Jump to content

4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев


Recommended Posts

4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ

Тодор Коцев

Тодор Коцев (Т.К.): Роден съм 1904 година, на 18 март в София, Майчин дом. Завършил съм Столарското училище в Русе, но понеже когато завърших, резбарството беше в криза, нямаше работа и аз започнах работа по столарските фабрики в гара Белово, в Новоселци, бях моделчик 2-3 години. Войник не съм бил, защото съм против войната. Понеже ние, които завършихме занаятчийско училище, нямаше да ходим войници, ако поемем задължението 12 години да работим занаята, който сме учили, за което време ни облагаха с данък. В Чепино-баня когато бях, оттогава станах вегетарианец. Щом не искам да убивам хора, няма да убивам и животните. Причина за това стана Лев Толстой, неговите книги. Първата книга, която прочетох, е „Идиот". Тогава бях на 18 години в гара Белово. Хареса ми тъй, както никоя друга книга не ми е харесвала. Бях решил да не се женя тогава, но като станах приятел с бащата на Ана - Тодор Пецанков, постепенно се сближихме с нея, със сестра й Мария и синът на Мария - Стефан. Баща й беше много сърдечен човек, специалист като зидар, борил се е за прехранването на семейството си. Тя ме съблазни. Като приятели започнахме да ходим на Витоша и след това се оженихме. Имам две деца от нея. Тя нямаше философски поглед на нещата. В целия Изгрев се чуваше когато се караха те. Доста съм бил търпелив спрямо Ана. Може би затова са казвали, че съм Диоген -търпелив. Борис Николов бе дървесинен заместител на Учителя, самоназначил се и тайфата около него. На едно място Учителят казва буквално: „Гледате един брат не смее на мравката път да мине, ще кажете че той е един светия, а той е такъв горд, той няма равен на себе си." Аз бях чел много книги и правех сравнение с говора на Учителя, с Неговата философия и виждам, че Той седи по- високо от всичките. А пък аз през време на беседите Му книга си четях. Вяра Христова (В.Хр.): Защо? Т.К.: Не ми достигаше акълът. В.Хр.: А Той каза ли нещо по тоя повод някога? Т.К.: Не, много ме упрекваха сестри и братя, а Той не. Търпеше ме. На Рила ходих с Братството. Да. Аз съм имал такова разбиране в себе си и ми е допадало Неговото Слово. Аз в себе си каквото виждах е едно, а пък се проявявах почти не така. Като скрит бях. Към Неговото Слово гледах един вид, че ми е безразлично или пък не смятах, че съм идеален последовател, в същото време вътре в себе си го пазех. Дори когато имах вече децата, сутрин ставам рано, вали сняг, аз ставам, измъквам се от леглото, отивам да слушам беседа. Не се минават десет минути и Сашо, детето ми идва и сяда в скута ми на беседа. Аз се въртях около сестра Балтова. Бях близък с нея. Тя беше голям дух. Тя имаше и доста голяма доза ясновидство. В.Хр.: Чувам, че е имала работа с млади мъже? Т.К.: Не е вярно това, не. Моите постъпки понякога й правеха впечатление. Тя ме хвалеше, но не че ме е хвалила. Аз в постъпките си бях понякога така, че правех неща, които й правеха впечатление на нея. Общо говорехме с нея един вид с равни. При нея ходеше Андрей Боев, Неделчо Попов беше близък с нея, групата Асен Арнаудов. Бяха трима, четирима младежи, които ходеха у нея на разговор така. Това беше по времето на Учителя.
За Лиляна Табакова и Кръстю Христов. За Кръстю имаха отначало лошо мнение. Даже сестра Балтова казваше на Лиляна да не го приема при себе си, а те се сприятелиха и после той стана друг човек. В.Хр.: Чувала съм, че е бил черен маг. Вярно ли е? Т.К.: Не, тия неща не могат да се кажат. В.Хр.: А знаете ли, че Учителят му е подарил един пръстен - змията захапала опашката си? Аз го видях. Т.К.:Не, не съм чул. В.Хр.: Аз го видях у Лиляна сега на пръста й. Той го изгубил веднъж, един брат го намерил, дал го на Учителя и Учителят пак му го дал. Той е бил художник и има доста картини от него. Сега сигурно помага на сестричката. Нещо за Лиляна? Тя хубаво пее. Т.К.: Лиляна е голям дух. Докато се знае, че той ще й повлияе в отрицателен смисъл, ще й въздействува да дойде тя под негова влияние, тя си устоява на службата и тя му повлия на него. Той стана съвсем друг. В.Хр.:Това е похвално за него. А за сестра Кисьова? Семейството й? Т.К.: За нея няма какво да кажа. Тя беше известна и няма какво повече да се казва за нея. В.Хр.:А отношението на Учителя към нея? Т.К.: Той винаги държеше тя да свири, защото тя беше добра пианистка. Има няколко песни, дадени за нея. В.Хр.:Чувала съм за „Пролетната песен". Т.К.: Има, да. Има няколко песни, които тя ги най-хубаво свиреше. Тя е чехкиня, а той мъжът й българин. Когато аз дойдох на Изгрева, те бяха вече женени. Мария Златева беше по-рано женена за Митко Сотиров. Те се разделиха. Той си харесал някоя друга. Той имаше такава слабост към жените и отначало с тях се шегуваше. Мариолчето, това-онова. После взема нея. Мария Златева е добра цигуларка. Влад беше тиха вода. Той написа книга по астрология, но колко е специалист в тая област, не зная. Аз съм слаб и нямам понятие по тоя въпрос. С него беше Иавн Антонов. Той беше напълно отдаден на астрологията.
Методи Константинов, ние го наричахме кокон-харизанов. Походката му е такава като на кокона. Той продаваше вестници пред хотел „Панах" (или „Парнах") и беше особено държането му. Него Учителят го е издържал. Той претендираше, че владее мондиална астрология. Как го е обичал Учителят, това не мога да знам, но Методи е учил със средствата на Учителя. Той имаше приятелство с Димитринка Захариева. Но той не й влияеше положително. Тя му чистеше стаята. Тя беше тютюноработничка, когато дойде с Мария от Хасково. И Димитринка висеше пред вратата на Учителя, както и Гръблашева. В.Хр.: Кой е претендирал да е любимец на Учителя? Т.К.: Претендира дървесинният заместител Михаил Иванов, който отиде във Франция. В.Хр.: А той защо отиде в затвора по-късно? Т.К.: По женския въпрос. В.Хр.: Затова ли е отишъл в затвора? Т.К.: Да. Защото трябвало да отиде. Михаил и Кръстю са спорели кой да влияе върху цялото Братство вместо Учителя. И тогава, понеже той е по женския въпрос, Учителят казал: „Нека отиде Михаил, защото там ще му е мястото във Франция." Ти знаеш ли, че Михаил има сестра? Тя живее в Симеоново. Казва се флора. Мария Тодорова беше пианистка. Те двата с Борис много бяха привързани към Учителя.
За Аламанчеви. Аз имах братовчедка, която работеше в Министерството на железниците и едната от сестрите Аламанчеви е била негова колежка. Той се казваше Васил Балкански, син на Евтим Балкански, който беше придружител на царя. Не лакей, а придружител, нали трябва да има някой около него, ама не да го пази с пистолет. Той беше много сериозен, беше от Балкана, балканджия. Красавец един, рус, висок, добре устроен. А той беше женен за стрина Смарайда. А тя беше гъркиня от Пловдив.
Брат Михаил Стоицев беше много привързан силно и правеше благодеяния на някои, за които знаеше, че са материално зле. Синът му Филип Стоицев се изявяваше като музикант при празници и концерти. Той имаше разработки върху песните на Учителя. Лулчев беше съветник на царя. Когато имаше тайни срещи с царя, Йордан Бобев, шофьорът, го придружаваше. Веднъж като не намери Йордан, Лулчев покани мене да го придружа. Когато отидохме, а то беше едно време, лапавица, сняг.
За д-р Йончо. Двулична личност. Те с Митко Костов, зъболекаря, търсеха имане, злато да открият.
За Дарлинг. Сестра й е слугиня в Пазарджик на имота, а Дарлинг гледа съвсем леко на нещата. Тя пилее на баща си имота. А всичко трябва да се пази.
Магдалена Попова е била куца. Тя в някое отношение е била положителна. Когато Учителят търпи нещо, това не значи, че той го е допуснал или пожелал. Всеки си е своеобразен, особено жените. В.Хр.: Кажете защо толкова дълго време работехте без пенсия? Т.К.: Изпуснах няколко пенсии от глупост.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...