Jump to content

9. СБЪРКАНИЯТ ПЪТ


Recommended Posts

9. СБЪРКАНИЯТ ПЪТ

Понеже говоря за мисълта и как Учителят чува всеки наш зов, ще разправя за още един случай, много по-късно. Когато бай Васил заболя и Веселина ме покани да обиколим Рила. Казах й, че след „Рибните езера" не мога да водя. „Не, каза, аз зная пътя." Тръгнахме към езерата от Мальовица. Пристигнахме на страшното езеро, преспахме. Един художник ни обясни, че вместо да слезем на хижа Мальовица, има прав път и ни го посочи, където ще се намерим на върха и на Еленин връх и да продължим за езерата. Тръгнахме сутринта, но тя не пое по посочения път, а зави надолу към хижата. Казах й само: „Нали ще вървим напреко?" От този момент над главата ми се изсипаха куп отрицания защо й противореча. Тръгнахме по горния път, минахме стената и се отзовахме пред Мальовица да изкачим върха. Но какво се получи? Стигнехме ли някой връх, пред нас пропаст. „Е, сбърках, не е оттук." Пак поемаме по друга посока, пак до върха с тези тежки раници и пак пропаст, пак е сбъркала. Вървеше с едни скъсани сандали, разранили се краката й, взе да плаче и да вика за помощ. „Олеле, Кольо, олеле, брат Лулчев." Това трая много, времето напредваше и ние се въртяхме в един омагьосан кръг. Ту насам, ту натам, а гонехме езерата. Бях изтормозена. Отдръпнах се настрана и с горест призовах Учителя. Не след много видях двама туристи, които се спущаха съвсем от друга посока. Казах й: „Веселина, ето пътя." Тя отиде да ги посрещне. Аз като заревах от набралия се тормоз. Цял ден мълчах, без да кажа дума, едва се успокоих. „Ама защо плачеш?" - Аз от дърво ли бях? Нахранихме се, отидохме на хижата да спим и на сутринта поехме за езерата.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...