Jump to content
Ани

4. СТЕНОГРАФ КАТА НА УЧИТЕЛЯ - ПАША ТЕОДОРОВА

Recommended Posts

4. СТЕНОГРАФ КАТА НА УЧИТЕЛЯ - ПАША ТЕОДОРОВА

В.К.: Нас ни интересуваха опитностите, нали, на Паша във връзка с Школата и във връзка с Учителя.
Г.П.: О, много са. Една от тях например. Тя чете на Учителя, щото тя винаги Му четеше беседите, тя си го описва начина, тя го описва. То не се печати така, както тя го направи. Той го изслушва. Но интересно, когато тя вече доста се уморява, работата много. Тя предложи Аня да помага. Нали толкова културен човек, специално учителка по български език. Аня направи няколко обработки, но Учителят не ги хареса.
В.К.: Не хареса на Аня?
Г.П.: Не хареса.
В.К.: Защото аз съм чувал, че Учителят е предложил на Аня, но Аня не се е съгласила.
Г.П.: Кой ви го разправи такова нещо, бе? Абе какви са тези лъжи, бе?
В.К.: Лъжи. Значи тя фактически е направила, обаче...
Г.П.: Направи. Обаче той каза, че Паша по-добре ги работи. И един ден тя така му чете нещо. И това става вън от Неговата стая на Изгрева, съвсем изненадващо за Паша, Той рекъл така: „Ти виждаш този хаос. Аз го създадох и аз ще го оправя!" Съвсем неочаквано, прекъсна.
В.К.: То е много силно. То аз съм го чел това нещо. Много силно.
Г.П.: А пък аз го знам, защото ми го показа. Ето как го знам непосредствено от нея.
В.К.: Сега като станахте, като се изправихте, аз изтръпнах целия.
Г.П.: Да.
В.К.: Защото се свързах с онова поле и с онази епоха.
Г.П.: Да.
В.К.: Сега обикновено тя е редактирала беседите, отива при Учителя, редактира шпалтите.
Г.П.: He.
В.К.: Как изобщо става? Запознати ли сте?
Г.П.: Вижте как става: Всяка от стенографките дешифрира.
В.К.: Те са три стенографки, три стенограми.
Г.П.: Ама „мот а мот", дума по дума.
В.К.: Три стенограми. Всяка една поотделно дешифрира.
Г.П.: Всяка дешифрира, всяка имаше общи беседи, имаше специален клас, имаше общ клас. Обаче не всяка успяваше да си свърши работата и тя несвършените работи ги взема, та ги прави. А пък дешифрираните ги взема да ги обработва. Това правеше Паша. И дешифрираните и недешифрираните, крайно - всичко тя го събираше и го въвеждаше.
В.К.: Тя фактически събира трите стенограми.
Г.П.: Всички, всички.
В.К.: И от трите вече обработва текста.
Г.П.: Те са различни текстове. Те са за различни школи.
В.К.: Но става въпрос за дешифрирания текст.
Г.П.: Независимо от туй за кой клас е, тя ги обработва. Само тя приготвя материал за печат.
В.К.: Сега, аз съм слушал разни упреци по отношение на нея, че тя свободно е обработвала.
Г.П.: Съчинявала, приказки. Приказки. Че „пашизирала" беседите. „Пашизирала" беседите, така я наричат. Такова нещо не съществува. И никой автор, в случая е един философ - Учителят, няма да позволи да му перефразират или така да се намесят в Неговата мисъл. Как така? Как така, бе? А то не можеше, защото Учителят говореше, аз Ви казах на каква смесена аудитория. Имаше един циганин, не го знам какво му беше името. Той идваше при философа, търси философа. Казал му някой. „Че къде ходиш бе, чувай, ти знаеш ли какво значи дъновисти, там ставали разни работи на Изгрева. Иди там. Там има, има работи, има работи за неморални отношения между мъже и жени. Школа има." То толкова разбира, толкова знае, ама там е, там на Изгрева, щото там нещо го храни, нещо го привлича. Вижда, че там нещо се казва, което не е като навсякъде. Ами нали казваше Мария захарната с трите калема...

В.К.: Я ми разкажете за тая Мария захарната, да я започнем. Тя откъде беше? От Захарната фабрика?

Г.П.: От захарната фабрика идваше за пет часа сутринта, За беседите и то зимата на Изгрева.

В.К.: И как ходеше, вие почнахте да разказвате?

Г.П.: Ами ходеше. Вземе торбичката и тръгва.

В.К.: Вие обяснявахте как е била обута и облечена.

Г.П.: А да, с три калеври, превързани с парцал.

В.К.: Какво представляват това „калеври"?

Г.П.: Обувки, бе. Счупена обувка, скъсана обувка. Не се крепи, тя ще я върже.

В.К.: Да.

Г.П.: На две части. Беднячка. Обаче можеш ли да я отделиш?

В.К.: И всяка сутрин рано идваше там.

Г.П.: Когато имаше беседа, Мария е там и нашите я кръстиха Мария захарната.

В.К.: На Изгрева все Марии се събират.

Г.П.: А пък другата Мария, вие сте чували за нея, гдето ходеше с табела, надпис „Жертва на Дънов".

В.К.: Знаете ли, моят баща много пъти ми е казвал: „Имаше една, която така ходеше с един надпис."

Г.П.: Всеки човек тръгва ли така? Ама нали черквата дава пари!

В.К.: Тя ги подкупваше.

Г.П.: Те я подкупваха, те я подкупваха да ходи да говори против Учителя.

В.К.: И нашите приятели как я търпяха? Учителят как я търпеше?

Г.П.: Никак. Мълчим и толкова. Минем, заминем.

В.К.: И цялата кал хвърлят върху Учителя.

Г.П.: Да. За Учителя... Минава Аня и тя, Мария с табелата, както е на улицата при „Света Неделя", казват за нея: „Това е хайманата на Дънов."

В.К.: И всички поглеждат...

Г.П.: Не. Нека всички хора да видят. Тя, значи, Мария с табелата си изпълнява задължението, което е поела.

В.К.: „Това е хайманата на Дънов."

Г.П.: Да. Хайманата на Дънов.

В.К.: Тя познава всичките, понеже ходи вероятно на Изгрева.

Г.П.: Ами тя беше там.

В.К.: Там беше.

Г.П.: После я подкупват и тя тръгва вече каквото й дойде на ума да приказва, за да си получи заплатата.

В.К.: И тя психически май е разстроена?

Г.П.: Не беше. Според мен не беше. Защо? Защото тя започна да продава цветя. А пък аз съм близка с цветарите. И когато аз им кажа, че не беше с акъла си, „А, не, казват, с акъла си беше."

В.К.: С акъла си беше. Значи тя направо се е продавала.

Г.П.: Направо се продава.

В.К.: И си изработва заплатата чрез табелата, която носи на главата, защото ония плащат.

Г.П.: Да. Морал.

В.К.: Значи така. Мария - захарната и Мария другата, с табелата и надписа.

Г.П.: Ама те съвсем са различни.

В.К.: Да, различни.

Г.П.: Имаше и други. Чувайте, там беше събрано всичко, на което нямаше място. За което нямаше място в обществото. И разстроени хора имаше. И всякакви хора имаше. От философи до не знам какви. От една страна имаше хора без образование, обаче честни. Търси простият човек и селяк нещо, каквито бяха селяните от Айтоско. Дойде, той целият трепери, да чуе и да види. Много тукашни хора бяха така без образование. Имаше и високо-образовани. Имаше един Белев, за него сигурно сте чували вий. Аз не знам, той не беше директор на банка, но беше по-важен от директор на банка. Знаеше много езици - Белев.

В.К.: Да. Семейство Белеви.

Г.П.: Семейство Белеви. И те обичаха да сядат най-отпред в салона. Добре, ама една от слушателките, приятелките, вика: „Какво е туй първо, второ място и т.н. Тук няма да делим местата. Всички могат да сядат на първо и на последно място. Няма граница." И нещо им разместили столовете и той се обижда и не идва, няколко време не идва. И по едно време някой идва. Някой от близките вика: „Чакай сега бе, ти хем се разсърди, хем пак идваш." - „Къде да отида, бе? Къде другаде аз мога да намеря духовна храна?" Ето, това е нашият Белев. Много интелигентен човек. Ето.

В.К.: Вие сте познавали много хора. А за Тодор Стоименов спомняте ли си нещо, да ни разкажете? Тодор Стоименов.

Г.П.: Тодор Стоименов беше от първите ученици на Учителя. Последовател, тих, неотстъпен, убеден, друго не мога да ви кажа. Но мога да ви кажа друг един случай - със Захариев, само че не му зная името. Този Захариев мисля, че е бил военен. Но независимо от това какъв е бил, беше без зрение. Имаше място на Изгрева. Сега е в границите на Съветската легация, към гората. Тоя е бил с най-първите ученици на Учителя някъде. Още двама и той трети. И Учителят казва на единия: „Готви се, вика, ще си заминеш скоро." Щото те вече хора убедени, те знаят, те не се смущават, както аз не се смутих онзи ден. И толкова ми беше леко, че си отивам. Показва и на другия също, времето, когато ще си замине, деня. И този Захариев казва: „Учителю, ами на мен?" Но тогава мисля, че е виждал. Не съм сигурна. За това не съм сигурна. Казва: „Като наближи, аз ще ти кажа." Минават много години, десятки.

В.К.: Учителят си заминава вече.

Г.П.: Учителят го няма вече. Един ден канят Паша на обед.

В.К.: Той, Захариев кани Паша на обед.

Г.П.: Не, и Тодорчо Стоименов и няколко така от най-старите. Казва: „Щото ще си отивам. Учителят ми каза, че си отивам. Елате на последния обед." Точно как му е съобщил, това не знам. Но всички останаха не учудени, не. Но на тази последователност на Учителя. Че той е обещал да му съобщи и сега му го казва.

В.К.; Той вероятно може да му се е явил на сън.

Г.П.: Аз не знам точно как. Не знам как. Не знам. Можеше да питам, ама не съм любопитствувала, защото нямам нужда от убеждаване. В.К.: Ясно.

Г.П.: Толкова. И за днеска толкова, че имам много работа. Разказах ви много неща, които записахте.

В.К.: Да кажете духовното име на Паша.

Г.П.: Духовното име е Амриха на Паша.

В.К.: Да, Амриха.

Г.П.: За Мария Тодорова. Но недейте го записва, недейте го записва. Тя следва философия и педагогика, такова нещо, обаче не й върви. Паша я пое. И заедно с нея, обучаваше я. Завърши ли, не завърши ли, не знам. Но се явяваше подготвена от Паша на изпит...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×