13. УМОРЕНИЯТ УЧЕНИК

[Ани]

13. УМОРЕНИЯТ УЧЕНИК

Една нощ сестра Наталия тръгва от дълбоката провинция за София, за да стигне рано сутринта за беседа. Пристига в салона и сяда на последния ред. Още в началото на беседата тя заспива уморена от нощното пътуване. Но някъде към средата на беседата леко се събужда и чува изречението: „Ученикът не трябва да бъде скържав, не трябва да се скъпи, когато трябва да направи нещо за Бога." Сестра Наталия се разтреперила от яд, помислила, че това се отнася лично за нея, щом точно това изречение на Учителя от беседата я събужда. Свършва беседата и отивайки да целуне ръка на Учителя, тя застава строго пред Него и Му казва: „Учителю, цялата си заплата съм дала за това идване тук, на тази беседа, цяла нощ съм пътувала и уморена едва пристигнах. Кажете ми, аз скържава ли съм и с какво съм показала, че се скъпя за делото Божие?" Учителят, казва сестра Наталия, само дето не припадна от смях. Извади си носната кърпичка и не може да се успокои, смеейки се със сълзи. Накрая ми каза: „И през ум не ми е минавало това, което ти си помислила за себе си, но аз още утре ще включа този пример в беседата си под псевдоним: умореният ученик, който жертва всичко, само и само да дойде и чуе беседата на своя Учител."