15. ИЗГРЕВЪТ

[Ани]

15. ИЗГРЕВЪТ

Простих се с Изгрева на 22.04.1971 година.

О, Изгрев!

Когато прозвуча багерът и направиха първите копки

от очите ми се изтръгнаха няколко сълзи.

В този миг багерът разкопаваше душата ми.

И болезнен стон разкъсваше глъбините ми от позорния акт.

 

Който е посетил Изгрева, който Учителят облякъл земната форма,

Който е слушал Словото в слънчевия бял Салон,

Като гълъб, заобиколен от аромата на розите,

Който е играл Паневритмия и се е хранил на трапезата под лешниците,

 

Той знае, че е посетил рая на земята.

Той знае, че душата му се е разцъфнала като цвят.

Той знае, че тук намери извора на живота.

Той знае, че тук наново се е родил.

 

О, Изгрев, свещен миг, когато цялата природа се събужда.

Ние, които познавахме Изгрева, видяхме духовното слънце.

Бащините криле, закрилящи българските синове.

 

Ние, които чухме Словото и пихме от Извора на живота.

Които тичахме в ранни зори към свещения салон,

Ние, които играхме Паневритмията под звуците на новия ритъм,

Ние знаем какво беше Изгревът за целия свят.

 

О, братя, ако знаете какъв грях сторихте!

О, хора, ако знаете какъв позор отпечатахте!

Сърцата ви биха се стопили от срам и свян.

Главите си бихте заровили в земята да не видите тази гибел!...

 

Отбихте пътя на Любовта, който изобилно ви поливаше.

Отбихте знанието, което разтваряше умовете ни.

Предпочетохте тъмнината - да живеете в мрака.

Братя българи, разпръснахте светлината, която ви водеше нагоре.

 

Къде ви бяха мозъците и не видяхте зората, която ви будеше!

Къде ви бяха сърцата и не почувствахте топлината?

Къде ви бяха душите да познаете Истината?

Нямахте ли воля да победите невежеството?

 

О, горко вам, юдино племе, което пак разпънахте Христа.

Повторихте делото на Голгота и позорът ще ви следва!

Поколенията ще потърсят новия Йерусалим и духовното слънце,

което благоволи да се роди в България.

 

Когато го потърсят, ще намерят развалините.

И последователите му пръснахте по друмищата.

Ще търсят живия хляб и живата вода. Но пустота.

Ще отговори: Това направиха нашите...

 

Плачете, българи, плачете за изгубения рай на земята!

За небесното Слово, което оросяваше душите ни!

За чудната мъдрост да познаем живота!

За безграничната любов, която се изяви пак на земята.

 

Плачете деца, плачете за изчезналия оазис,

Който бе почивка и отмора за отрудения керван!

Плачете, които напуснахте световните съблазни

И тук намерихте мир и покой!

 

О, какъв тих кът бе Изгревът, какъв полъх задушите ни.

Прекрасната осанка на любимия ни Учител претворяваше деня и нощта в

чудна хармония.

 

Затварям очите си пред скъпите спомени.

Навеждам смирено глава пред това славно минало

Не бе сън то, а една велика реалност.

Която трептеше като жив огън в душите ни.

 

Сбогом, Изгрев, сбогом, дивно минало,

което скътах дълбоко в сърцето си дара ти.

Ще те нося в душата, където ме сложат

Нов изгрев да изгрее, нов живот, друга съдба.

Амин!