Jump to content
Ани

7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

Recommended Posts

7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

М.Г.: Ходех при Братството, но един ден, имаше червена полянка до Изгрева. На тази червена полянка се събираха другарите - младежи и аз им казвам, че идвам с леля ми при Учителя, тъй и тъй. „Какво ходиш там, ма, за баби и за дедовци е там, да те заблуждават и тебе." - Тъй ми казват другарите, за да ме убедят. В.К.: А вие се познавахте с тях. М.Г.: Да, запознах се с тях. Аз исках вече да отмъщавам. В.К.: Заради убития си баща. М.Г.: Заради баща си. Това аз мисля, че ви го разправях. В.К.: Ставаше въпрос как се запознахте с тях. М.Г.: Не го ли казах? В.К.: Не. М.Г.: Как се запознах с другарите. Аз работех в един магазин. И грабнах книгите на баща ми, „Капиталът" и туй, онуй, от които абсолютно не разбирах, защото там имаше алгебра, която аз в гимназията не учих. И минава един комунист, вероятно за да се бръсне и поглежда, и казва: „А, четем Капитала". Аз много наивна и казвам: „Ами да, това е книгата на баща ми, баща ми е убит през 1923 година. Научих, че Цанков го е убил. Аз ще си купя пистолет и ще го убия." - „Не, момиче, ти ще убиеш Цанков, ама той има кучка, която ще те разкъса." - „И кучката му ще убия", казвам аз. - „Виж какво, утре вечер пак ще дойда да се обръсна и ако искаш ще те водя на едно място, където ще ти кажат как можеш да отмъстиш за баща си." И идва вечерта, и аз отивам с Мадовеев, с него и ме води в бабешкия дом, наречен бабешки дом. То беше на независимите професионални съюзи между „Цар Симеон" и „Цар Борис", ей едни срутени къщички навътре, в безистена и когато влизам вътре какво да видя.
Влизам в една стаичка, там се събирали бръснарите и това, но аз влизам в момента - само момчета. Единствено момиче влизам аз. Няма никой и двама по- възрастни по на четиридесет години грабнали по един стол да се бият. И аз наблюдавам. Аз идвам елегантно момиче с фини етикеции и т.н., от Букурещ възпитана и това нещо за мене беше ужас. Как така, да се бият и защо ме води този човек тука? А той ме пусна в тая стая и си отиде. И казва, пък аз елегантно облечена, един казва: „Тая буржоазна дама що търси между нас?" Казват: „От къде си?" Аз казвам: „От еди-къде си." - „Седни" - викат там. Ама така някак-си неодобрително. „Ти разбираш ли, че най-напред трябва да ги организираш и после да ги просветиш, кой ще ти дойде единен?" - „Как ще ги организирам, без да ги просветя, бе, нали трябва да им кажа в името на какво трябва да ги организирам, че тогава да ги просвещавам другите." И за това нещо стълкновение. Това ми направи много силно впечатление. В.К.: То важи и досега. М.Г.: То важи и досега. Да. Извънредно много силно впечатление и още тогава исках повече да не отида, но понеже - викам, щом баща ми е бил такъв, моя милост взе да си вади връзките от обувките, за да приличам на тях, взех да си обличам палтото наопаки, то беше с английски шевове, да приличам на тях. Взех да ходя малко небрежна и т.н. Те бяха с петна с туй, с онуй, ходеха по бордеите, по най-долнопробни гостилници, бе мухи, мръсотии, страшно нещо. В.К.: Нарочно ли го правеха или...? М.Г.: Нямаха средства, нямаха средства. Аз печелех доста. В.К.: Те младежи. М.Г.: Младежи. В.К.: С леви убеждения. М.Г.: С леви убеждения, да. И така, аз това нещо ме възмути и тогава ме заведоха на червената полянка. В.К.: В коя година беше това? М.Г.: Това беше 1931-1932 година, там някъде. В.К.: И къде се намираше тази червена полянка? М.Г.: Тя се намираше до Изгрева, долу, където е суперът сега в гората. В.К.:Защо се казваше „червена полянка"? М.Г.: Защото се събираха комунисти - младежи. В.К.: А-ха, да. М.Г.: „Червена полянка" й викаха. И тогава ми поставиха въпроса: „Що ти ходиш там при дъновистите, то е за старци и за туй, за онуй." Между другото от леля ми и от кого бях чула, че Игнат Котаров апострофирал Учителя. И аз искам да го апострофирам. Да каже, защо заблуждава народа. И отивам един ден на беседа, неделен ден беше, таман влизам, и Учителят както говореше, само леко ме погледна и продължава да чете. Да. Препълнен салонът. Аз погледнах къде да седна, няма място и таман да се обадя, и почва да ми става лошо. Лошо, лошо, лошо, ще падна. И търся место да седна, няма место и трябваше да излеза навън. Ама така ми е лошо, че отсреща пейки има до лешниците и маси, и аз сега трябва да седна, не мога, но трябва да легна, иначе ми е лошо. Невъзможно. И като легнах и стоя легнала така, докато свърши беседата. Щом свърши беседата, все едно нищо не ми е било. Викам: „А-а", не можех да разбера защо става така. „Но аз сега не можах, но другата неделя, аз ще му кажа на него." Втората неделя също, третата неделя също. Същото нещо се повтаря - става ми лошо и аз трябва да излизам навън. И на третата неделя когато ми стана така, съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: „А, не, не мога с тоя човек да се справя, нещо не може, същинат, казват румънците. Главата ми бърка, не може с него да се справя." И престанах да ходя. Така станах комунистка. Но в същия тоя момент аз се преместих и почнах, хванах се в най- големия салон да работя, там идваше отбраната клиентела. В.К.: Къде? М.Г.: На „Сердика" 3. Най-големият салон. И вече минавах за румънска специалистка и т.н. Там идваше една Донка Багрянова, имаше сестра Вера Багрянова, която взема конкурс по английски език, току-що завършила в Симеоново на Рокфелер и замина за Калифорния. Сега искам да кажа съдбата какво нещо е. Тя пише на сестра си Донка: „Кажи на Мими, (Мими ми викаха тогава), Рокфелер търси едно момиче, чисто като Мими и ако иска да стане „дама компани", нали, ще пътува с нея навсякъде и т.н., ще изучи език и това. Кажи й, казва, на Мими да се съгласи. Тя я знам, че обичаше да пътува." Аз често пътувах до Букурещ и Донка ми каза: „Виж сестра ми пише така и така. Искаш ли?" А сега другарите комунисти ме впрегнаха там и веднага искат да ме включат в комсомола, нелегалния комсомол. Дотогава се минаваше НРПС, РП, Ремса и тогава влизаш в комсомола. В.К.: Я ги дайте последователно, че не ги знаем. М.Г.: Първото е Независимите професионални съюзи, след това е Ремса, който беше легален, РП и Ремс имаше легален. В.К.: Какво е РП? М.Г.: РП е Работническа партия, а КП е Комунистическа партия. А Ремса е Работнически Младежки съюз. В.К.:Да. И след това? М.Г.: А след това е Комсомол - Комунистически младежки съюз. В.К.: Той е нелегален. М.Г.: Нелегален, който ръководи Ремса, който ръководи и НРПС и т.н. И аз един ден, като не знаех нищо, разбира се, всичките тия неща сега започва в мене борба - да ида ли аз „дама компани" на Рокфелер или да вляза в Комсомола? Определиха ми вече, че ще влизам в Комсомола, чрез едно бръснарче, поет, много красиво момче беше, което каза, че мога да влеза аз в Комсомола, да прескоча Ремса, защото съм отвержена, защото съм силна, защото съм изпълнителна и т.н. Проверили ме някак-си. И аз се борих три дена и отказах да бъда „дама компани" на Рокфелер. В.К.: Но това на дъщеря му, на съпругата или на него? М.Г.: На съпругата. Тя търси младо момиче, чисто момиче, нали така. А въпроса с чистотата на момичето в „Анани", фризьорския салон, бе необикновен. Един ден, после ще продължа за комунистите, един ден хващат две чирачки в „Анани", в гората и се оказа, че са болни от трипер. А пък ние имахме здравни книжки. Целият салон на „Анани" да бъде прегледан гинекологически. В.К.: А той вашият салон „Анани" се казваше. М.Г.: „Анани" се казваше. И аз казвам, а аз сега с мисълта, че не съм момиче, нали, идвам от Букурещ така. Казвам, не, аз ще направя нещо, няма да мина през тоя преглед. Всички се прегледаха: чирачета, момичета, фризьорки, това, онова, пък той беше най-голям, имаше може би петдесет души персонал и се оказаха много от тия момичета, които бяха, че не са момичета и си имат приятели, щото за това се държеше едно време и само аз още не си давам сертификата. А Анани вика: „Аз те знам тебе, ти си рафинирана румънка, ама дай тука, дано си здрава, да представяме там това." А аз имах голяма клиентела, между които хитлеристи бяха вече на мода - мъже, които им правех ноктите. И имаше един хитлерист, който предпочиташе мене. Много от мъжете ме предпочитаха, защото знаех езици - по няколко думи за занаята си, така. И румънци, и турци, и какви ли не, всичките ми предлагаха. И всички ми казваха: „Няма да те безпокоим, искаме те за един месец, ще ти купим апартамент, ще ти направим салон. Само един месец в годината сме тук." Но аз казвах: „Как ще се продам? А, може ли такова нещо?" И казах на някои от салона. „Будала!"... „Вила ще ти направим." Аз не можех да си го представя това, да се продадеш. А една женена каза: „Като нищо на мъжа си ще изневеря, щом ще ми направи вила." Ей такива бяха антуража ми, с които аз работех. Но така се получи, че трябваше да се прегледам. Един ден една Фрида, еврейка: „Мими бе, иди при моя домашен лекар", някой си Ешкенази там. на „Екзарх Йосиф", на четвъртия етаж; живееше над кино Капитол тогава. И аз отивам и почвам сега: „Ама нали, казвам, се познава жените, които живеят полово, имат сенки под очите." И това говоря, така са ми казвали, така разправям. Пък той казва: „Ама вие малко така наивна ли сте или се правите на такава, или искате мене да ме баламосвате. Вижте, каза, вие сте пратени при мене, да констатирам дали да ви взема вагинален секрет, да видя дали сте здрава или не. Ама така, както ми говорите, навярно искате да прикриете някаква болест." И-и-и, като чух това, викам: „Не стига че такова, пък сега и болест." Добих кураж и седнах на магарето да ме прегледа. Когато той извади там шпекула ли, какво се казва това, за да ме прегледа, казвам: „Какво е това, къде ще го слагате?" Изкарах си акъла. „Ами, казва, вътре." И тогава опипа с пръст и каза: „А-а-а." Разбра, че аз съм девойка. И казва: „А да минем в една стая, в друга." Прозорецът отворен, и трябва да мина през неговата стая, за да изляза вън. Аз толкова потънах в срам. Викам: „Аз ще се хвърля от прозореца." И ако той не беше се обадил да пише, че хименът ми е запазен, за пръв път чувах това понятие, аз щях да се хвърля от прозореца. От срам, как да мина през него. И той ми даде документ и какво се оказа в „Анани", че само Мими е с химен запазен и всички други са минали през това изкушение на половия живот. И после пиша на леля ми: „Така и така, твоята акушерка има много здраве, ето, казвам, бях при лекар." А тя: „Ти колко пари даде на доктора да те изкара девствена?" Казвам: „А-а-а, танти не ми вярва. Как може така? Танти да не ми вярва." Много ми беше мъка, много сълзи изроних за това нещо. А този сертификат ли, как да го кажа, вървеше от клиент на клиент, „Анани" се хвалеше с него. Вижте нашата Мими, вижте нашата Мими". И онзи хитлеристът казва: „Ти си девойка, ха-ха-ха, ти си девойка, ха-ха-ха." Така хем на подигравка, хем как да кажа, се учудваше.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×