Jump to content
Ани

1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя

Recommended Posts

1. ПРОМИСЪЛ

Из Словото на Учителя

В този свят нещата са строго математически определени, няма нищо непредвидено, случайно, вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания - всичко туй е предвидено.
На човека, който е пратен на земята, бъдещето му е точно определено. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на земята. Определено е бъдещето на всеки човек. Ако всеки върви по своя определен път, ще изпълни Божията воля и пътят му ще се отвори. Вие се натъквате на известни спънки, които са вън от Божествения план. Те ви отвличат, но вие трябва да знаете, че туй, което е от Бога, е благословение за вас. Вие обаче като не разбирате това, натъквате се на ред мъчнотии, които не крият нищо Божествено в себе си. Тия мъчнотии не са определени за вас.
Има едно висше начало в човека - него трябва да слуша той. Това начало наричаме Висшето Аз, „Господ в човека, Божествения глас". Бог живее във всеки човек, който го нарича „Моят Бог".
Има един грандиозен план в света. Това са съществата безброй по всичките Слънца и на земята, за всички тия същества Господ е промислил. Знаете ли какво нещо е Божията Промисъл? Промисъл е за най-малките животинки. Каква Разумност има в Бога! - Да разбира техните нужди и да им отговаря. Като умират хората, вземат предвид тяхната смърт и като се раждат, имат предвид. Всичко взема предвид и координира в едно. За вас животът може да бъде несносен, но този несносен живот всякога се туря в един път, че и тебе да ползува, и окръжаващите да се ползуват.
Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления. Нищо не е случайно, всички събития от какъвто характер и да са те - физически, психически или обществен, се ръководят и направляват от едно Висше
Същество, Което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците е зависим от машиниста, така и нашата Земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън, понякой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои. Земята някой път се приближава до някоя по- голяма планета, която й въздействува. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучавате и разберете. Но сега за Божествения Промисъл, който е необходим за вас.
Когато се намерите в мъчнотии, оставете се на Божествения Промисъл. Той ще свърши това, което вие не можете. Той ще смекчи коравината, която ви противодействува. Причината за коравината на вашето сърце е вътрешна и органическа.
Когато казваме, че Бог помага на хората, ние имаме предвид разумните същества, с които Той си служи. Бог може да отдели за човека само една стомилионна част от секундата. През това време Той изпраща в помощ на човека някое светло същество, което разполага с повече време. Това същество се отправя към друго, което разполага с още повече време. Последното пък се отправя към трето, което живее в по-големи възможности на времето и т.н. По този начин Божествената заповед стига до онова разумно същество, което разполага с толкова време, с колкото и хората, и помага на човека, към когото Бог пръв е отправил своето внимание. От човека до Бога са наредени множество разумни същества, които едни на други си помагат. Така именно всички изпълняват Волята Божия.
Мнозина се питат защо има изпитания. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има Кой да мисли и да се грижи за него.
Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света.Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и великите неща са невидими. Кой е този, който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага.
Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно, Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния или чрез простия и чрез учения. Всяко благо, всяко добро нещо произлиза от Бога, чрез когото и да иде това благо не е важно.
Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сили да върви, едва вдигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо няма в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че и той го изял, вече готвел се да слиза в селото. Уморен и измъчен от глад, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята, пътникът видял как три круши една след друга паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света.
Една млада булка, македонка, поради тежките условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде в България. Една вечер тя избягала от Македония и тръгнала пеш за България. Трябвало да мине през Родопите, но случило се, че нощта била тъмна, почти непрогледна. Като стигнала до едно място, чула един глас, който й казал: „Спри!" Тя послушала гласа и спряла. По едно време завалял силен дъжд и тя се намерила в още по-трудно положение, не знаела какво да прави. Обаче тя решила в себе си, че докато същият глас не й каже какво да прави, няма да мръдне от мястото си. Дъждът валял, превалял, тя останала на мястото си до сутринта. Като се съмнало, какво да види? Пред нея се разкрила голяма пропаст. Едва сега тя разбрала кой бил този глас, който й казал да не върви по-нататък. Сега разбрала тя защо трябвало да спре и да остане до сутринта. Благодарила на Бога за грижата към нея и продължила пътуването си.
И днес Божественото казва на всеки човек: „Спри!" Пред какво? Спри пред престъпленията си! Спри пред безумията си. Спри пред кривите си постъпки. И като се съмне, като изгрее слънцето, Божественото ще каже: „Тръгни!" Божественото казва на човека да тръгне сутрин, когато слънцето изгрява, а не вечер в тъмнината.
Като дойде на земята, човек трябва да има поне един приятел. Кой е вашият приятел? В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе, когато си изоставен от всички, когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: „Не бой се! Аз съм с тебе!" Питам, има ли смисъл да се отчайваш? Трябва ли да мислиш за самоубийство? - Не, тук смъртта няма място. Кой е Онзи на брега на пристанището, който те прегръща и целува? Това е той, твоя единствен приятел. „Отивам да ви приготвя място и когато дойда, ще ви взема при себе си, където съм Аз, там да бъдете и вие."
Помнете: При всички опасности в живота, Божият Промисъл бди и помага.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×