Jump to content
Ани

29. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Recommended Posts

29. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

М.Г.: Лулчев държеше връзка с двореца и с царя. Дойдоха от двореца, но не помня какви бяха хората и казаха, че вероятно Хитлер е настоявал на всяка цена царя да отиде при него. Учителят каза, като сочеше с пръст: „Ще кажеш, че не само евреин, но и българин няма да отиде на Източния фронт." И това направи много добро впечатление на групичката, която бяхме около Него. Аз специално много се зарадвах. „Ще им кажеш - нали има такива, които поправят шосета, със значки ходеха евреите тогава - да поправят там по шосетата, да копаят." И така стана, отидоха да поправят шосетата на трудова повинност. В.К.: Значи Учителят не разреши евреите да отидат на Източния фронт. М.Г.: В никакъв случай и защо, аз се чудя защо комунистите си пишат за свой актив това, че правили бунтове, че туй, че онуй. Нищо подобно. От Учителя излезе тая идея. Учителят настоя да се спасят евреите. Затова евреите в Ерусалим много ценят българите. Аз като бях сега там, разбрах това нещо. В.К.: Другият въпрос: Вие ми казахте, че в една беседа Учителят е казал, че комунистите ще дойдат. М.Г.: В една беседа, 1943 - 1944 година ли беше, Учителят каза така: „Е, сега бяха на власт земеделци, тия, ония, капиталисти, само комунистите не са били. Нека сега и те бъдат малко на власт." Но аз лично не чух „45 години", но Георги Йорданов чул, защото бил близо до Учителя, „45 години". После коментирахме. „Нека и те бъдат 45 години на власт." В.К.: Това го е чул Георги Йорданов. М.Г.: Той беше по-напред от мене, а аз седях по-назад. Не знам дали това съм казала, но ми направи впечатление.
Учителят изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: „Какви са тия групи и групички, дето ги създавате? Ако трябваше, аз сам щях да ги създам." Мисля си: Това, ако не е за Лулчев, името ми да не е Милка. Точно така стана. Лулчев ще иска среща с Учителя и аз почнах да дебна. Лулчев стоеше отляво към мене така до вратата и щом свърши беседата, тича, тича, тича, настигна Учителя и аз подир тях бях и иска среща с Учителя. Учителят каза: „Добре, след гимнастиките." И след гимнастиките аз пак наблюдавах да видя - отиде, той влезе вътре и имахме; обичай, си събувахме обувките пред кабинета на Учителя и той влезе вътре. Да видим, дали ще има скандал сега, си помислих аз, но Лулчев излезе много така озарен, радостен така, весел. Какво са говорили, не можехме да знаем отвънка. Това беше случаят с това. А пък Лулчев имаше навика да прави тия „Упанишадите" и не знам това дали съм го казала, но един ден отивам при сестра Паша и питам: „Абе защо така една групичка се оформява около Лулчев, лекарката Борова, Аню Андреев, тия, ония, отиват с него надолу." - „Абе, вика, Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което Учителят говори не са го разбрали, а сега той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." - „Ах, казвам, че как може така?" - „Ами на, има и такива хора", казва тя. И така ми отговори тя, но тя беше малко ядосана от това нещо и по този случай беше ядосан Учителят - защото групи и групички. Не обичаше това нещо. Като не можеш да го разбереш, какво сега, ще създаваш отделни групи и ще се правиш ти авторитет като на учител. Пък Учителят си е един.
В.К.: Сега аз искам да ми разкажете за Паневритмията, за онези упражнения, на които вие сте присъствували. М.Г.: А, да. Аз мисля, че съм го казала. Аз ходих на уроци при сестра Паша. Тя ме занимаваше с всички такива математически предмети, с изключение на математиката. За Тошко Симеонов не зная казах ли ви - за математиката. В.К.: Не. М.Г.: Е, когато навлизах в горните класове, там алгебрата е по-сложна, учат се логаритмите, тя каза: „Виж бе, Милке, позабравила съм някои неща, я виж при Тошко Симеонов." Той тъкмо се беше завърнал от Германия. Там завърши инженерство, а той математика е завършил тука, така мисля. „И той може да ти помогне. Иди го помоли." И аз отивам при Тошко Симеонов и казвам: „Брат Тошко, сестра Паша ме изпрати, ако обичаш да ми покажеш малко по математика. Че аз съм частна ученичка и тия въпроси, логаритми така не ги разбирам." Пък той каза: „Аз знание с пари съм получил и с пари ги давам." И аз се връщам при сестра Паша и Аня и казвам: „Ами Тошко така ми каза - че знание с пари е получил и с пари ги дава." Ами аз нямам пари да плащам. Аз нямах пари да се храня, та камо ли да плащам. Те събраха пари, откъде събраха, не знам. „Иди го питай колко." И не знам какво той беше определил - 5 лева ли, не помня, ще излъжа. И те ми дадоха пари за няколко урока. Отидох аз, но то не се свършва с няколко урока. То е голяма материя. После ми намериха Катя Велева, една математичка, не знам дали я знаете, та тя ми даваше без пари с условие, аз да отивам рано сутрин да й паля печката, защото тя предаваше частни уроци по математика и като й паля печката, изчистя и я паля, тя ще предаде един урок на мене, някой път ми даваше и малка закуска и се връщах. Но това ми струваше много на мене, да ставам в четири часа, да ходя през гората пеш, защото нямаше превозни средства като сега, автобуси и трамвай, да отивам там на улица „Ангел Кънчев"" или „Иван Белчев" ли беше, до къщата й, да й чистя печката, да слизам в мазето, да я пълня, да я запаля, да е Топло, да я събудя и от 7 до 8 часа ми предаваше уроци на мене, а от 8 часа тя почваше с други. И така тя, като ме отхвърли Тошко, отидох при нея. Но аз искам да кажа и други случай. Ходихме на езерата и един ден Тошко му трябвало спирт, за спиртник ли е имал нещо, не знам. И моята раница, аз понеже имах една раница на коня са турили, видяли един джоб празен и бутнали шишето със спирта в моята раница. Аз видях това шише и викам: „А-а." Оказа се, че това шише било на Тошко. Като пристигаме горе на езерата, Тошко казва: „В коя раница е моето шише със спирта?" Аз като разбрах, че е негово шишето и казвам: „Братя и сестри, елате да разправя един интересен случай." Казвам: „Така и така като частна ученичка бях вече завършила химия, Паша ме прати при Тошко да ми показва по математика. Той каза, аз с пари съм получил знание и с пари ги давам. Те събраха за няколко урока пари и ми дадоха и след това не можеха повече и отидох при Катя Велева. Така че пет лева ми струва раницата, за таксата на конете, гдето я носят от долу до езерата. Един лев Тошко ще даде за спирта." - „А-а, как тъй?" Той беше много свидлив. „Как тъй ще дам един лев?" - „Ами така, един лев ще дадеш, зещото в моята раница е било шишето." Но той не даде, разбира се. И така мина. И какво друго?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×