ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ

[Dela]

ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ

Ал-Кинди е един от първите арабски философи. Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика. Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията. Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия.

Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога. Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на душата и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение. Това знание е достъпно само за пратениците на Бога. То е извън възможностите на обикновените хора, на които се предоставя вярата в Бога. Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание.

"Философите притежават своя област на изследване. Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната действителност. Ако философията се заеме с изследването на духовните въпроси по методите, които прилагат при изследване на природата, тя не може да достигне истинския отговор. Така.че ако те разгледат отговорите на Божествените пратеници на въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа на които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори на тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването на което способства на запазването със споменатите неща в хода на дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,простота и пълнота на отговорите на пратениците на Бога."

От тази мисъл на Ал-Кинди се вижда, че той признава екзотеричното, външното знание, достъпно за всички хора, и езотеричното знание, досъпно само за онези, които са във връзка с Бога и го получават направо от Него. Това ясно показва, че той е бил запознат с дълбокото знание на древните мистерии, където именно се е предавало това знание, идващо направо от Бога.

Той познава Бога като Първа и крайна Причина. За него вярата не съществувала без знанието. Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света. Той приема за Първа Причина на всичко съществуващо Бог, обединяващ в себе си действащите и ентелехиални т.е. духовни причини. Той е Творец на всичко, душа на всичко, Причина на причините. Творец на всичко съществуващо и действащо. Затова той допуска Неговата помощ, величието на Неговото могъщество и дълбочината на Неговата Мъдрост и безкрайността на Неговото великодушие. Съвършенството и редът в света, хармонията на извършващите се в него процеси, говорят за всемогъществото на Всевишния, за безкрайната Му активна способност. Те свидетелстват за наличието на Първата Причина.

Спира се също на окултното схващане за произхода на елементите и основните качества - топло, студено, влажно и сухо, което е взето от Аристотел, който е бил запознат с окултната наука, а също и Платон говори по този въпрос. Така от сухото и топлото се ражда огънят, от сухото и студеното се ражда земята, от студеното и влажното се ражда водата, а от топлото и влажното се ражда въздухът. Така че. от смесването на тези първични качества се получават качествата на другите предмети. Възникването на качествената определеност на вещите зависи от "недостатъка" или "изобилието" на всяко от посочените основни качества.

Следователно, в строгия смисъл на думата качествата възникват, те са резултат от преобладаването на качествата топло, студено, влажно и сухо в обща смес. Нещо повече, самите действия на душата се определят от смесването на тези основни качества, които пораждат темпераментите в тялото, чрез което се проявява душата. Основните качества се разделят на активни и пасивни. Така топлото и студеното са активни, а влажното и сухото са пасивни качества. Той смята, че те определят физическите и духовните качества. Така преобладаването на топлото е причина за създаването на червения цвят у хората. Напротив студеното предопределя светлия цвят на кожата и косата на хората, техните малки очи и устни, техния сдържан и суров характер и пр. Който познава окултната наука ще види. че той предава чисто окултното учение по този въпрос.

Той твърди, че положението на небесните тела е най-близката причина за възникването и унищожението на преходните неща и на различните събития изобщо на Земята. Той е написал книга под название "Теорията на магическите изкуства". Според него бъдещите явления на Земята зависят от положението на небесните тела. Същият възглед пет века по-късно споделя арабският историк и философ Ибън Хал-дун. Според тях продължителността на живота на хората зависи от положението на звездите. Също така продължителността на династиите се определя от положението на звездите.

Както вече видяхме според него познанието има две степени: първата степен е сетивна. Това познание е по-близо до нас хората, но по-далече от същността на нещата. Той има за предмет единичните материални вещи, които запечатват своя образ чрез окото в душата на човека. Втората степен на познанието е духовната, която се получава от контакта на чо-века с духовния свят. Това познание е по-близо до същността на нещата, но по-далеч от нас.