21. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ

[Ани]

21. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ

Милка Говедева (М.Г.): Един ден Веса Несторова си изгубила писалката. И казва на Учителя, че тя тука я загубила, в салона. В салона в София. И че й била много скъпа и трябва на всяка цена да се намери. Но поставила въпроса така, че Учителят го изнесе това на беседа, това нещо. И каза: „Интересно, каза, млада сестра, така твърди, че тука... Но аз, каза, не съм намерил такова нещо, нали? Ако трябва, ще я платим, но не съм намерил такова нещо." После не знам как стана случая, че май се намери, автоматична писалка „Пеликан". В къщи ли, какво стана. Писалката ли се намери там, въобще, но ми направи впечатление, че Учителят изнесе тоя факт в беседа. Той обичаше Учителят да изнася така някои факти за неща, за които ние не сме бдителни, внимателни, остроумни или какво и твърдим за някои неща, за които не сме сигурни. Спомням си така в една беседа Той каза за една сестра, сега не е много хубаво това да го казвам, но дано да не става да го слушат другите. Дошла една и казала при Учителя и той го изнесе на беседа. „Ами мен духът ми каза, че аз чрез Вас трябва да имам син! И той ще бъде велик дух." Пък Учителят как го каза, не мога да го забравя. И така, ние сме с възмущение всички, които не я знаем коя е, казваме: „Как може тя да дръзне това нещо да прави към Учителя." - „Ама вижте, казва, аз съм минал по вашия път. Аз съм бил и баща, и майка, и брат, и сестра, аз съм минал, казва, по тоя път, защо трябва да се връщам назад сега? После, нали Духът на мен трябва да каже? Как така?" Ама така го каза само, така смирено, невинно ли. Нямам думи да го опиша случай какъв беше, че у нас всичките възниква възмущение към тая сестра, коя ли е тя? Той не я каза коя е, нали? Паша ми подмяташе понякой път за някоя, нали? Но знам друг случай също. Пак така една сестра на ул. „Опълченска" 66. Отива и казва: „Мен духът ми казва, че аз трябва да спя с тебе." И не знам какво още.

Вергилий Кръстев (В.К.): Казва на Учителя?

М.Г.: Казва на Учителя. „Трябва да спя в твоето легло. Не с тебе, но в твоето легло." Казва: „Така ли? Щом искаш, заповядай!" И Учителят излиза. Излиза в съседната стая и тя какво е правила там не знам. И става три часа през нощта и Учителят отива и казва: „Твоето време изтече, може да си вървиш!" И тя става и си отива. Това го знам от Паша.

В.К.: Това Балтова ли е била?

М.Г.: Не знам коя е била. Не знам коя е била. „Твоето време изтече. Можеш да си вървиш!"

А ще кажа един случай с мене, но да не го записваме.

В.К.: Не, давай, тия неща ги записваме, няма за кога, такава е епохата.

М.Г.: Една вечер късно, в 12 часа аз отивам при него като жена. Говореха, че Учителят приема тази, онази, не зная какви сестри. И моя милост решава да почука на вратата, да видим дали няма някой там. Как съм дръзнала, не знам. И отивам, и почуквам на вратата. Учителят е бил в молитва изглежда. Защото Елена Андреева ми каза след като й го разправях, да не го казвам. Заради това не исках да се записва. Излиза на вратата по долни дрехи, вълнени. И аз леко хвърлих поглед само и когато Го погледнах в лицето - тука два реда сълзи текат и така се скандализирах, така се почувствувах нищожество пред Него, само си наведох главата и казах: „Извинявайте!" И хукнах да бягам по стълбите. Защото Той ми каза: „Какво искате?" Аз като видях сълзите, просто скандализирах се, как да кажа, нямам думи да кажа. Наведох си главата и си казах на себе си: „Как дръзнах?" Просто изтичах по стълбите. Това, което съм направила и аз между другото.

А един ден - аз имах една връзка с един сладкар. Това беше след развода ми. Но преди да се разведа, как се запознах с него. Срещам моя бившия мъж - който ме запознава с него. Той е анархист. Много начетен. Аз обичах умните хора. Много начетен. И каза: „Да ти представя моята булка." Предишният ден е била сватбата ни. Аз като го погледнах, изтръпнах. Допадна ми веднага този човек и казвам на мъжа си: „Ако вчера ме беше запознал с него, нямаше да се оженя за тебе!" Това му го казах направо. "Ах, може да се разведеш, госпожо, като искаш", каза той. След година и осем месеца се разведохме и първия, когото срещнах, беше именно той. Той беше сдържан, висок, едър, като Гради Минчев, много начетен, много умен в свои такива схващания, анархистически някакви. Аз с него изкарах много добре. Той беше такъв един. Аз бях много непокорна. Той: „Момиче, довечера в толкова часа си с мен." Работилница имаше. Сладкар. Казвам: „Няма, няма да дойда," тропам с крак аз. Пък като дойде часът, ще мина оттам. Всъщност не можех да се стърпя, отивах при него. Имам хубави стихове, написани за него. Та един ден той ме изпраща. Аз живея вече на Изгрева и ми постави въпроса. Той идваше много често горе на Изгрева.

В.К.: На беседи?

М.Г.: Не, той идваше на беседа да ме търси мене, а не за друго. И аз казвам на сестра Паша: „Не мога да устоя, не мога да устоя. Този човек много ми допада и какво да правя, като не мога?" Отговаря сестра Паша: „Милке, бягай! Бягай, като не можеш! Бягай", казваше сестра Паша. Тя ми влизаше в положението. И аз се криех при нея и той чакаше. Мислеше, че като свърши беседата, ще ме намери, но ме няма. Но един ден аз чета, но акълът ми се върти там. Викам ще ида, ще питам Учителя защо не мога да помня. И отивам при Учителя. И Учителят излиза от кабината, така близо до лалетата. И аз... Там имаше стъргало такова желязно. Стържа си крака така. „Не мога да помня, Учителю. Чета, чета, не мога да помня!" Той така ме изгледа. Буквално... „Рекох, много те занимават любовните работи!" Ама тъй ми го каза, че аз потънах в земята. "Аз ще Ви докажа!" И три години след това аз нямах никаква връзка. Наистина така ми го каза някак-си. Хем иронично, хем като един мъж, който когато презрение има към любовните работи. Потънах в земята, потънах в земята. И това беше, нали това, което бе с Учителя. А друг път Учителят в беседа казваше така към тия сестри, които го задирят: „Разбирам да ми иска един светъл ум, едно любящо сърце, една воля диамантена. Нещо, от което да се ползва тя, нали, да расте, а не да ме занимава ..." И аз като чух това, понеже стенографирах... „Сега непременно ще искам среща с Учителя и точно това ще

Му искам." Отивам при Учителя и викам: „Нещо много важно." Казва: „Малко съм зает." - „Ама аз, Учителю, две минути, няма да ви отнема..." Аз влязох. Това, за което отидох, изфиряса из главата ми и почнах с глупости да го занимавам и се чудя за какво дойдох. И това беше много пъти. За какво дойдох, защо забравих? За какво дойдох, за какво дойдох? И вместо две минути, стават два часа. И Той в една беседа казва: „Идват някои сестри и казват: За две минути, а ми отнемат ценно време по часове." „Ех, Милке, това е за тебе!" Та много пъти съм била при него. И така като запаля се така от беседата. Ами запиши си го та иди, питай! Кажи: „Учителю, аз искам туй, туй, туй. Нали, как да стане, как да го направя, как да се справя? Сега чета и казвам: „Учителю, защо не си жив, сега бих Те питала за много, много неща." Ама хайде де, отминало е времето. Какво друго исках да кажа...