15 януари 1928 година на ул. „Опълченска" 66 Учителят държал беседата „Заветът", отпечатана след това в томчето „Ни мъж, ни жена". Паша трогната от дъното на душата си, написва това и иска да поднесе Заветът си на Учителя. Учителят го изслушва от Паша. взима го, отива в другата стая. докато тя стои смутена и не знае какво да прави. Той там в стаята си се подписва под Завета на Паша и го подава с неговия подпис (Свещеният подпис).

София, 26.II.1928 г.

Доброта. Истина. Красота - това е Любовта!
На Обичния Учител.
 
- Красив е символичния език.
 
- Велик е този, който го разбира.
 
- Блажен е онзи, който го изучава.
В този език се сливат и великият поет, и великият художник, и великият музикант, и великият учен, и великият мъдрец!
От тоз език великият художник клишета снима, рисува ги и с краски ги оцветява; великият поет го възпява; великият музикант го в нежни тонове излива; великият учен го описва и формите му съчетава, а великият мъдрец го тълкува и вътрешния му смисъл разкрива.
 
- В тоз език Бог живее:
Любовта го одухотворява.
Мъдростта го осмисля.
Истината го осветлява!
 
- На тоз език Бог говорил ни е и всякога ще ни говори.
 
- На тоз език Синът Божий учил ни е и всякога ще ни учи.
 
- Под звучната хармония на тоз език расли сме и всякога ще растем - слава и хвала Богу да отдадем!
За всичко благодаря!
Целувам Ви ръката:
Вашата ученичка Паша.

София, неделя

26. VIII. 1928 г., Изгрев

Принос на Господа

В знак на благодарност
За новата светлина и новия живот,
Който всеки ден внася в душите ни чрез нашия Учител
Жертрувам за Господа и за своя Учител:
  1. Човешкото сърце, с неговите желания и копнежи - за разумното ново сърце, с нови желания и копнежи.
  2. Низшия обективен ум. със своите ограничени понятия - за висшия ум, с широки и светли мисли, към големия простор и светлина.
  3. Човешката, лична воля - за Божията воля.
  4. Пасивната деятелност, граничеща с леността - за вечното прилежание, с великия капелмайстор - Бог.
  5. Недоволството - за красивото доволство, което носи мир за душата.
  6. Непослушанието - за послушанието към Бога и към Неговия пратеник.
  7. Одумването - за правилния копнеж на душата, да благодаря, че имам възможност да се уча от правилните и неправилните постъпки на своя брат, вън и вътре от Школата.
  8. Човекоугодничеството за Богоугодничество.
  9. Шегобийството - за искреността.
  10. Прибързаността във всички мисли, чувства и действия - за разумност и обмисленост.

Господи, Учителю, бъдете с мен

в моите дела и аз във Вас

в изпълнение волята Ви!

Паша

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...