Jump to content

6. СВЕТЛИЯТ ДЕН


Recommended Posts

6. СВЕТЛИЯТ ДЕН

Аз не бях добре. Отивах на Изгрева, но клюмнала. Наближаваше 22 март. Всички знаехме какъв празник бе за душите ни. Беше събота, знаех, че Учителят не приемаше, но си рекох нали овчарят тръгнал да търси, да дири изгубената овца в събота и каква е била радостта му от намирането й. Пропуснах да пиша, че всяка година, когато идвах на ваканцията, носех си десятъка и малко разговарях с Него. Попитах Го с какво да си изкарвам прехраната, нямахме вече магазин. Рече: „Тъкачество." Друг път го попитах за дружбата ми с Генчо. „Е, не си ли доволна?" Мънках, мънках и казах: „Да." - „Какво искаш тогава?" - „Но. Учителю, искат да ме женят." Каза; „Ако се ожениш, по-големи неприятности ще имаш." С това пресече ни. На кандидатите в желанията им. А моите състояния все ме преследваха и колкото пъти Го попитах за тях, все едно и също ми повтаряше: „Търпение, вяра, молитва, екскурзия" и „Като тебе има много." Веднъж казах: „Учителю, искам да работя, свиря" и т.н. Отговори ми: „Какво може затворникът да направи?" По-късно разбрах защо, за какво, че Небето ме е затваряло. През тази дружба с Генчо, Учителят даде една задача на художниците, да направят картина за кориците на Паневритмията. Мнозина се изредиха, но Той не одобряваше. И Генчо донесе своята, когато я показа, Учителят се усмихна задоволен, хареса Му. Генчо се издигна, но в дружбата се яви една хладина. Често го виждах, че помежду ни е застанала една тъмна жена и той я хранел. Бях много чувствителна, винаги знаех кога не е в София и дава изложба. Аз му пращах колети и дрехи, пари и т.н. и получавах благодарствени писма. Бях „Мила моя". Една вечер, мисля, че е било когато спах при Гина, когато ни евакуираха, сънувам, че тичам по платото към Дамка, и доближавам ръба на пропастта, откъдето се очертават върховете на Главата, Рупите и цялата верига. Тичайки към тях, паднах в пропастта. Успях да извикам само „Господи" и се събудих. Не се ударих, къде останах, не знам. Но да продължа за 22 март.
На другия ден беше празникът. Учителят беше в салона, та си рекох: „Той ще излезе на обед, ще го почакам." Пак Му зададох същия въпрос и пак същото ми отговори. Ядосах се и с болка в душата си рекох: „Учителю, не мога да се радвам." Той направи един рязък жест и рече: „Как ще се радваш, като не си работила?" Остави ме и си тръгна. Отидох на поляната. Плаках и се чудех какво да разбера от тези думи, обикалях, обикалях поляната, не зная колко пъти. Вечерта спах при Гина, а сутринта на беседа и гимнастики. Когато свършиха и всички тичаха да му целунат ръка, аз умъчнена седях настрана и чаках своя ред. Дигнах глава и погледнах Учителя. Той ме гледаше. Когато се срещнаха погледите ни, Той наведе няколко пъти главата Си, искаше да каже: „Е, разбра ли нещо?" Дали разбрах, не знам, но зная, че ми подари такъв светъл ден, че никога не ще го забравя.
Мъглата се дигна от мен, братята и сестрите станаха по-мили към мен, една сестра ме сложи в скута си да седна в препълнения салон, в който се изнасяше концерта. Брат Калудов изпълни с оркестъра цялата програма, приготвянето за езерата, отиването и връщането, беше чудесно, но тази творба повече не я чух. Потъна някъде, а беше чудно изразена. На другата неделя заведох Мариета, сестра ми, на Изгрева. Качих се по стълбата да Му кажа, беше след беседата. Качи се и Невенка Неделчева, тя Му говореше, а Той само гледаше Мариета, която беше застанала долу и Го гледаше. Това й беше единствената среща с Учителя на физическия свят. От този момент взе да чете беседи, да прилага и стана ревностна последователка. Това стана 1942 година. Много по-късно, 1969 година написах: „Що е работа". По тези думи на Учителя, че не съм работила. Ще го напиша, защото е поучително.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...