Jump to content

14. РАЗДЯЛАТА


Recommended Posts

14. РАЗДЯЛАТА

Придружаваха ни различни близки, а понякога само двамата с бай Васил. Вървяхме бавно, не гонехме хижите, попивахме целия ден красотите и чак вечерта се прибирахме. Веднъж сънувах, че се върнахме, т.е. идвахме от Якоруда, Грънчар и се качваме към Мусала. По средата на снагата й погледнах върха. Бяха седнали на коне, бели кафяни белобради старци. Когато приближихме до тях, наведоха глави и ни се поклониха, същото направихме и ние. Това беше нещо тържествено. Когато го разправих на Борис Николов, той каза: „Видяла си 24-те старци." Да разправя за всичките си екскурзии сега е дълга работа. Моята задача е да опиша връзката с Учителя и какво ми е казал при случаите. Бай Васил беше чист, духовно същество от висок ранг. Когато го ядосвах, а често се случваше, казваше: „Е, моето дете, ще порастне моето дете." Усмихваше се с благата усмивка и блажено заспиваше. Аз към него имах синовно отношение. Винаги съм го чувствувала като баща. И мнозина, които са виждали, казваха ми, че в много животи ми е бил баща. Заболя, аз отидох при Аню (Йордан Андреев) да се лекувам, а той предпочете Борова, която го вмъкна в болницата. Лекарят ми даде три дена отпуска, аз останах у дома два месеца. Бях подала молба за неплатен отпуск. Моят началник не ми подаде заявлението в администрацията и получих писмо, че ако не се явя на работа, ще ме уволнят дисциплинарно. Бях много добър работник - отличник. Когато разбраха, че вината е в началника, преместиха ме в шивалнята и след няколко месеца се пенсионирах. Бай Васил постъпи в болница и му направили частична операция. Молеше се да го извадя оттам и с катетър живя четири години. По този повод ще разкажа един предсказващ сън. Сънувам, че съм седнала на поляната пред салона с Марийка Гърнева и един брат. В това време небето почерня, тъмни облаци, едно библейско състояние и ми казаха: „Бъде будна, на 15-16 ще мине Христос." След това видях въжета с прострени дрехи, бели, тъмни и след това трапези дълги с много ястия и се събудих. Бях в очакване, мина 15-16 от месеца, нищо не се случи. Ходех редовно в болницата, но на другия месец бях разпъната на кръст. Както казах, бай Васил се молеше да го изведа. Поисках разрешение от Мариана да дойде при мен за няколко дни, докато се съвземе. Тя се съгласи. Бай Димитър ми обеща да го изведе от болницата. Аз току бях почнала да работя. Когато се прибрах, бай Димитър ми рече: „Брат Боев каза да не съм го извела от болницата." Мариана, подкокоросана от Марийка, отказа да дойде при мене. В това време небето почерня, светкавици, гръмотевици и аз почувствувах, че полудявам, взех да се смея като луда, бях разпъната на кръст. Бай Васил спа 1-2 вечери и се прибра в бараката си, където катетъра се бе отместил и взе гнойта, а и урината да се излива по бельото и леглото. Дойде лекар, намести му катетъра, а аз работех, готвех, перях и т.н. Той започна да пее, разбрах, че сънят е бил добър. Ходеше постоянно на почистване, друга операция не му направиха. Явили се болки, обърна се на рак и в страхотни болки почина. Той си замина на 9 май 1968 година.
Много пъти съм се питала защо го изведох, за да прекара тези непоносими болки, а той ми казваше: „Един ден да живея повече на земята е от полза." Отиде си един светия, осиротях. Дали да разправя за едно голямо огорчение, което му причиних?...
Казах, че започнах да се лекувам при Аню (Йордан Андреев). Когато влезнах в стаята му, започна с големи хвалби. „Един рядък човек е дошъл." Преряза ме. По-късно разбрах, че хвалбите са ограбване. Бях ограбена. Предложи ми да дружим и че аз нямам никаква полза от дружбата ми с бай Васил. Вмъкна трънчето, аз знаех какво е бай Васил за мен, но в тази нова звезда видях знания, моята слабост. Плюс това в хороскопа Анка Ненова виждаше едно ново същество надигнато - пратено ми от небето. Аз се подведох и казах: „Нима Генчо пак се връща?" Уви, друг хороскоп пък казваше, че ще се яви още едно същество, но да се пазя от него. Защото е хитрец и непостоянен, и да бъда по-осторожна с него. Отворих се, но тази любов трая само 24 часа. На другия ден ме посрещна не любовта, а камък. След малко рече: „Слушай. Снощи като си легнах, някой почука на прозореца и ми рече: Внимавай с мен, мисли му ако имаш работа с нея." Дали това беше вярно или трик, не зная, но бях обсебена и три години не можах да се освободя от неговото влияние. Срещахме се, даваше ми да чета историята, която пишеше за братството, но то описваше само отрицателните работи - прояви. Пита ме дали ми харесва, казах, че за мен е интересно, защото не живеех на Изгрева, но светът как ще го приеме, не зная. Отговори ми, че знае, че ще пострада и действително една пътничка, без да иска в трамвая пъхна желязото на чадъра и го удари в окото. Дълго се лекува и после починал от болки в главата.
Не обичах търговията и когато взеха магазина, бях щастлива, фабриките повече ми допаднаха и аз изкарах една чиста пенсия. Пенсионирах се 1962 година. Мариана си набави свой апартамент, но не зная дали успя да спи там известно време.
В нейно отсъствие получих телеграма, че сестра й в Германия почина. Тя замина и се ожени за зет си, който бил много богат и нея я оставя наследница. Повече не я видях. Кварталът беше определен за изселване в комплекс „Дружба".
По това време Изгревът беше разграбен, осакатен, продаден от Никола Антов на държавата. Бяхме огорчени, измъчени и от една неизвестност. Взеха салона и не след много и поляната. Разкараха братята и сестрите, живущи в засегнатото място.
По този повод искам да напиша едно мое състояние и изказване, което вписах в тетрадката, ще го повторя и сега.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...