Jump to content

1928_09_21 Възможни неща / Всичко е възможно


Recommended Posts

Аудио - чете Мария Брайкова

Всичко е възможно (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Възможни неща", Младежки окултен клас - година осма, (1928-29),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата „Божествените условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-та година, т.I, (1928-29 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1942 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

21 септември 1928 г.

Възможни неща

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление.

Често се говори за художеството, като постижение на човешката ръка. Защо художникът рисува човешките лица? Кога едно лице е добре нарисувано? – Когато има израз, когато предава истинския образ. Кое лице е по-красиво: което има прави, или което има криви линии? Кривите линии предават по-голяма красота на лицето от правите. Казват за някой човек, че не е красив, защото чертите на лицето му са остри. Значи, човек трябва да се движи в живота си не само по прави, но и по криви линии.

1928-09-21-19_fig1.png

На фиг. 1. имаме правата линия АВ. От точка С на правата излиза друга права – СД под известен ъгъл. Ако правата СД не срещне никакво съпротивление на пътя си, тя ще продължава в същата посока до безконечност. Обаче, срещне ли някакво съпротивление, тя се отклонява от пътя си и образува кривата линия М. Съпротивленията намаляват силата на правата СД и постепенно я отклоняват. Казваме, че тази линия се е огънала. Огъването и пречупването на правите линии е неизбежен процес. Така се създават нови форми и нови посоки на движение.

Какво трябва да направи човек, като сгреши или извърши някаква пакост? – Той трябва да се огъне. В случая, огъването не е нищо друго, освен признаване на погрешката си и казване на истината. Някой не иска да се огъва, защото не е готов да каже истината. Той мисли, че като каже истината, наказанието му ще бъде по-голямо. Ти кажи истината и не мисли за последствията. Някой учител се разгневил на един ученик, ударил го силно и му счупил ръката. След това се страхува да признае вината си. Няма защо да скрива истината. Който разбира нещата ще схване, че в случая, учителят не е могъл да постъпи по друг начин. Той ударил ученика, понеже последният го е предизвикал. Силите в този ученик се проявяват така, че предизвикват не само учителя, но всички, с които влиза в общение. Погрешката на учителя се състои в това, че ударът е бил по-силен, отколкото трябва. Има хора, които никога не предизвикват близките си. Силите в тях са хармонични. Който влиза в общение с тях, чувства се добре разположен. Много естествено. Всеки отива с разположение към сладките и вкусни плодове на дървото. Докосне ли се до някой кисел или стипчив плод, като го вкуси, веднага го хвърля. Значи вътрешните сили на човека определят отношенията на другите към него.

Кога учителят се ползва с уважението на своите ученици? – Когато от ума му излиза светлина, която учениците могат да възприемат. Кога учителят обича учениците си? – Когато възприемат светлината, която той им дава. Не могат ли да се ползват от неговата светлина, те остават чужди за учителя си, и той – чужд за тях.

1928-09-21-19_fig2.png

Кои постъпки са по-красиви: които вървят по права линия, или които вървят по крива? Красиви постъпки са онези, на които изходният път е правата линия, а пътят, който образуват при движението си, е крива. Например, от точка А, фиг. 2. излиза лъч, с посока АВ. Като дойде в точка В, лъчът среща известно съпротивление и се връща назад, не по същата посока, а по посока СА. След това от точка А излиза друг лъч – АД, който среща препятствие и се връща назад, по посока ЕА и т. н. Така се образува кривата линия ВР. Значи, всички постъпки, които, при излизането си от даден център, вървят по права линия, а при движението си в пространството образуват крива линия, наричаме добри, хармонични, красиви. Само красивите и прави постъпки носят печалби за човека. В началото на добрите постъпки човек губи, но в края всякога печели.

1928-09-21-19_fig3.png

Ще изясня последната мисъл със специфичен пример. Представете си, че известна енергия тече по канала А – фиг. 3. Като дойде до някакво препятствие, енергията спира, не може да върви нагоре. Тя се удря в ограниченото пространство и търси път за излизане. Понеже каналът А е пълен с прииждаща енергия, последната влиза в канала В, отдето изтича навън. Същото става и с енергията, която влиза в канала С и изтича през канала Д. Такова движение на енергия става в житното зърно, което се намира под напора на две енергии: собствената – на зародиша, която действа отвътре-навън, и енергията на природата, която действа отвън-навътре. Така се обяснява разпукването на житното зърно, което постепенно покълва, расте, цъфти, дава плод и узрява. Привидно, житното зърно се изгубва, но след това то израства и, вместо едно, дава десетки зърна – умножава се. Следователно, изгубите ли нещо, радвайте се, че имате възможност да спечелите друго нещо. Не казвайте, че сте изгубили една своя идея. Идеята не е загубена, но енергията на тази идея е отишла в пространството, да свърши някаква работа. Ако черупката на вашия морал не се пукне, да изтече енергията му навън, вие никога няма да се домогнете до новия морал. Ако житното зърно не се пукне и не израсте, то ще остане в земята и ще изгние.

Оттук вадим заключението: в природата съществуват две течения – едното иде от центъра към периферията, а другото – от периферията към центъра. И в човека има две течения: от Божия Дух към душата на човека и от душата на човека към Божия Дух. Който използва тези течения в себе си като условия за самовъзпитанието и за развитието си, той може да се нарече добър, благороден човек. Да се справя човек разумно с тези течения, това значи, да е придобил положителното знание в живота. Който не разполага с това знание, като се натъкне на двете течения, казва: Голямо напрежение чувствам, иде ми да се пръсна! – Можеш да се пръснеш, но трябва да знаеш изкуството да се събереш. Ако не знаеш, как да се събереш, по-добре не се пръскай.

Какъв процес е пръскането? На кое аритметическо действие може да се уподоби? – На делението. Ако не знаеш да делиш правилно, не можеш и да събираш. Човек събира само това, което е делил. Събирането се предшества от делението. Ако някой днес събира, това се дължи на факта, че в миналото някога той е делил, но забравил, че е минал през този процес. Казват за някого, че днес събира плодовете на своя труд. Ние казваме: Той събира плодовете на своето деление. Като събирате плодове, вие ги изяждате и казвате, че сте ги унищожили. Не сте ги унищожили, но сте приели енергията им в себе си. Всеки плод – физически, сърдечен или умствен съдържа специфична енергия в себе си. Ябълката дава един род енергия, крушата – друг род. Същото може да се каже и за човешките мисли и чувства. Ако влезете във връзка с един музикант, ще възприемете един род енергия от него; ако влезете във връзка с един художник, ще получите друг род енергия; от поета ще получите трети вид енергия. Това не е достатъчно за вас. Като ученици, вие трябва да знаете, точно колко енергия възприемате от всеки плод, от всяка човешка мисъл и човешко чувство и каква е тази енергия. Енергията на човешките мисли и чувства се предава и чрез пространството – нищо не може да я ограничи. При това, колкото по-разумно е едно същество, толкова по-бързо се предава енергията на неговите мисли и чувства.

Какво може да направи човек, ако се движи с бързината на светлината? – За осем минути ще отиде на слънцето и за толкова минути ще се върне отново на земята. Той ще знае положително, какво има на слънцето. Ако се движи с бързината на трена, той ще стигне на слънцето за 250 години; ако се движи с бързината на биволска кола, ще стигне на слънцето за хиляда години. Значи, бързината съкращава времето и пространството. Затова казваме, че невъзможните неща за човека са възможни за Бога. С други думи казано: невъзможните неща за биволската кола са възможни за трена; невъзможните неща за трена са възможни за светлината и за човешката мисъл. Възможното за ума е възможно и за живота.

И тъй, не туряйте прегради между душата си и Бога; не туряйте времето и пространството като препятствие за реализиране на вашите идеали. Това, което е невъзможно днес, след милиони години ще бъде възможно. Каже ли някой, че и след хиляди години не може да постигне своя идеал, това показва, че този човек не е напреднал. Той е обикновен човек, с ограничени възможности и условия. И тогава казвам, че невъзможното за човека е възможно за ангела. Всяко нещо, допустимо за човешката мисъл, може да се реализира. Не туряй в ума си мисълта, че нещо може да се реализира днес или утре, но кажи си: Всичко в живота е възможно и постижимо. Думата „невъзможно“ внася в човека обезсърчаване и обезсилване. На каквато мъчнотия и да се натъкнеш, кажи си: Всичко е възможно! Кажеш ли, че мисълта е светлина, трябва да имаш предвид енергията, която излиза от Първата Причина. Приемете ли една Божествена мисъл в ума си, не казвайте, че не можете да я реализирате. Не се противопоставяйте на Божествените мисли. Каквато мисъл да приемеш, щом е Божествена, тя може да се реализира. – Мога ли да хвърча? – С мисълта си можеш да хвърчиш. – Мога ли да стана ангел? – Можеш. Като изчистиш ума и сърцето си, ти можеш да станеш и светия, и ангел. За Божественото всичко е възможно, но не и за човешкото.

За да дойдете до положителни резултати, дръжте в ума си положителни мисли. Не казвайте, че не можете да станете музиканти, учени или поети, но кажете си: Аз мога да стана музикант; мога да стана учен, мога да стана и поет. Като турите в ума си положителната мисъл, че можете да постигнете всичко, което желаете, ще изпитате една малка радост. Ако днес не сте музикант, например, някога ще станете такъв. Музикантът не е станал такъв изведнъж. Много години той е работил в областта на музиката, докато стане добър музикант. В приложението на доброто, време и пространство не съществуват. Доброто има отношение към духовния свят, а не към физическия. Следователно, време и пространство съществуват само на физическия свят, а не и в духовния.

Време е вече, всички хора, религиозни и светски, да дойдат до убеждението, че в Бога всичко е възможно. Кога? – Когато човек дава ход на Божествените мисли и чувства в себе си, за да могат да се реализират. Работниците на новата епоха трябва да се отворят за Божественото, за да станат неуязвими. Дойде ли някой да ги бие, да въстане против тях, той ще почувства силата на Божественото и ще отстъпи назад. Не е лесно да се борите с праведни хора. Вибрациите в тялото на праведните хора са толкова бързи, че никой не е в състояние да посегне върху тях. Всеки куршум, всеки снаряд, отправен към тях, отстъпва, без да произведе своя ефект.

Някои се оплакват, че животът бил тежък. – Не е тежък животът. Той носи известни тежести само за онези, които не го обичат и не го разбират; обаче, за онези, които го обичат, той не е тежък. Не мислете, че не можете да разберете живота, но кажете си: В Бога всичко е възможно. – Можеш ли да носиш земята на гърба си? – Щом тя ме носи, и аз мога да я нося. В това отношение, и децата могат да носят земята. Земята е съставена от милиарди малки частици, които имат разумни центрове. Който знае законите, на които се подчиняват тези частици, той ще влезе във връзка с тях и ще носи земята на гърба си, като че ли няма никаква тежест. Който вярва в Първичната Причина, може да носи земята на гърба си; не вярва ли в нея, той не може да носи даже сто килограма тежест. Всичко велико и красиво може да се реализира. Бог подтиква всички разумни същества напред, като ги убеждава да вярват във всичко, което лежи в Божиите ръце. Щом реализирате нещо на земята, ще знаете, че живеете във време и пространство – физическите условия на земята. Докато е на земята, човек трябва да се учи да възприема и от децата. Нютон извлече своя Всемирен закон от ябълката. Като виждаше, че ябълките падат от дърветата, той извлече закона за земното притегляне или гравитация. Така са работили всички велики хора. Те били готови да се учат и от възрастните, и от децата.

Запишете си думите: За разумния всичко е възможно; за глупавия нищо не е възможно. Така сами ще си определите, разумни ли сте, или глупави; към възможното ли да се стремите, или към невъзможното.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

5. Лекция от Учителя, държана на 21 септември, 1928 г. София – Изгрев.

Всичко е възможно

Божественитѣ условия (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). София, 2006)

28 беседи от 9 октомври 1927 г. до 1 март 1929 г.

Възможни неща

Божествените условия (Младежки окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том I. София, 1942)

27 беседи от 22 юни 1928 г. до 1 март 1929 г.

Начало: 05:00

1928_09_21 Всичко е възможно.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2006

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО

5 часа сутринта

Отче наш

На какво се дължи изкуството? Когато някой иска да рисува, той иска да даде израз, ще рисува кои линии. Да кажем, че искате да дадете израз Y на човешкото лице и рисувате тази фигура. Това лице красиво ли е? Той нарисувал няколко прави линии, но той трябва да ги превърне в криви линии, за да се нарисува красиво лице. Значи, в живота не може да се върви по една права посока.

Имате линията АВ. Известна точка С се проектира нагоре. И ако нейната сила не се намалява, то тя ще отива до безконечност нагоре по права линия. Но понеже тази точка, като се движи по пространството, се влияе от други тела и постоянно губи от своята сила и затова се отклонява. И тогава ние имаме ъгъл на падането. Ъгълът на падането е равен на ъгъла на възлизането.

MOK_BU_8_1.GIF

Вие искате да приложите, някой път искате да се движите в права посока. Щом срещнем известно съпротивление, то можем ли тогава да го приложим в неговата пълнота. Да кажем, че сте слуга или учител [в] някоя гимназия или в някоя прогимназия и направите някоя погрешка. Каква е вероятността да кажете истината? Но като знаете, че щом кажете истината ще ви уволнят. Можете ли да определите как ще изкажете истината? Да кажем, че сте изгубили вашето равновесие и сте ударили един ученик и сте му строшили ръката. Ще кажете ли вие истината като учител? Каква е вероятността да кажете истината? Може да се определят причините защо Учителят е ударил и счупил ръката на ученика. Това не е случайно, има си своите причини. Има хора, които всякога те предизвикват и не можеш да се въздържаш, а пък има някои хора, които по никой начин не може да ги удариш. Всичките предмети значи, не произвеждат еднакво въздействие. Да допуснем, че се приближавате до известна тежест. До два къса желязо от по един килограм. Но едното желязо нагорещено, а другото е студено. Второто желязо ще го бутнете с крака си, ще го поместите, а другото желязо, което е нагорещено до хиляда градуса, ще го прекрачите ли? Не, ще го заобиколите. Защо? Защото то съдържа известна сила в себе си. Та, ако вие се обхождате с един човек по един начин, а с друг по друг начин, то зависи от вътрешната сила на онези хора.

Един учител, за да има уважение към вас, трябва да има светлина във вашия ум. И ако ученикът не е нагорещен хубаво, Учителят ще го побутне. Где е вината? В учителя ли или в ученика? Това е сега горният извод. Някой предмет, ако го заобиколиш, а друг предмет бутваш. То защо трябва да заобиколиш първия предмет? Защото има една температура от хиляда градуса. А пък ти едва можеш да изтърпиш 40-50 градуса топлина. Следователно твоят крак може да се стопи и за да се предпазиш, трябваше да заобиколиш. А защо прескочи другото желязо? „Защото трябваше да съкратя пътя си." И понеже този предмет не представляваше препятствие за твоето ходене, ти мина през него.

Кога постъпките на някой човек са красиви: когато са по права линия или когато са по крива линия? Когато ние пишем за прави или криви линии ние подразбираме отношение към известни посоки, към известни принципи.

MOK_BU_8_2.GIF

Да кажем, че тялото В радиира. Линиите надолу от В, да кажем, че са радиуси. Когато този радиус изгуби своята сила и дойде до крайния предел на своята интенсивност, какво става с движението? Т.е. когато това движение срещне съпротивление, какво става с това движение? Повръща се пак към същия предмет. Например като срещне една преграда, посоката на правата линия ще се измени. Радиусът, * след като пристигне до известно препятствие, ще се върне ли до първия път?

Да допуснем, че тази енергия сега излиза по един канал. По този канал излиза енергия от точката С до точката А. При А има един канал В, който отива нагоре. Представете си, че щом дойде енергията по канала до А, то не може да се върне по същия канал. Понеже той е пълен. Постоянно иде енергията и затова ще се върне по друг канал. Представете си, че тази енергия тръгва и запълва цялото това пространство от С. Напорът е толкова голям, че тази енергия не може да се върне през А. А ще се върне през точката В, понеже каналът В е празен. Но допуснете, че всичките канали са пълни, няма празен канал. Тогава какво ще стане? Ще стане разпръскване на тази енергия.

MOK_BU_8_3.GIF

Това става с житното зърно. То, като поникне, разпръсква се тази, излишната енергия и излиза навън. Житното зърно има зародиш в себе си. Част от енергията ще се даде на природата. Има две противоположни течения в природата: едно течение от житното зърно навън и друго течение от природата навътре. Следователно всякога при една загуба имате шанс да спечелите. Та когато кажете: „Изгубих своите идеи." Не, не сте изгубили своите идеи, но напрежението на вашите идеи трябва да иде в природата. И тази черупка, с която сте заобиколени, този морал, с който сте живели досега, стария морал, този вътрешен напор ще се разчупи и ако вие се уплашите и ако в дадения случай не може да използувате външната енергия, то ще дойде гниене и тогава това семе не е поникнало. А ако използувате, тогава колкото изгубите, толкова и ще спечелите. А печалбата ще бъде опитност, която ще добиете. А това ще бъде плюс.

Значи има изтичане на енергията от центъра, към периферията и друго течение от периферията към центъра. Има едно течение от душата на човека към Бога и друго течение от Духа на Първичната причина към душата на човека. Високо интелигентният човек, моралният човек използува тези две възможности и щом ги използува, имате един благороден човек. Тогава всичките енергии в него вървят по правилен път. Това са две течения, с които трябва да работим при нашето самовъзпитание. Това е цяла наука. Това се отнася за вашите чувства, за вашите мисли и прочие. И всякога може да приложите това.

Някой път сте намръщени, иде ви да избухнете. Ти казваш: „Иде ми да се пръсна." Хубаво е. Но трябва да знаеш и да се събереш. Ако не знаеш да се събереш, не се пръскай. Към кой процес спада пръскането? Пръскането съответствува на делението. Ако не знаеш да делиш, няма да знаеш и да събираш. Можеш да събираш само това, което си разделил. В сегашните аритметически правила се почва със събиране и после с деление. Едно и едно равно на две. Но в същност процесът на делението трябва да е предшествувал процеса на събирането. И във вашето минало вие сте делили, но сте забравили, че сте делили. В друго някое прераждане се явявате като малко дете и сте забравили, че сте делили. И тогава ви карат да събирате трудовете от вашите деления. Това деление може да е израз на вашия разумен или неразумен живот.

И пита това дете: „Защо трябва да събирам?" Този учител е практичен, той казва: „Под тази круша има три круши и под другата круша има 4 круши, я ги събери, колко круши се събраха?" „Седем круши." -„Добре. Тури ги в кошницата." Пита го сега Учителят: „За колко време можеш да изядеш крушите?" Допуснете, че всека една круша е по половин кило голяма. Седем круши правят три и половин кила. Учителят пита Иван: „За колко време можеш да ги изядеш?" И след като ги изядеш, каква енергия ще извадиш от тези круши за живота си? Ако изядеш 7 круши, знаете ли каква работа може да извършите? За бъдеще хората ще дойдат до това. Точно специфична работа можеш да свършиш, като си ги изял. И ако изядете 7 ябълки, точно специфична работа можеш да свършиш. С енергията на ябълките не може да извършите това, което може да извършите с крушите. Този въпрос е психологически сплетен.

Представете си, че имате 7 души художници, но те са един от друг по-талантливи. След като дойдете в съприкосновение с тези 7 души, какво влияние ще произведат върху вас? Ти ще се въодушевиш да рисуваш. И тези 7 души ще почнат да те коригират. Срещнеш после 7 души поети, един от друг по-талантливи. Ти досега не си писал поезия, но веднага тези поети ще ти придадат своето разположение и веднага ще почнеш да пишеш стихове. Един ще те коригира, като дойде вторият и той ще те коригира, после третият и т.н. до седмия. И ти вече ще приличаш на един поет донякъде. Или да допуснем, че 7 души музиканти срещнеш или 7 души религиозни хора. Всичките тези хора ще упражнят известно влияние и ще ти предадат своите качества. Всеки ден вие попадате под влиянието на тези музиканти, художници и пр. Тези енергии, които ви идат, могат да бъдат видими и невидими. Ти казваш: „Иде ми една идея." Тази идея може да бъде от някое същество по-разумно, тя иде от някой разумен център. Това същество е от един друг континент. Може да е от Невидимия свят. Пространството не упражнява никакво влияние. Правата мисъл на по-разумните същества се движи по-бързо.

Представете си, че вие живеете на Земята и може да се движите с бързината на слънчевата светлина. И тогава сутринта, като станете, за 8 минути сте на Слънцето и после пак впрегнете вашата каруца и сте пак на Земята. А ако се движите с бързината на биволска кола, ще ви трябват няколко милиона години, а ако се движите с бързината на един бърз трен, ще ви трябват от земята до Слънцето 250 години. Бързината съкратява пространството. Невъзможните неща за биволската кола са възможни за трена. И още по-възможни за светлината, за човешката мисъл. Невъзможното за светлината е възможно за човешката мисъл. Това, което е невъзможно за един, е възможно [...].

Не тургай преграда за време и пространство. За днес може да не е възможно, но след милиони години може да е възможно. Ако някой каже: „Това е възможно за мене за милиони години." Аз подразбирам, че това същество не е толкова напреднало. А за един ангел е възможно веднага. А за един човек е невъзможно след хиляди години. А за някой философ е възможно за след няколко минути. Това, което е възможно за човешката мисъл, то може да се реализира. Не тургай „днес" или „утре", кажи: „Възможно е!" Не тургай „днес" или „утре" и то ще се реализира. Когато кажеш, че не е възможно, ти се обезсилваш.

Искаш да станеш поет, ако кажеш: „За сега е невъзможно", ти се обезсилваш. Кажи: „Възможно е!" Като казваме, че всека една мисъл е светлина, ние подразбираме енергиите, които излизат от Първичната Причина, от Бога. Бог ви казва нещо отвътре. А ти казваш: „Тази работа е невъзможна за мене!" Тогава Бог казва това на другиго. Не въздействувайте на Божествените мисли. Кажи: „Мога да хвръкна! Криле ще ми изникнат. Мога да стана светия, като ангел!" Някой казва: „Мога да изгоря." При неправилно горение има изгаряне, а при правилното горение няма изгаряне. Ще кажеш: „Мога да горя, без да изгарям." Не тургайте мисъл за умиране. То е крива мисъл. Това е човешкото, което спъва вашето развитие.

Следователно приложението: при всека ваша мисъл турете положителна мисъл! Като кажеш: „Мога да бъда музикант," и веднага ще почувствуваш известна радост.

Това е достатъчно. Може да не си такъв музикант сега. Онзи, който свири, ще почувствува известна малка радост. И вие сега може да почувствувате известна малка радост във вас, без да си свирил. И онзи музикант, който е свирил на сцената, на естрадата, той е работил цел ден и дошъл надвечер онзи, който е работил само един час. И като кажеш: „възможно е" и ти ще приемеш толкоз, колкото и онзи, който е работил цел ден. Какво противоречие може да има в това?

Та в доброто време и пространство няма. Кога се проектира времето? На физическото поле време и пространство има. Можеш да станеш музикант сега. Има деца, които се раждат музиканти. Едно дете се е родило гений и с много малко упражнение свири както онзи, който е свирил 30 години. Как ще си го обясните това? По силата на тяхната вяра, но не вяра, която се колебае. А при силата на разумната вяра, че у Бога всичко е възможно! Когато ние не даваме никаква отпора на Божествените неща и оставим те да се реализират, тогава всичко е възможно!

Онези работници на новата епоха трябва да имат тази положителна мисъл, която да няма обратни въздействия. А сега имате известни идеи и ако ви турят на изпит, колко души ще издържите? Например ако ви ударят по 25 удари по задницата или ако ви кажат, че ще ви убият, колко души ще издържите? Хубаво. Ако вие разберете този Божествен закон, може да направите тялото си с такава голяма бързина на вибрациите, та когато някой ви бие, ще каже: „Аз не искам да го бия, нека друг да дойде." И след като станеш, той ще каже: „Още един път не искам да вдигам ръка върху него. Този човек е праведен." Някой казва: „Ще убия този човек." Това е само измама. Никой не може да те убие. Трептението на човешкото тяло може да е толкова силно, че като дойде един куршум, той да се разпръсне. Снарядът ще се разпръсне. Нали трептението, което е по-силно, надделява?

Вие може да кажете: „Страшен е животът!" За онзи, който не обича, който не разбира, той е страшен. А за който разбира, той няма никакъв страх. Някои при най-малката мъчнотия капитулират.

Няма да противодействувате на Божественото! Ще кажете: „Всичко е възможно!" Ще ви пита някой: „Можете ли да носите Земята на гърба си?" Вие ще кажете: „Децата, най-малките деца могат да я носят, аз я нося и тя ме носи. Щом тя ме носи и аз мога да я нося!" Това са разсъждения много красиви. Земята е направена от милиарди малки частици и имат разумни центрове. И ако ти знаеш закона на тия частици, ще влезнеш в съгласие с тях. Ти, като туриш Земята на гърба си, тя едва ли ще има тежест. Всеки един от вас може да носи Земята. В дадения случай Земята е емблема на енергиите, които срещате в живота си. Ако вие вярвате на тази Първична Причина, то може да носите Земята на гърба си, а ако не вярвате, тогава едва ли ще може да носите 10 килограма. И едва най-големият юнак ще може да носи 100 кила. И ако ви дадат задача да поносите Земята на Луната и то по 100 килограма наведнъж; и ако на ден пренесете по 1000 кила, то за колко дена може да я пренесете?

Всичко онова, красивото, което иде в нас от онази Първична побудителна причина, може да се реализира. Всички разумни същества, на които Бог е дал право да живеят, Той ги подтиква и им казва, че всичко е възможно! А пък като дойде време за реализиране, ти ще отбележиш във време и пространство, кога си го реализирал. Тогава в Невидимия свят или в разумния свят знаят отношението между тебе и Първичната Причина. Знаят как си работил. Та, не си противодействувайте, не си бълникайте. Някой казва: „Аз учен човек не мога да стана. Не мога да се развия." Това са стари приоми. Ти ще кажеш на себе си: „Всичко е възможно!" Ще кажеш на себе си: „Философ ще стана! Поет ще стана! Светия ще стана! Ангел ще стана!" Ти да го знаеш. Работете в това направление.

Ангелът се отличава със своята интелигентност. Той се отличава с това, че служи добре, а не само със своето хвъркане. Не е важно това, ангелът само да хвърка. Но в него има разумност. Някой е философ, но слуша и детето, и ученият човек слуша детето. Философът слуша детето и казва: „Важна е тази работа." Че един Нютон остави една ябълка да му разправи и ябълката му каза: „Знаеш ли какъв е този закон, който ме кара да слезна долу? Защо слезнах?" И Нютон почва да мисли и откри закона на гравитацията. Значи тази ябълка му дава потик, всичко в живота може да бъде една разумна причина.

Сега да остане мисълта: не си въздействувайте обратно! Ще кажеш: „Възможно е!" И тогава ще бъдеш весел и с оптимистическо разположение. Всякога можем да сме в съгласие с Първичната Причина, всичко е възможно!

Така може да се съгласи един красив свят и да се реализират навън много наши мисли и идеи, да ги въплотите. По този начин всички велики хора са работили в света. Някои са работили несъзнателно, а други съзнателно. Та, ще турите това: за разумния всичко е възможно, а за глупавия всичко е невъзможно. И когато кажете: всичко е възможно, това е правило на разумния. А правило на глупавия човек е: всичко е невъзможно. И тогава ще си кажете: от разумните ли да бъда или от глупавите? При разумните ли да бъда или при глупавите? При възможното ли да бъда или при невъзможното?

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

5 лекция на Младежкия Окултен клас,

21 септември 1928 г., петък,

Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...