18. СПОМЕНИТЕ НА ПАША

[Ани]

18. СПОМЕНИТЕ НА ПАША

В.К. (Вергилий Кръстев): Така. Сега един друг въпрос. Паша си замина. Паша си замина, нали? Сега от нейния архив остана ли нещо?

Г.П. (Гена Папазова): Какво разбирате вие под архив?

В.К.: Нейните опитности, снимки, писма, кореспонденция.

Г.П.: При Христов тя не донесе нищо. Такова нещо нямаше, кореспонденция нейна. Имаше нейните опитности, които и вие имате. Аз ви помолих да дадете списък и да видя какво нямате от туй, което е у мен. Да мога да ви го дам. Знам само положително, че вие нямате писмата до нейното заминаване.

В.К.: Да. Сега аз попаднах на едно нещо друго, което някой беше го преписвал, но се е опитал да прави свободна редакция, в смисъл съкращавал е някои изречения, изхвърлил е някои изречения, което не е допустимо и не е правилно, защото е кощунство, някой е съкращавал някои неща, с което аз по начало не съм съгласен за тия неща и държа много за автентично и оригинално и авторско на самият автор. Та ми ги носеха, ще ви покажа. И аз имам една молба, при положение, нали, на тези неща, които вие от Паша пазите вече толкова много години, това е моя молба, нали, не е изискване, защото нямам право да изисквам. Молбата е да ми ги предадете на мен да ги съхраня, обаче вие ще си помислите.

Г.П.: Аз трябва да ви ги предам, защото няма на кого другиго.

В.К.: Аз искам да ги предадете на мен, аз ще ви покажа какво имам, искам да ги предадете на мен, да ги съхранявам, защото те са правили една, втора, трета редакции и някои смятат, са сметнали, че изразът на Паша е бил удачен, а чрез този израз е минало цялото Слово на Учителя и те нямат право да коригират нещата. Има една опитност на Паша: „Не коригирай Божественото!" И сега ще ви покажа как някой си е позволил да коригира и затова аз много ви моля, нали, и едно изискване, да ми ги предадете тези неща.

Г.П.: Сега, още сега ще ви ги предам.

В.К.: Благодаря, да мога да ги съхраня.

Г.П.: Ще ви ги предам. Ще кажа. Борис Николов пък не е невменяем сега. Човек няма кому.

В.К.: Той няма кому да ги предаде, той вече не е това, което беше, то мина вече неговото време, в смисъл, той е възрастен човек.

Г.П.: И да не е възрастен, пак не е деен. Не е деен.

В.К.: Не е деен. Да. Предайте ги на мен. Ето, аз съм изслушал тая работа, да я довършиме и ще бъдете спокойна, аз съм от тия, които си изпълняват задълженията докрай. Да. Елена Андреева, не. Кому ще ги предадете? После трябва да ги предадете на едно поколение, което може да издържи 20-30 години, за да може да ги съхрани.

Г.П.: Отговорност, ама ако останат така тука и моите ги затрият?

В.К.: Вашите племенници ще ги захвърлят насам-нататък и ще ги захвърлят. Затуй по-хубаво ги предайте да ги прибера.

Г.П.: Ето ги.

В.К.: Това ли е всичко?

Г.П.: Чакай, да видя какво съм ви предала.

В.К.: Да, може да напишете на един лист какво сте ми предали.

Г.П.: Абе, какво ще записвам? Вярвам ви.

В.К.: Само този пакет е, така ли? Благодаря. Е, да сте живи и здрави. Аз смятам, че вие ще си довършите вашия труд. Разрешихте, досега всички неща ги разрешихте много добре, много правилно, да. Благодаря ви.

Г.П.: Свършихме една работа.

В.К.: Сега аз имам желанието, може някой път пак да дойда, когато това ще бъде последният сеанс, когато вие съберете някои пак така, спомени. Така ще си ги отбележите по същия начин и искам така след това, след като ги разкажете, аз ще ви спомена някои имена от Изгрева, какво може да си спомните така за някои хора.

Г.П.: А, недейте ме кара, защото аз нямах контакт с хора.

В.К.: С тях нямахте контакт.

Г.П.: Аз имах хора, които обичах, уважавах, да си поприказвам, но мен близки ми бяха само моите, Паша.

В.К.: Паша.

Г.П.: За мен те бяха близки.

В.К.: Сега в такъв случай ние се уточняваме така, пак ще дойда, като си припомните.

Г.П.: Само за тях мога да говоря, защото видяла и живяла съм.

В.К.: Живяла, да. В такъв случай, това, което си припомните, ще го отбележите на точки и аз някой път ще дойда пак.

Г.П.: Ако има, аз ще ви се обадя. Ако има нещо ново, аз ще ви потърся.

В.К.: Така, благодаря. Добре. Сега и да приключим, аз искам да ви помоля, да заснема ръцете ви на фотоапарат. Момент.

Г.П.: За какво ще снемате ръцете ми?

В.К.: Ей сега ще ви покажа. За документация, че ви е имало.