Jump to content

Recommended Posts

ПЛУТАРХ

Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен.
В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите.
В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство. То ще остане празна дума, ако чувството не пламне от съприкосновението с него. Да допуснем, че едно Божествено Същество се приближи към даден човек. То ще бъде или всичко за него или нищо - зависи как отива човек към него. То ще бъде всичко за човека, ако душата му е в хармония с него, за да го разбере. То ще бъде нищо, ако човек отива към него като към обикновен човек. Същината на това Божествено Същество не ще може да засегне човека, който не трепти в хармония с него. Важно е дали това Божествено Същество ще те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе друг човек. Това зависи единствено от човека. Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от душата на човека. Това зависи от начина, по който човек възприема онова, което Бог му носи."
Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание в душата, при което се развиват скритите сили и се разпалва вътрешния огън. Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си!" Това е една формула не по-малко знаменателна от обикновеното „възрадвай се", с което хората се поздравяват. Тогава ние на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си!" като че ли да потвърдим, че истинското, единичното наименование, което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е." За нас, наистина, съществуването не е по никой начин наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено между раждането и умирането е само една външност, една неясна и ненадеждна представа за себе си. „Не би могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите води на реката." Още повече не можеш да доловиш два пъти в същото състояние едно смъртно същество.
Молекулите се разединяват и свързват с голяма бързина и това създава промени, но при тях няма подновяване, ни послешно време, но има една постоянна същевременност между сцеплението и разложението, между явяването и изчезването. И наистина, зрелият човек е изчезнал, когато се ражда старецът; юношата е загинал, за да стори място на зрелия човек; детето - за да стори място на юношата; пеленачето - за да стори място на детето. Вчерашният човек днес е умрял, днешният ще бъде умрял утре. Но ако индивидът не е вече същият, това не значи, че той не съществува. Това значи, че той е подложен на постоянни промени. Това значи, че той минава всякога от едно състояние в друго. Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в действителността на това, което е само една привидност.
В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи. Навярно той е бил поставен от Жреците на Бога още от самото начало, за да бъде символ на философските познания, понеже са открили в него особена сила. Буквата Е не се различава от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката и латинската), да стане символ на най-важното число, на Върховното число на всеобемащата природа - числото пет, пента, от което Мъдреците са образували думата пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето защо питагорейците са нарекли това число женитба, като съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда. При това то подражава на Първото Начало, което управлява вселената. Освен това числото пет притежава твърде хубав произход, без да говорим за онзи, който произлиза от събирането на двойката и тройката, за което споменах. То се поражда още от съединението на Първото Начало с първия квадрат. Защото началото на всички числа е Единицата, а първото квадратно число е четворката. И тези две числа като от съвършена форма и същество произхождат числото пет.
Всъщност думата Ел не означава нито число, нито ред, нито връзка, но сама по себе си е название, пълно с числено определение на Бога, което дава възможност на оногова, който произнася тази дума, да узнае динамизма, силата на Бога.
Наричайки Божеството с името Ел, ние свидетелствуваме, че Бог никога не напуска състоянието Си, нито подлежи на някакво изменение. Измененията по-скоро биха могли да се отнесат за някой друг бог или за някой друг гений, които управляват подлежащата на раждане и смърт природа, но не и върховния Бог.
Думата Ел и надписът „Познай себе си!", които изглеждат малко несъвместими, се съгласуват до известна степен. Първото трябва да бъде изнесено с трепет и почитание към Бога, Вечността, на Когото се приписва. Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и е за нас предупреждение за естеството и слабостта."
Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за която е станала Троянската война. И затова окултистите казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия.
Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот. Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в сянка. Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока тайна, защото официално е съществувало неверието и скептицизмът. Към края на живота на империята под гръко-александрийско влияние се явяват някои автори, които се занимават с окултни въпроси. В пределите на римската империя е работил, както видяхме Аполоний
Тиански, по-късно неоплатониците. Пак в границите на римската империя са работили есеите, също така там възниква и християнството. Но всички тези явления не са продукт на римския дух, а на проява на други народности, които са живели всред римската империя. Между римляните, един, който се е занимавал с окултните въпроси, е бил някой си Цензуринус, живял в трети век. Той е бил запознат с халдейската и египетската Мъдрост и с учението на питагорейците и етруските, за които често споменава в книгата си За рождения ден. В книгата се говори за духа пазител на всеки човек. Ще предам един откъслек от нея под название „Какво нещо е духът и откъде произхожда това название?" „Духът е Бог, под закрилата на Когото всеки от нас живее от самото си раждане. Било, че се грижи за нашето раждане, било че се ражда заедно с нас, било че ни покровителствува, щом се родим. Той се нарича гений, от латинската дума генере, което значи пораждам - раждам. Вярва се, че този Бог упражнява не само твърде голямо, но дори безусловно влияние. Някои са мислили, че трябва да се почитат два гения, но това е само в къщите на женените лица. Евклид, ученик на Сократ даже казва, че двоен гений е поставен при всекиго от нас. Това може да прочетем у Луцилиус. Тъй щото, на гениите си ние принасяме жертва всяка година по един път. Освен този дух обаче, съществуват много други, които управляват човешкия живот. Но всички тези духове упражняват само един път за всеки човек Божественото си влияние. Затова не им се отправят молитви през целия живот. Геният, напротив, е постоянно при нас като наблюдател и толкова усърден, щото нито за минута не се отдалечава от нас. Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота."
Друг римлянин, който се е занимавал с окултните науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век след Христа. От неговата книга върху астрологията се вижда, че той е познавал учението на египтяните, на халдейците и на питагорейците. Ще предам няколко мисли от неговата книга:
„Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да може да вложи силата и веществото на всички елементи, съединени от природата, за да може чрез този Божествен Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение, като той да представя от себе си малък свят. Тъй щото животното, което е било направено по подражание на света, да бъде управлявано от същност, подобна на Божеството. Затова тези Божествени хора заслужаващи всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост се приближава до самите тайни на Божеството, са ни предали чрез Божествено Майсторство на науката пораждането на света. По този начин те са посочили, че човек е бил образуван съобразно с природата и по подобие на света и въз основа на същите начала, чрез които самият свят се управлява, поддържа и подкрепя чрез Вечната топлина."
Тази мисъл ни показва, че Фирмикус е бил запознат с херметичната Мъдрост, част от която предава в горната мисъл. Той тук излага закона на аналогията, за да обясни създаването на човека и света, показвайки, че те са подобни, аналогично устроени.
По-нататък той дава хороскопа на света, който е също така интересен и ще приведа и него:
„Ето какво е пораждането на света според Ескулап и Ханубиус, на които Всемогъщата Божественост на Меркурий (Хермес) е доверила тайните на тази наука. Те са поставили Слънцето в 15 градуса на Лъв, Луната в 15 градуса на Рака, Сатурн в 15 градуса на Козирога, Юпитер в 15 градуса на Стрелеца, Марс на 15 градуса на Скорпиона, Венера в 15 градуса на Везните, Меркурий в 15 градуса на Дева, часът на темата (Асцендентът) в 15 градуса на Рака. Според това пораждане, според тези условия на звездите и според засвидетелствуванията, които се отнасят до това пораждане те твърдят, че съдбините на хората са съобразни с горепосочения ред, както е казано в книгата на Ескулап, наречена Мирогенезис, защото нищо от онова, което се намира в това пораждане на света не е чуждо на отделните пораждания на хората."
В пределите на римската империя, както казах, са работили и така наречените неоплатоници и въобще писателите от александрийската школа. Те, макар че са работили в Александрия, .са ходили по цялата римска империя. Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството. С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници.
Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача, както казва Учителят, да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в древността, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес. Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили.
Когато този първи импулс на Бялото Братство изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който ще разгледаме във втората част на тази книга.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...