- 15. ЕСТЕСТВЕНИ ПРОЯВИ НА ЛЮБОВТА: Утринно слово от Учителя, държано на 14.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 210 ÷ 211

[valiamaria]

15. ЕСТЕСТВЕНИ ПРОЯВИ НА ЛЮБОВТА:

Утринно слово от Учителя, държано на 14.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 210 ÷ 211.

Като прочетете десета глава от „Еклисиаст”, виждате, че и Соломон разполагал с много форми на мисълта си. За пример във втория стих на главата е казано: „Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му.” - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му станете господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство. „Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се туря в големи достойнства, а богатите седят в долни места.” (5 и 6 ст.) - Днес всеки иска да бъде господар, т. е. владетел. Обаче човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи погрешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. – „Ама, трябва да пазя достойнството си.” - Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.