Jump to content

13. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА


Recommended Posts

13. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Милка Говедева (М.Г.): Не, трябва да кажа и това. С Веса Несторова сме, предчувствувам, че Учителят ще си замине и че когато аз завърша гимназия няма да го има. Но аз искам да знам какво трябва да следвам. Той да ми каже. И отиваме с Веса Несторова и влизаме вътре и казвам: „Учителю, като завърша гимназия, какво да следвам?" Той казва: „Рекох, естествени науки." - „О-о-о." Аз ще ви разправя един случай за тоя. „Как? Не, не искам." А Той добавя: „Химия." Аз когато казвам „Не искам", Той добавя „Химия". Аз не съм го чула. Но Веса го е чула и ми каза: „Ти затова ли записа химия? Защото Учителят каза?" - „А, не, аз не съм чула." - „Но Учителят тогава каза химия!" Преди това трябваше да завърша гимназия. Аз съм в пети клас ученичка. Отивам. А живея на Изгрева и отивам да взимам програмата. Програмата виждам. На другия ден отивам, сменена програмата. Явявам се и аз съм единствената, която съм издействувала частна ученичка да се явя с редовните. Имаше една Ханджиева по математика и казва: „Частната ученичка да се яви сега по математика." - „А, днеска не е математика, математика е в други ден." И тая Ханджиева много проклета беше, а при нея имам второ стълкновение. Още когато бях в 4-ти клас. академик Чакалов, приятел на баща ми ме занимава и каза, и я моли, нали така, някак си да ме пусне. И тя ме пусна. И тя още като ме вижда вика: „Миналата година академик Чакалов така, ама сега, сега да те видя." И ми дава там задачите и аз докато ги напиша и се позамисля вика: „Какво мислиш, ма, какво, нищо не направи. Я втората задача." Не ми дава даже да мисля. В комисията присъствува тая по химия - Младенова, която ми е много близка и знае, че знам. Вика: „Чакай бе, ти не си права." - „Я не ми се меси тука!" Втората задача, аз пак искам да мисля. ..Не я знае. А-а, хайде, хайде. То се видя колко знаеш математика. Я да видим геометрия." - „Как? Геометрия днеска?" - „Тригонометрия тогава." Аз останах пак изненадана - по същия начин. Не дава да мислиш. „Марш вънка!" Казвам: „Вижте какво, вие сте един много добър педагог. Разбрах. При вас трябва да бъдат само силни ученици, но позволете ми поне да слушам редовните как е." - „Ха върви там назад." И аз заставам назад и слушам. Не бяха по-умни и не бяха, ама всеки е редовен ученик. „Видиш ли, мари, видиш ли, хей така се учи, хей така се учи." Унижава ме, ама не знам до каква степен, нали. Па даже Младенова й каза: „Па недей така с момичето, ма, недей." - „Ти не ми се меши! Ти какво знаеш от математика?" И така, като свърши, аз я чакам. Вече има съвет. Така докато съм там, това беше последното. А преди това частната ученичка по история, частната ученичка по география, по седем предмета - вънка. Само по химия гдето закърпих тройка, химия, биология и отивам горе на Изгрева и плача под прозорците на Учителя и казвам: „Скъсаха ме по всички предмети." - „Къде беше? - „В първата девическа." Първа девическа беше отлична гимназия. Ама като на себе си го казва: „Там все такива ги правят." И се качва горе.

Вергилий Кръстев (В.К.): Това Учителят. Какво казва?

М.Г.: Учителят. Ама тихичко: „Там все такива ги правят."

В.К.: Да.

М.Г.: Тихичко на себе си го казва и се качи горе. Аз оставам долу и продължавам да плача. След малко Той слиза и ми казва: „Късат те, знаеш ли защо? Като станеш учителка, да не късаш." Пък аз вместо да кажа: „Мерси, Учителю", отстъпвам две крачки назад и викам: „Как? Това ли ми е призванието? А моите машини, машини?" Аз мечтаех за аероинженер да стана. Той така ме изгледа отгоре до долу, обърна си гърба, топ, топ, топ, топ по стълбите и трае вратата. Чак тогава се усетих. Как можах на Учителя така да кажа? Тогава пак рев, затова, че съм казала така на Учителя. Ето това. По-късно аз имах случай да стана учителка без един изпит, физико-химия. Но аз големеех се. Как така без един изпит? Щото даваха, търсеха учители, нямаше учители по провинцията. Без два, не без един изпит, без два можеше да се яви човек, да направи дипломна работа. Аз - не. Не може. И десет години подред се явявах на тази физико-химия. Десет години. Не, не, не. Останах без държавен изпит. Искам да кажа, едно непослушание доведе до едно, бих казала по-голямо нещастие.

В.К.: Това беше диплома.

М.Г.: За химията.

В.К.: За химията за университета.

М.Г.: За университета. Това беше.

В.К.: Непослушанието.

М.Г.: Непослушанието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...