Jump to content

9. ПЪТУВАНЕ ДО БОЖИ ГРОБ


Recommended Posts

9. ПЪТУВАНЕ ДО БОЖИ ГРОБ

Изминаха 45 години от заминаването на Учителя. Изминаха толкова години, колкото Учителят беше определил на комунистите да управляват. Аз доживях да видя, че това се сбъдна. След 1989 година преминахме в една друга епоха. Само че много хора не могат още да разберат, че вече сме в друга епоха. Но аз разбрах, видях много неща, отвориха ми се очите за някои мои заблуди в моите комунистически убеждения и дойде това време, когато върнах партийния билет и най-официално се отказах от Партията. За мен това беше един етап, които завърши в моя живот.
Сънувам един сън с Учителя, който ми направи много силно впечатление. Сънувам, че е един слънчев ден и Учителят е седнал на една пейка, пред него е една маса. Седи Той така обърнат към юг, а аз идвам откъм гърба Му. Решавам да го питам него и така зад гърба му си подавам лявата ръка и казвам: „Учителю, гледайте ми на ръка. Много искам да ми гледате на ръка и да ми кажете нещо." Той ми хваща ръката и казва: „Кажи си едно желание!" Помислих, помислих и си рекох, че като научен работник с химията нищо не направих, то поне да искам да пътувам по света. Накрая му казах: „Учителю, искам много, много да пътувам." Той погледна, помълча и каза: „До утре тая линия ще я имаш на ръката си." Това беше през 1980 година. Така се случи, че аз си продадох вилата, сдобих се с пари и реших да пътувам. Моята мечта беше между другото да посетя и Божи гроб. Пътувахме със самолет, обиколихме Витлеем, Назарет, Херон, Мъртво море, езерото, където с две риби и пет хляба Христос е нахранил хиляди хора, Тел Авив, река Йордан и накрая посетихме Божи гроб. Видяхме Голгота и гроба, където е било поставено тялото на Исус. На връщане, когато трябваше да се качим в автобуса, аз седнах до прозореца. Преди автобусът да потегли, един камък, изпратен от някого, удари прозореца на автобуса, счупи го и камъкът ме удари по рамото. Получи се синина и оток, и два месеца след като се върнах в България отокът не спадна и синината не изчезна. Тогава си спомних какво каза на времето Учителят: „Вие бяхте от онези, които хвърляха с камъни по Христа и викахте: Разпни го!" Тогава се чудих как е възможно ние да бъдем същите онези, които са искали да бъде разпънат Христа, а сега сме на Изгрева при нозете на Учителя. Но сега се убедих в правотата на думите на Учителя. Отидох на поклонение на Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан. Дори ми дадоха документ и диплома и аз с него станах вече хаджийка. Вече съм хаджийка и трябва да се наричам Хаджи Милка Говедева. Миналият век българите са давали мило и драго да посетят Божи гроб и след като са се връщали, са носели името „Хаджи" с голяма гордост. А аз сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на нея и да я окача на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб в Йерусалим. Но освен това, тази грамота ще ми напомня и за думите на Учителя, че ние бяхме на времето онези, които хвърляха камъни по Христа. Кой хвърли този камък? Човешка ръка ми го върна. Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък, и с ударено и отекло дясно рамо. Съжалявам, че не прибрах камъка и не си го донесох в България, за да го сложа на лично място и да бъде до грамотата ми, с която станах хаджийка. Ето как нещата се затвориха и очертаха своя кръг на моя живот. Била съм на времето при Христа и съм замервала с камъни Христа. Бях по времето на Учителя. Къде слушах думите Му, къде не изпълнявах заръките Му и ето на края на живота си ви разказах и направих изповед пред вас.
Някой трябваше да го направи, за да може разказът ми да завърши с поука за мен и да бъде достоен финал за вашето внимание.
А сега се готвя отново да пътувам. Не съм приключила с пътуванията, по Божията воля може и да продължа. Знам, че имам знак на ръката си, който ми дава насока в моя живот. Всеки пътник си има свой път. А на всеки пътник му е определен пътя и той се води от неговата съдба. Моят житейски път бе дълъг и преминах и през трите върха на буквата „М", началната буква на моето име. Днес вече имам ново име и с това име искам да тръгна отново на път. Моето ново име е Хаджи Милка Говедева, а моят път е избран и определен от Учителя, защото аз до края на живота си успях да реализирам онзи стих в Евангелието, където се казва за Христа: „Ревността към Твоя дом ме изяде!" Ревността към Школата на Учителя и ревността към Неговото слово ме изведоха отново на високо и днес аз благодаря на Учителя, че ме изведе нависоко, за да бъда свидетел как се сбъднаха думите Господни за времето, което трябваше да дойде и за времето, което дойде и времето, през което ние преминахме. Пребродихме тази епоха, защото Словото на Учителя бе в нас.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...