Jump to content
Dela

9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО

Recommended Posts

9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО

Първа армейска ветеринарна лечебница в Скопие се помещаваше от северната страна на Скопие, в армейските казарми до римския водопровод. От първа армия, от южния фронт всичкият болен добитък се изпращаше на лечение в армейската лечебница. Когато се откри курсът, имаше 550 болни добитъци: коне, крави, волове, катъри, биволи и пр. До обед школниците помагахме на лекарския персонал да лекуват болния добитък, а следобед и в обедната почивка се водеха лекциите по различните дисциплини от разни лекари.

В армейската лечебница постъпваха тежко болните добитъци, най-много коне, с набити холки, с дълбоки фистули между плешките, из които извираше гной. Сондите се спускаха 20 - 25 см до дълбоките фистули. За да се намали периметърът на оголената холка, обгаряха с нажежени плоски железа. Добичетата реват от болки. По 5, 6, 7, 8 войници държаха стенещото от болка животно, когато го горяха. Две седмици всяка сутрин припадах и сядах на земята от болка, като гледах ревящото животно и наоколо миришеше на пържени пържоли от стенещите добитъци, като ги горяха. Всеки ден се убиваха коне, които бяха болни от сибирска язва - сап. От тази опасна болест страдат само конете. Болестта е три вида: външно кожна, вътрешно белодробна и в ноздрите. Заболяваха хрущялите на ноздрите и ноздрите се пълнеха със сополи. От тази болест заекът и котката като се заразят, умират за 24 часа. Човек заразен живее две седмици, заразен кон живее 20 години. Заболелият кон сам за себе си не е опасен, но разнася болестта наоколо си. Унищожаваха също и туберкулозните заболели добитъци, особено кравите, за да не заразяват чрез млякото си хората, които консумираха това мляко.

Въпреки ежедневните преживявания от тези гледки и зрелища от заболелия добитък, аз не преставах и с духовната си работа, която се състоеше в молитва и четене на Евангелието. Всяка сутрин, обед и вечер си прочитах по една глава и в процеса на ежедневната си работа размишлявах върху прочетеното Слово Божие. Идеята за Бога ми даваше сила и радост да върша работата си с лекота, с пъргавина. Словото Божие ме повдигаше и ми донасяше светли мисли и топли чувства. Обядвахме и в един часа следобед ни даваха обедна почивка. Сън - около час и половина-два. И следобед - словесно занятие по ветеринарната дисциплина.

Обедната почивка използвах да си прочета от Евангелието определената глава. Бях си избрал легло до западния ъгъл на казарменото помещение, така че, под одеалото, както съм завит, уж, че спя, аз си четях, без да обръщам внимание на другарите си, че чета и не спя. При сигнала за ставане всеки войник-курсист ставаше, подреждаше леглото си, вземаше чизмите и партенките, бегом излизаше, обуваше се вън и отиваше в учебната зала на занятия. Слушахме лекции от лекарите.

При такова бързо ставане, един ден всичките школници бяха излезли навън. В помещението останахме аз и дневалният. Той се приближи до мене, докато аз бързах да си дочета последния стих от прочетената глава от Евангелието, и тихо ми каза: „Дерзай, братко! Аз от много време Ви забелязвам, че Вий скришом под одеалото си четете Евангелието." Разменихме набързо мисли и се опознахме. Този дневален бил Стамат Тодоров, родом от Добричко, добруджанец и живее във Варна. Запознат бил с идеите на Бялото Братство.

Първия неделен ден след запознаването ми със Стамат Тодоров, той ми каза, че ще ме заведе някъде, да ме запознае с хората на Бялото Братство, българи. Брат Стамат ме поведе към 1-ва местна болница, военна, която се помещаваше в калето на град Скопие. Тук се запознах с брат Георги Куртев, който бе военен медицински фелдшер в болницата, а също и с брат Боян Боев, изпълняващ длъжността помощник-аптекар в болничната аптека. Те живееха двамата с брат Георги Куртев в широка, хигиенична, слънчева стая. Със запознаването ни с Боян, той весело и сърдечно ми зададе въпроси, за да ме опознае: от коя войскова част ида, къде съм роден, какво образование имам и пр., и пр. Запита ме вярвам ли в Бога и дали съм чел нещо от Светото Писание. Отговорих му, че от дете съм вярващ и съм чел Новия Завет. А друга някаква духовна литература не съм чел. Той ми зададе въпроса: ако ми даде някакви си книги да чета, ще ли ги чета? Отговорих утвърдително. Той ми даде малката брошура от Алционе Кришнамурти „При нозете на Учителя" и ми поръча, като я върна, ще ми даде втора. Топлотата и радостта, с която ме срещнаха брат Боян Боев и Георги Куртев, ме заплениха и приобщиха към тях. Сбогувахме се със Стамат Тодоров и си отидохме във ветеринарната лечебница. Из пътя Стамат каза, че Боян Боев е гимназиален учител в гимназията в град Панагюрище, а пък Георги Куртев е от гр. Айтос, медицински фелдшер. И двамата са на военна служба в Първата световна война.

Още същата вечер, докато дойде време да лягаме, аз прочетох книжката „При нозете на Учителя". Докато дойде другият неделен ден, аз всеки ден препрочитах тази книжка. Тя засегна вътрешно душата ми, разкри пред мен друг свят, непознат ми досега.

На втория неделен ден аз и Стамат Тодоров пак отидохме при Георги Куртев и Боян Боев. Боев ме попита дали съм разбрал, каквото съм прочел. Даде ми втора теософска книга, озаглавена „Едно очертание на теософията", от Ани Безант, Което четях дене, насън го прекарвах през съзнанието си. Когато върнах тая книга, брат Боев ми даде няколко брошури, лекции, държани пред публиката. Не си спомням заглавията им, но помня темите: „Прераждането", „Родословието на човечеството", „Окултна химия", „Смисълът на живота" и много такива. След това ми се дадоха „Астрален мир", „Ментален мир", „Древната мъдрост", „Езотерическо християнство", „Човешките тела" и пр. Паралелно с ветеринарния курс, който следвах, нощно време четях теософската литература. Моите другари съкурсисти вечер заспиваха всички и ме оставяха съсредоточен да чета, а сутрин, като се събуждаха, пак ме заварваха да чета. Запитваха ме: „Пеньо, ти тая нощ ляга ли да спиш или не?" Така ме унасяше новият живот, новото верую, новите простори, които се разкриваха пред съзнанието ми, че аз не чувствах умора от многото претрупаност на учебния материал и работата с лекуването на болните добитъци.

Голямата нужда от фелдшери по южния фронт, а също и в Румъния, на руския - да дават първа помощ на заболелия добитък, ни заставяше да караме учението по съкратената програма. За четири месеца ни произведоха младши ветеринарни подофицери. На всеки новоназначен фелдшер ни дадоха по десет дни домашен отпуск.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×