Jump to content
Ани

2. КАНДИДАТ ЖЕНИХЪТ

Recommended Posts

2. КАНДИДАТ ЖЕНИХЪТ

Срещата ми с Учителя, мисля че бях на 4-5 години. Пътувахме с баща ми от Видин за Русе, да ме остави при баба ми. Когато влезнахме в салона, един мъж в тъмно облекло приказваше с едни пътници. Когато ние влезнахме, този мъж дойде при мен. Даде ми една лупа да се огледам, видях се така обезобразена и с отвращение извърнах главата си. Той ми рече: „Не си толкова грозна." И се отстрани. Това беше Учителят. Първата ни среща. Тогава Той обикаляше България, правил своите проучвания и набираше тези души, които ще го последват.
Животът ми, който протече по-нататък не забравих тази случка. От где е знаел Той, че аз ще порастна само с тези мисли, че съм грозна, неугледна, второ качество човек.
Детските ми години протекоха тежко. Бях мълчалива, тъжна, затворена. По това време баща ми купи пиано - роял. Свирех, предпочитах го пред игрите. Взимах уроци заедно с Мариета, но аз свирех по-добре и скоро тя предпочете други занимания. Беше палаво, жизнерадостно, будно дете и занимаваше големите със своите приказки. Така растяхме аз затворена, тя отворена.
Преместихме се в нова къща с много стаи, голям двор. Баща ми често уреждаше събрания при еврейски празници. Идваха еврейското общество. В такъв празник свирех на пиано, един адвокат като ме чул, казал на баща ми, че ще ме почака да завърша гимназия и ако се съглася, да се ожени за мен. Този кандидат доста размъти фантазията ми, но аз нито гимназия завърших, нито се ожених.
В четвърти клас, последният срок, изгубих способността си да помня. По всичките предмети не можах да отговоря. Прибрах си книжките и останах у дома. Започнаха най-трагичните ми дни. Отчуждих се от съученичките си. Постъпих в магазина на баща ми и така протекоха дните ми. Тук прекарах 16 години. Учех пиано и немски, домакинска работа и ръкоделие. Живеех два живота, в магазина бях всичко, метачка, продавачка, счетоводителка, доставчик и т.н. Прибирах ли се у дома, започваха умствените ми занимания. Много четях, бях любознателна и всичко ме интересуваше.
По това време баща ми купи съседна къща и направи кино. Това кино ни зароби. Вървеше все със загуба и всичките планове пропаднаха. В този период имах две сънища, които не забравих и до днес. Сънувам, че от брега на Дунава до Небето се изправила една бяла, хубава стълба. Аз се качвах по нея и се видях на няколко стъпала издигната от земята. Вторият сън седяхме на масата на терасата и вечеряхме. Погледнах небето, от него се отдели една звезда. Тя слизаше, ставаше все по-голяма и се насочваше към мен. В този момент нещо се отделяше от мен и се отправяше към звездата. В момента, когато да се слеем, се събудих. Това бяха пророчески сънища.
Първият: моят възход към Духовния свят, вторият - душата на човека да се слее със сродната си душа.
Мариета завърши гимназията с отличен успех. Единствената освободена по всичко. Стана операторка в киното. Аз работех в магазина, като прекарвах трагични моменти. Идваха месеци, когато губих паметта, бях мрачна, затворена и вършех всичко бавно, ограничено, механически. Минаваше ли този период, ставах пак деятелна. Тези състояния не ме оставиха до ден днешен. Молитвата ми беше: „Господи, прибери ме." Исках да умра. Търсех начин да се погубя и когато лягах, завивах се през глава и плачех. Много плачех, много плаках. Моите учителки Балеви ме насочиха да търся лекар психиатър. Посочиха ми Шаханова. Отидох в София и се срещнах с нея, но моят чичо ме отклони и отидох при друг, Ангелов. Нямах резултат. На следващата година писах пак на Шаханова, но тя ме покани в Карлуково, където била назначена за управител. Отидох, но тя била в отпуска. Щяла да се върне след няколко дни. Посрещна ме домакинът.
Искам да опиша един от хубавите моменти от живота си и как работи Небето.
Този домакин, Дончо Кутев, взехме да излизаме на разходка, разглеждаше ръката ми и ми каза: „Шаханова няма да ти помогне." Природата там е чудно хубава, разходихме се в нея, разговорите ми с млад човек събуждаха нещо неизживяно, ново. Той ме целуна и когато свършиха сеансите с Шаханова на гарата ме изпрати с думите: „Кажи на вашите да се оженим." Разбира се, нямах родители, които мислят за бъдещето ми. Кореспондирахме си цяла година. Живеех с хубавото чувство на преживяното. В мен се събуждаше любовта. Но пак дойде ограничението, пак мрак, меланхолия. Бях решила да свърша със себе си. Получавам писмо от него, моли ме да ида в София по важна работа. Намирам се в хотела и се моля на един незнаен Бог. Казвам си: „Ако има Бог, ако има смисъл да живея, не бих турила край на живота си, но тъй повече не мога да продължа."
Бях на 25 години. Малко отклонение. Казах, че киното ни опропасти, фалирахме. Баща ми дойде в София и преди да се развият бъдещите събития, отиде при мадам Марита - на времето имала обявление, че гледа на ръка. Тя му казала между другото, че има много добри деца, но е много несправедлив с тях. Това ни го разправи и аз я потърсих. Дойде моят ред и ми каза: Това е най- тежкият момент в живота ми, но щяла съм да живея 67 години и после, разглеждайки ръката ми, каза: „Отдава ти се психология, логика, философия, дипломация, литература, музика, търговия." Отидох си с едно безразличие, че нищо не познава. В съзнанието ми беше мисълта, че съм пред края на живота и че сега далеч от родния град ща бъде удобно да свърша. Никой не ме познава - а тя чертае бъдещето.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×