I. ЕДНА СЪДБА Моят път към Духовния свят 1. СЛУГИНЧЕТО ТОДОРА-ЖИВИЯТ АНГЕЛ

[Ани]

I. ЕДНА СЪДБА

Моят път към Духовния свят

1. СЛУГИНЧЕТО ТОДОРА-ЖИВИЯТ АНГЕЛ

Любезни читателю, пиша тези редове във връзка с една задача, която Учителят даде на учениците си, да запишат спомените си, които са имали наяве и насън с Него.

Аз също имам няколко случки наяве и насън, които може би ще бъдат интересни.

Тази задача все я отлагах, като си казвах, че не съм още готова, но ето че постъпих в 80-тата си годишнина и докога още да чакам?

Винаги са ме радвали и подигали духът ми при прочитането на такива опитности от нашите братя и сестри. И аз трябва да го направя. Необходимо е да започна още от детските си години и затуй моля за извинение, ще бъда по-дълга в описанието си. Благодаря на читателите за търпението им. Прибавям, че ще бъде разбрана само от тези, които са имали моите състояния, периодично. Те траели по 3-4-5 месеца. А Учителят ми каза: „Като тебе има много. Благодари, че е толкоз."

Родена съм в град Русе 1911 година, 22-23 март, четири часа сутринта, в еврейско семейство, но порастнах във Видин. Майка ми беше много хубава, от заможно семейство, баща ми беше 8-то дете, второ момче от 10 деца. Те бяха от бедно семейство, но той беше много симпатичен, любознателен, трудолюбив и музикален. Влюбва се в майка ми и след много перипетии се оженват. Но както се казва: „С голяма любов се взеха, но без любов живяха."

Ражда се първото дете, момиче, много хубаво, с едно зъбче. Майка ми не могла да го кърми. Заболява от мастит на гърдите и дали бебето на дойка - където и починало. А тя отишла да се лекува. Когато се върнала, разбрала, че не ще може да има деца, взема револвера на баща ми и се застрелва в главата. Домашният лекар им казва: „Простете се с нея, тя е пътник." Обаче стринка й, на баща й братовата жена, заклала един гълъб, преляли й кръвта (в устата) и тя прояви признаци на живот. Нейните братя я завеждат в Букурещ, изваждат куршума и тя живя повече от 80 години, но с разклатено здраве. Месеци на нормално състояние и месеци на болезнено, в които не й се живеело и все е искала да умре. Забременява с мен, раждам се, като и мен не е кърмила, и ме дават на дойка, която за да не плача, ми е давала опиум. Когато ме прибрали, била съм скелет, но добрите грижи на баба ми ме спасяват и станах едно пълно дете. Викали ми „шишко патладжан", но детството ми беше отровено от отрицателните мисли на майка ми през бременността й. Взех да раста, но като двойнствен човек. Бях периоди от време весела, безгрижна и периоди на подтиснатост. След 20 месеца се ражда второто дете на име Мариета. Тя била кърмена от майка ми. За нея мога да кажа много хубави неща. Свободна душа, жизнерадостна, умна, талантлива. Растяхме двете, но в живота ни идва едно същество, което ни отгледа. Тодора! Един пратеник от Бога, който замести майка ни. Баща ни я взе като слугинче 11 години по-голяма от мен. Пред тази душа навеждам смирено глава, която е Ангел, тя е още жива, умна, любвеобилна, сладкодумна, трудолюбива, смирена. Когато се ражда и третото дете, Сириус (Сами), момче, майка ми пак не е могла да го кърми. И нашата любима Тодора каза: „Никаква дойка - аз ще го гледам." Всеки ден от една крава му е давала с биберонче по 1 килограм мляко и то порастна хубаво, здраво дете.

Сега, като пиша тези редове, очите ми се навлажняват от умиление към нея. Обичахме я повече от майка ни, особено когато ни разказваше приказки. Умееше, обичаше ни и ние я обичахме, при нея тичахме за всяка нужда. Майка ни бе само кукла. Прекланям се пред тази, която ни отгледа - която ни бе повече от майка.

При нас порастна, омъжи се, роди две момчета и едно момиче и има внуци, правнуци и праправнуци.

Тежък живот с много преживявания, но достойно изживян. Бог да й дари сили да издържи докрай.