Jump to content

2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ


Recommended Posts

2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Моят баща и моята майка са родили осем деца. Четири от тях умрели, а четири са останали до дълбока възраст. Имахме 105 декара земя, която работехме и се прехранвахме. Отглеждахме 10 - 15 овци за вълна и мляко. Имахме 17 говеда, коне, биволици и крави. Сестра ми Неда бе най-възрастната - кака. По нея бе по-големият ни брат Боби. По брат ми Боби сме аз - Пеню, и по-малкият - Иван. Чичо ни Иван имаше двама синове и три дъщери. Отначало живеехме заедно, голяма фамилия. А към 1901 година баща ми купи голяма градина с дворно място, построихме си нова къща и се разделихме с чичо ми Иванови.

Моите родители всякога ме плашеха, че ще дойде време да ходя на училище и че там учителите ще ме бият. Първия учебен ден ме заведе брат ми Боби Ганев. Щом удари училищният звънец и учениците се събраха и подредиха за влизане, понеже аз знаех, че в училище учителите бият, ударих да бягам към дома. Един млад учител се затече подире ми, стигна ме при кръчмата на Бояджи Рали и ме дигна на рамо. А аз ритам и скачам. Децата бяха навлезли и като ме видяха, че плача, ритам и скачам, се разсмяха. А аз вдигах шум, от което се засрамих и млъкнах. Така започна първият ми учебен ден.

Първата учебна година останах да повтарям класа. Имах лошия навик, че в другарските си отношения на всяка дума много лошо псувах. Имах развалени уста - добра дума не можеше човек да чуе от мен.

Една част от градината ни беше с голям наклон, стръмна. Невъзможно бе с каруца да извозваме гюбрето, да торим градината, затова всяка сутрин с таргата изхвърляхме гюбрето на добитъка по стръмнината. Прясната говежда тор тежеше много. Брат ми товареше по много и аз не можех да издържа. Слагах да си почина, а той ме биеше и искаше на един солук , без почивка, да изнасяме таргата на горния край на градината. Всяка сутрин съседите ни слушаха, като се караме и бием.

Баща ни ни събуждаше рано, към три-четири часа. Сутрин, докато се съмне, ние да сме почистили дама, да сме очесали говедата, да сме донесли от плевнята слама, да сме постлали суха слама под добитъка, за да могат да лежат и си почиват говедата. Конете вмесвахме много хубаво с чесалата и с четка, почиствахме ги така, че козината им да лъщи. Сутрин рано напоявахме конете на махленската чешма, а другите говеда само от обед на обед пояхме. Като започнеше да се разсъмва, ние трябваше да се почистим и да се измием, после закусвахме и тръгвахме на училище. Баща ни само идваше да види как сме се справили с шетнята. Като се върнехме от училище, нахранвахме се и отивахме да напоим говедата. Почиствахме дама, донасяхме слама, насичахме дърва и ги нанасяхме по стъпалата, готови за нощта.

Докато говедата са из двора, ние затуляхме прозорците и вратите на дама и с махленските деца играехме на „сляпа баба" в затъмнения дам. Понякога играехме вън на криеница. Когато бе зима, по нашата градина се събираха много деца да се пързалят с шейни, а някога отивахме извън село, на Чингън-баир, при стотици селски деца или по замръзналия, гладък като стъкло лед в селските ливади. Когато пък беше сухо, играехме на чилик, на топ, на писи, на свине, на копан-челик и пр. В нашата махала преобладаваха момчетата и затова се отличавахме с по-големи прояви на лудории спрямо децата от другите махали. Ние се защищавахме и не давахме други деца да ни бият. Имахме много лоша проява, като на всяка дума вулгарно псувахме. Мен ме биеха селските деца, но и аз не им прощавах. Като ни пускаха вечер от училището, като дойдехме да се разделяме на шосето, горната и долната махала се замеряхме с камъни. Учителите често идваха да ни изпратят до мястото на полесражението.

В училището аз бях с много лудешки прояви. Често се биех с децата и загдето ги биех, учителите също ме биеха и то до такава степен, щото аз един път напсувах и се затекох да бягам от учебната стая. Учителят успя да хване бравата на вратата и аз не успях да избягам. Хвана ме за ръката, взе една цепеница изпод печката и безмилостно ме наби по задника, след това ме изгони от учебната стая. Вечерта се срещнали с баща ми и му казал за станалото с мен през деня. Като си дойде баща ми у дома, аз бях заспал. Той ме събуди и ме наби хубаво.

Аз се чудя какво да правя. В училище - бой, у дома - бой. Бият ме у дома, за да шетам. Уроците си не учех, баща ми казваше: „Дене ще гледаш добитъка, а като привършите къщната работа, тогава ще си учите уроците, вечер." Но дене ходя на училище, върша различна работа из двора, играя със съседските другари и вечер започвам уж да уча. Но започвам да дремя и лягам да спя, без да съм си научил уроците за утрешния ден. Другарите ми от махалата, родителите им не ги караха да работят в двора, а през деня да си приготвят уроците за следващия ден. Едно знаеше баща ми: дене - при добитъка и шетня из двора, а вечер ще си приготвиш уроците. Аз започнах да се срамувам от съучениците си. Реших да напусна училището, за да бъда полезен за домашната си работа. Баща ми ме изпрати на училище, аз закачих торбичката си на портата и хукнах да бягам извън селото по посока на село Ковачевец, източно. Като видели, че съм си оставил торбичката на портата, баща ми я взел и хукнал подире ми да ме гони. Излязох из село и бягам към село Ковачевец, чак до моста на Калин дом. Не можа да ме стигне и се върна. Каруцата бе запрегната с конете, тръгваща на път по кирия в Горна Оряховица. Казал на майка ми, че ако ме бил стигнал, жив нямало да ме остави.

Докато баща ми ни караше да работим с бой, майка ни ни говореше майчински, с любов и с хубави съвети и примери. Макар че майка ми бе неграмотна, всяка неделя ходеше на черква и от слушането на прочетеното от Евангелието, което се четеше в църква, тя ни разказваше за Света Дева Мария, за Захарий, за Елисавета, за Свети Йоан Кръстител, за Христа. Тия нейни разкази ни падаха като мехлем на душата. В нашия дом, но време на Коледните пости, Великите, Богородичните, Петровите пости не се блажеше, в сряда и петък също не се блажеше. На страстната седмица, на Великата Сряда, на Велики Четвъртък, на 12-те Евангелия, когато се четяха в църква, ние семейно отивахме на църква. Баща ми за Великата Неделя приготвяше дебели восъчни свещи за всеки член от семейството ни. Вземаше цеви от пищялки, спущаше памучно витло по средата на цевта и го подкрепяше отдолу и горе с клечици, да стои на средата на цевта, разтваряше пчелния восък и го наливаше в цевта и го оставяше перпендикулярно, докато застине. С ножчето се обелва цевта и восъчната свещ е готова за запалване, когато се четяха 12-те Евангелия. С тези дебели и дълги свещи си служехме в църква в четвъртък вечер, в петък сутринта, в събота сутринта и на самия Великден сутринта, на самото Възкресение Христово. Ние с благоговение, със страхопочитание и богоотдание присъствувахме на богослужението. В училище най-обичах да слушам и да стоя мирно при четене на вероучението.

На един солук - на един дъх; от солук (тур.) - дъх, дишане. (Бел. М. И.)

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...