Jump to content
Ани

5. ЗАДАЧИ НА ИЗГРЕВА

Recommended Posts

5. ЗАДАЧИ НА ИЗГРЕВА

М.Г.: И почнах тая професия, защото с друго няма как да се изкарва хляба и дойдох тука в София при леля ми Сийка, която е в Братството. В.К.: Тя къде живееше? М.Г.: Тя живеше при вуйна ми още, нямаше жилище самостоятелно, но беше се записала за апартамент и този апартамент е на ул. „Граф Игнатиев" и на „Толбухин", който братовчедка ми, дъщеря й го продаде сега или по-миналата година беше тука. В Хамбург тя живее. И тъй, къде ще ме води леля ми. А, не, беше под наем, не беше при вуйна ми. Беше под наем на „Мария Луиза" срещу „Цанко Церковски", там. Едната стая даваше под наем, в едната живееше тя, едната й беше работилница, защото бе шивачка, а в банята, която беше голяма ей-така, живеех аз с моята сестра Вера. Едно легло, един гардероб, ей тая масичка, две табуретки, това бяха. Аз вече се свързах с другарите. На първо време не. Леля ме водеше горе на Изгрева и сега е вече и първата ми среща с Учителя. Инчето беше в трети клас, дъщеря й в прогимназията, аз вече 17-18 годишна, търсех си работа и ме заведе горе. Леля горе имаше място, до сам гората, където Огнян Дойнов е сега, ама това до края. Отсреща има една дървена къщичка - резба- там на края на гората. Свако ми беше с една ръка от ловджийските години и продаваше царевица, семки там и т.н. Те го знаят бай Сандю, бай Сандю. И една малка схлупена къщичка имаше. Сега там някой в Монголия ходи и направи голяма, ех, етаж и половина. И там ходехме неделен ден с леля ми. Свако повечето време там стоеше. И един ден, когато отиваме на беседа, Учителят казва: „Ще дам една задача за в неделя." Беше за смелост, за безстрашие. „Всички да си купите по една стомничка от пазаря нова и от 12 часа през нощта, до 12 часа на обяд всеки трябва да отиде до Бивака, да си вземе вода, да си напълни стомничката и да се върне." И когато дойде този час - неделята вечерта, Учителят слезе долу, написаха се за жребие кой какво да тегли - листчетата и всеки тегли капото му се пада. На всеки три минути трябваше да излиза един човек, за да отиде до Бивака. Колко мислите мене ми се падна? И Учителят каза така: „Аз взимам най-лошия час за себе си - два часа през нощта, останалото си теглете жребие и както му се падне." Преди това аз теглих и ми се падна в 2 часа и три минути, непосредствено след Учителя. Викам, дали затова много страдания минах? Не знам, защото и Учителят, не можем ние да се сравним с него. Два часа и три минути след Учителя. На леля й се падна 2 часа и 12 минути, на братовчедка ми 2 и 17 минути, там между нас беше Еленка Казанаклиева. Елена Казанаклиева беше между нас. И така. Но Иван Антонов - астрологът, каза: „Момиче, ти не знаеш никакъв път." Пък аз не зная къде е Витоша, пък какво ще зная път и т.н. „Ела да ти покажа откъде трябва да минеш." И преди да дойде времето да тръгна, той ме завежда надолу през гората, после другата гора. А там имаше такива трудоваци, нали с кучетата и бараки такива едни. По-късно там от немците беше заето. Та там ме заведе да видя пътя, откъде да изляза на шосето. Шосето за Симеоново беше едно каменливо, неустроено беше. Докато аз отивам и се връщам в Калудово място имаше едно, където сега Съветската легация го взеха, то беше само с един тел така, още никаква постройка нямаше. И като се връщам, казват ми: „Къде се губиш, ма? Сега Учителят мина." - „А, той е стар, аз сега ще го настигна." И като хукнах да бягам по пътеката, която ми се показа. Знаете ли, аз може би имам леки белези тука на клепачите, щях да си извадя очите от тела на Калудови, щото не видях в тъмнината, че така, проврях се после и тичайки, тичайки, когато настигам там долу, където са тия трудоваците, там такова едно куче ми излезе грамадно, жълто, бяло, червено ли какво беше. Ay, ay, ау, толкоз много лая по мене, и така се хвърля, че мислех, ще ме разкъса на парчета. А раница имам, някаква ми бяха дали на гърба и когато искам направя опит да вадя хляб или нещо, то „Ау" и се хвърля. И аз само гледам пред мене така с лицето се въртя около него. Но реших да извикам: „Танти, лельо." Тя чула. Тогава беше долу, дето е Червена звезда, това беше поляна, овце пасяха там. Тя чула, че съм извикала и мисли, па чула и звънци на овчари, че овчарите са ме нападнали, хуква да бяга и си пуква стомната. И тича, тича, тича, аз втори път извиках, да ме намери по гласа. „Не съм ухапана от кучето, не съм от кучето, не съм." И тя идва при мене и ме взима така, излизам от пътеката там и излизаме на шосето И ме пита, и аз разправям. А тази Казанаклиева: „Какво е, каза, сестра, не чу ли Учителя, че трябва само молитва и мълчание." Пък леля ми се обръща: „Я мълчи, мари, детето щяха кучетата да го разкъсат." И така тръгнахме нанагоре и братовчедка ми дойде - трите отиваме. Тогава стана един нещастен случай с не знам дали го знаете, със сестра, забравила съм как се казваше. В.К.: Разкажете случая. М.Г.: Да, тя е починала отдавна тая сестра, но те минали през Драгалевци, и понеже нощем, решили да влезат в една кръчма отворена да питат пътя и пияниците се нахвърлят върху нея, няколко я изнасилват, няколко души се изреждат върху нея. Учителят беше страшно недоволен от това, защото той каза: „Никого няма да питате, с никого няма да говорите, ще си вървите сами" и т.н. В.К.: Тези последните са я изнасилили? М.Г.: Да. Да. Този случай, нали така, остана като провалена задача, една страница такава неприятна. Едната случка беше с мене, че аз исках да стигна Учителя и заради това тичах. Но Учителят стана невидим, аз толкова много тичах, че трябваше да го стигна. Но беше невидим, пък дали в кучетата се пообърках, не знам. Не може да се преобърне в кучето, това не мога да си го помисля, но аз не видях Учителя. Толкова тичане, толкова такова, трябваше да го стигна, защото казах си, ей сега мина. И не го видях. Но после научих, че е горе на Бивака. Учителят горе беше много намръщен. Много.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×