Jump to content

Recommended Posts

ПРОКЪЛ

Прокъл е един от последните забележителни неоплатоници. Той е роден през 412 година след Христа в Константинопол, а умрял в Атина през 485 година. Учил и живял предимно в Атина, където по това време е живял и поучавал Плутарх. Животът му е описан от ученика му Марин. Според този биограф родителите му били от Мала Азия. Най-напред той отишъл в Александрия да изучава риторика и философия, където учил при платониците Плутарх и Сиран. Най-напред той се запознал с философията на Аристотел и после с тази на Платон. Според неговия биограф, дъщерята на
Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала на Прокъл.
Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите Жреци на съответните религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността. Познавал много добре египетското богослужение и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене. Той създал много химни, някои от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са Посветени на различни божества. Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули.
Той преподавал в Атина, където имал неоплато- ническа школа. Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр.
Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки познания и водил изключително един деен, научен живот.Той написал много съчинения, някои от които са достигнали до нас, между които няколко математически съчинения, като например За сферата. Философските му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите на Платон. Особено прочут бил коментарът му върху Тимей. Главните му съчинения са: Теология на Платон и Елементите на философията.
Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само теория. Главните идеи на неговата философия са изложени в съчинението му Теология на Платон. Той се отличавал с едно по-дълбоко проучаване и разбиране на Платон от предишните неоплатоници. В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се стреми да покаже множеството като Едно и Едното като множество, да изложи формата, която приема Едното. В платоновия Парменид той намира познанието за природата на Абсолютната Същност. За него само Едното е реална същност, само то е Истина, а всички други са само моменти на неговото проявление. Тяхното битие е непосредствено само като една мисъл. Той казва: „Едното е само по себе си неизразимо, но то се схваща като се изхожда от неговото излизане и връщане обратно в себе си." Едното като поражда света, това не е излизане вън от себе си, защото едно излизане би било изменение и по този начин Едното не би било вече равно на себе си. Ето защо произведенията на Едното не му причиняват намаление или съкращаване. Едното създава множеството и множеството се възвръща към Едното.
Като метод на мислене Прокъл си служи с диалектиката на Платон и затова мисълта му е доста трудна за разбиране. Той поддържа, например, че пораждащото поражда чрез излишък на сила. Едното поражда света със всички същества в него и излиза из Себе Си поради излишък на възможности. Тези преливащи възможности са действителността изобщо. Също така пораждане може да има и чрез недостиг. Всяка нужда, влечение и т.н. става причина на пораждане чрез недостиг. Пораждането чрез недостиг е запълването на този недостиг. Нуждата, влечението се намалява в пораждането, влечението престава да бъде влечение. Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но това множество не намалява Единството на Едното. То се извършва във формата на Единството. Множеството участвува в Единството, но Единството не участвува в множеството.
На второ място, казва Прокъл, че породеното е сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни. На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно. Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него.
Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството. В това множество съществува вътрешно единство. Но тази множественост е мировата субстанция, от която се поражда света. Абсолютната Същност е неопределима. Тя е Първичната Единица. Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено. Едва то е биващото, субстанциалното, Едното-много. В това истинско съществуващо е красотата, Истината и симетрията. Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е това, което връща към принципите и е границата, той усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно Първото Единство всички са съгласни помежду си. Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява мислещата природа - Логосът. Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията."
Прокъл приема три сфери на проява, различни една от друга. Всяка е същевременно цялото. Това са различни редове на пораждането. Според него трите момента, трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното и границата. И така, първото е Бог, Абсолютното Едно, което само по себе си е непознаваемо, неразкрито. Негов пръв продукт са многото единици на нещата, чистите числа. Това са мисловните принципи на нещата, чрез които те участвуват в Абсолютното Единство. Той нарича тези принципи богове или хенади. Това е второто положение, безкрайното множество. Третото е границата, която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство с Абсолютната хенада. Границата прави множеството и самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността. Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността."
В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си. То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други реда: животът и Духът. Следователно всичко е троично, тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото себе си. А тези три троичности се определят по-точно като Абсолютно битие, живот и Дух. Така те трябва да се схващат духовно и в мисълта. Само идеалният свят е истинното, а самият той съдържа три реда (степени), а тези идеи от триади съставя истинския, идеалния свят. Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите, защото във всяка от тях е субстанцията, животът и Логосът.
„Такава е природата на всичко биващо - монада с много възможности, цялостно същество, Едно, което е много. То има в себе си триединството на красотата, на Истината и на симетрията. Красотата съществува заради реда, Истината - заради чистотата, симетрията - заради единството на свързаните. Симетрията е причина, поради която биващото е единство. Истината е причина, поради която то е битие (има същността). Красотата е причина, поради която то е нещо мислено."
„Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното. Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото. Следователно това е Едното. Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата. А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете."
„Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият ред е една триада, аналогична на първата, защото и втората също тъй е Бог.
Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното. Границата определя първото триединство, неограниченото - второто триединство, конкретното - третото триединство. Всяка троичност съдържа в себе си три момента и тези три реда са най- висшите богове.
„Третата троичност поставя около себе си мислещия Логос. Третата триада е Самият Логос. Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната субстанция и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство. Чрез средната триада тя изпълва битието и го обгръща в себе си. Това, третото, не съществува по силата на една причина, както първото битие, нито разкрива вселената, както втората, а съществува като акт и външно проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората триада е също тъй трайна и същевременно се движи напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство. Третата триада след придвижването напред, насочва и връща идеалната граница към началото и преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В Логоса първите две триади са само моменти, но Духът се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на първите две. Тези три триединства възвестяват по един мистичен начин напълно познатата причина на Първия и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото Единство, но се манифестира и в трите единства. Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо. Тези три момента, това са трите проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си. Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на Абсолютния Бог.
Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление. Той е познавал много добре магията и теургията и си е служил с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем, че първите и най-превъзходни имена на боговете се основават в самите богове. Божественото мислене прави от своите мисли имена и показва образите на боговете. Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както теургията призовава чрез известни символи безкористната доброта на Бога да осветли творбите на художниците, така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога."
Прокъл е върхът на неоплатоническата философия. Неговата мисъл преминава през цялото Средновековие. Той имал много приемници на катедрата в Атина. По- известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа и Дамаский. От него има също така запазени доста интересни съчинения. Той бил един от последните преподаватели на.неоплатоническата философия в академията в Атина, защото през 529 година след Христа император Юстиниян наредил да закрият тази школа и изгонил от империята си всички езически философи.
Макар, че школата външно престанала да съществува, все пак неоплатоническите идеи, особено философията на Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго време. И всички по-късни мистици в църквата или вън от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога както Прокъл.
Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че Платон изнесе учението на мистериите във философска форма. Те продължиха неговата работа, като си служеха и с по-конкретни окултни изкуства като теургията, магията, астрологията и пр.
Неоплатониците като мистици и езотерици, като хора, които са познавали мистериите, са искали да посочат, че всички религии са имали Божествен произход, но впоследствие, с течение на времето, са изопачени. И те искали да открият Божественото във всяка религия, да го очистят от праха на вековете. Защото според тях Бог е говорил и се е проявявал през всички времена и епохи по различни начини и никога не е оставял човечеството без Своето Върховно Ръководство. Той винаги е пращал Учители на човечеството, които да му посочват правия път. И те възразявали на по-късните християни, които изгубили пътя на мистериите, изгубили вътрешния смисъл на християнството, че не е справедливо Бог да остави човечеството без Светлина и без Учител в течение на неговото развитие чак до Христа, както мислели по- късните християни.
Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги наречем гностиците и мистиците на древните религии. Както те, така и всички Посветени на миналото, са били по някакъв начин във връзка с Бога, с Логоса, със Словото и са го проповядвали по различни начини. Това схващане се потвърждава от следната мисъл на Учителя, където той казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." А Христос, това е Словото, това е Логосът, проявеният Бог, който ръководи човечеството и организира битието.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...