Jump to content
valiamaria

- 13. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 174 ÷ 177.

Recommended Posts

13. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ:

Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 174 ÷ 177

. Соломон казва, че жестокостта изменя лицето. Много естествено. Когато престане да върши волята Божия, човек огрубява, става жесток. Човек трябва да върши нещо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро - друг изход няма. Доброто и злото са полюси, между които човек неизбежно се движи. Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича - няма друг избор. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, вследствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето му става грубо, сурово. Вижте какво става с борците. Борецът е як, силен, енергичен, с корави, твърди мускули, но скоро умира. - От какво? - От втвърдяване на мускулите. Борците умират преждевременно. За да не умреш преждевременно, обичай. Който люби, повидимому е мек, слаб, но животът му се продължава. Тялото му е пластично, мускулите - гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите си без големи мъчнотии и противодействия. Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошъл на земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото - вън; любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите си, а омразата - отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този - с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква. Значи човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън - енергичен, смел. Ако стане и отвън, и отвътре мек, той не може да работи на земята. Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в себе си. Щом допусне злото в сърцето, човек тръгва по наклон. Ето защо казвам: Дръжте доброто вътре, злото - вън; любовта - вътре, омразата - вън. С други думи казано: Отвътре ще служите на любовта и на доброто, а отвън - на омразата и на злото. Знайте, че всичко външно е привидно. Страшно е обаче, когато човек и отвън, и отвътре служи на злото и на омразата. В едно от Посланията си Павел казва: „С плътта си служа на греховния свят, а с духа си - на закона на любовта. Кой ще ме избави от това положение?” Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си: на плътта си - чрез греховния закон, а на духа си - чрез закона на любовта. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш с нея на физическия свят. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят - в света на любовта. – „Не искам да служа на плътта.” - Щом не искаш да служиш на плътта, ще умреш. За да не умреш, ще й служиш. Някой човек не обича дадено лице, нищо не иска да взима от него. Като огладнее, ще-не ще, ще вземе каквото му дава. Ако му даде един хляб, той взима нож и стърже кората на хляба, дето го пипал онзи, когото той не обича. Останалото яде, няма какво да прави. Ако не яде, ще умре. Доброволно или насила, човек служи на плътта си. Без нея няма условия за проявяване на човека, физическиятсвят е свят на материята, т. е. на въплътените форми.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×