Jump to content
Dela

20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО

Recommended Posts

20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО

Аз бях на събора през 1922 година. За там мога да Ви разкажа следното. През 1922 година за пръв път отидохме на братски събор. Тъй като толстоистите имаха конгрес в Търново преди нашия събор, преди 19 август, а се ползваха със 75 % намаление по железниците, всички наши братя от провинцията използваха това разрешение за конгреса и се снабдиха с евтини билети за влака.

Събрахме се ние в Търново и изкарахме първо вегетарианския конгрес. Там аз видях много идеалисти. Особено Йордан Ковачев, адвокат от Стара Загора, такава прочувствена и смислена реч изнесе в читалището във Велико Търново, че всички съборяни и конгресисти останаха поразени. Имаше и един поп, на Симеон Арнаудов баща му. Той беше свещеник в църквата „Света Богородица" в Арбанаси и ни покани да отидем при него. Ние отидохме 30 души от братята и ни постлаха рогозки в двора на манастиря. Изнесоха манастирски постелки и завивки и ни завиха на двора. Две нощи спахме в църквата в Арбанаси. Обаче свещеникът първо изнесе такава реч за вегетарианството, че всичките се зачудиха как така свещеник може да говори против курбаните, против отчитането молитви за умрели и особено против коленето на курбани при умирането на някого.

Така, много хубав и смислен ни се видя вегетарианският събор и след това започна пък нашият събор. Братството си имаше градина на Севлиевското шосе и в тази градина имаше братска колиба. То „колиба" я думаха, но всъщност бе двуетажна къща. И хубаво лозе имаше освен градината и понеже бяхме много, около 500 или 1000 души, то бяха наели наоколо у съседите градини и бяха направили там палатки в един голям район - цял лагер за съборяните. Бяха ни казали предварително, че на 19 август всички, облечени в бяло, ще отидем в читалището, където Учителят пред гражданите ще изнесе първата Си беседа. Бяхме взели разрешение от военното министерство за събора и бяха изпратили една дружина или рота да ни пазят - улиците бяха заградени от двете страни с войници, да ни пазят. Тъй като поповете бяха обявили с обявления, разлепени по улиците из града, че ще има диспут между търновския владика и Петър Дънов и учениците Му, гражданите се бяха натрупали, както по 1 май тука, в София на манифестациите. Бяха се натрупали, обаче войниците пазеха да не влиза никой вътре в платното на шосето. И ние така, по четирима в колона, преминахме и отидохме и напълнихме салона. Учителят не вървеше с нас, Той отиде отделно. Не сме Го видели даже защото ние вървяхме така кротко, спокойно. Когато отивахме надолу, мълчешката отивахме. И като влезнахме, ние заехме първия етаж, а поповете от околията бяха напълнили горе балконите на читалището.

Имахме един брат на име Стойчев, добър хиромант, чиновник беше в Народната банка в София и беше отворен, интелигентен човек. Той излезе най-напред и говори: „Какво искате от тези хора, погледнете ги всичките в лицата! Те са хора, които месо не ядат, вино, ракия не употребяват. Вегетарианци. С карти и хазарт не се занимават, и с дребни работи не се занимават. Това са хора, които се хранят само с плодове и се молят на Бога, искат да живеят братски живот. И затуй бъдете тъй внимателни и изслушайте сказката, която ще изнесе нашият Учител Петър Дънов."

След това братският хор, ръководен от Симеон Симеонов, изпя песните „Зора се чудна зазорява", „Братство, единство", „Излязъл е сеяч да сее" и „Росна капко". Като изпяхме тези песни, Учителят излезе на катедрата. И като излезе, владиката стана-той беше седнал най-отпред, пред завесата-и каза: „Ние искаме диспут!" Тъй, ама фелдфебелът, който беше пратен вътре в самата зала на читалището, стана и каза: „Да си седнеш там, защото като дойда, ще те изхвърля като парцал! И няма да се обаждаш и да пресичаш оратора!" И Учителят започна вече Своята сказка. Тя беше озаглавена „Новият живот".

„Вие искате диспут. Диспута може да го произведем така: дванадесетте владици да се облекат, ще вземем един автобус, ще слезем в Боровец. Оттам ще тръгнем през Ситняково, през Саръ-гьол нагоре по течението на Марица и ще отидем при Маричините езера. Оттам ще тръгнем за връх Мусала и ще си приказваме тогава за новите идеи, изкачвайки се по южния склон на Мусала. Така че, на високо място може да се разрешат някои въпроси от висш духовен характер. Аз ви давам известни семена, посадете ги, полейте ги и вижте: като пораснат, ако ви дадат добри плодове, значи учението е добро. Пък ако не ви дадат никакви плодове, отхвърлете го. Но преди да сте го опитали, нямате право да отричате неговото достойнство" и т. н.

„Ето, и една 75-годишна сестра (тя беше Попова) дойде с нас на Маричините езера, изкачи се откъм юг на връх Мусала и слезе долу, без да се разболее. Защо? - продължи Учителят. - Защото спазваме известни правила на природата. Студена вода не пием, пием гореща вода. Ще кажете, че е чудно - да отидеш на планината при ония потоци чиста, бистра вода и да пиеш гореща вода. Обаче ние пием гореща вода, спазваме известни правила и се върнахме в София без нито един да заболее и кашлица никой не хвана. И така, има известни правила и закони в природата, като ги спазваш, можеш да живееш и да се ползваш от тях."

Така завърши Учителят. И като завърши, пак владиката каза: „Диспут!" Но ние бяхме се уговорили, щом свърши беседата, да започнем да пеем песента „Братство, единство ние искаме". (Пеню Ганев пее песента.)

И така излязохме всички, а отстрани имаше шпалир от войници, които не позволяваха на поповете да направят някакво безумие, и си отидохме горе, на братската градина. И като отидохме горе, владиката взел бинокъл, понеже имахме охрана, пък от шосето към братската градина, където беше нашият лагер, не пущаха чужд човек да влезе. И владиката отзад шосето с бинокъл наблюдаваше какво правим ние вътре.

Учителят седна на беседа - там, на братската градина, имаше орех, с наклон на юг, с трева обраснала, насядаха всичките и Учителят започна да говори беседата и там даде за пръв път песента „Фир-Фюр-фен", с движение. Първо се маха с ръката и се пее „Фир-Фюр-фен". (Пеню Ганев пее.) Най-напред с дясната ръка отпред и встрани, после - с лявата отпред и встрани. След това - с двете ръце. И каза: „Тази песен е с мощна сила. Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса. Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата. Ще кажем: „Сложете мъртвеца на земята" и ще изпеем „Фир-Фюр-фен". И той ще възкръсне." Такава сила има тази песен „Фир-Фюн-фен". И всички 1000 души я изпяха с движения.

След това Учителят даде други песни. Пеехме. И започна да прави така като че кошер пчела се рои. Правеше така: (Пеню Ганев пее „а-а-а-а!" и се образуваше едно бръмчене. И владиката отдалеч наблюдаваше и се чудеше какво е това нещо, какъв е този звук.

ВК: Учителят, нарочно дава упражнение.

ПГ: Става същото като че се рои пчелен кошер.

След това следва посещението на Горницата. В Горницата влизахме двама по двама. И отваряхме Библията, като отивахме горе, да видим какво ще ни се падне. Прочитахме стиха, който се е паднал, и го записвахме. Носехме си тетрадки. И наблюдавахме картината, която беше в Горницата. Тя беше образ на бъдещия човек на Шестата раса. Тази картина представляваше един образ, но не е като на Учителя, а картина с нарисувани наоколо ангелчета. Беше една светла картина, много голяма - образът на бъдещия човек, а отстрана имаше и Пентограма, цветна.

Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината. Значи, това бе място, където душите обещаваха да служат на Бога. Това бе като храм. То беше най-горе на вилата, Горница се казваше, някаква стая.

За Горницата си спомням една случка. Брат Петко Гумнеров (той беше хазяинът на Учителя) закачил някоя сестра и тя се оплакала на другите. Заради това всичките наши братя от управителния съвет на Братството решават да го изключат от Братството. И никой не иска да влезе с него в Горницата, защото е вече оплют така. А Учителят, като вижда, че той е останал сам, казва: „Аз ще вляза с тебе!" Петко Гумнеров се изкачва с Учителя и си записва какво му се е паднало и т. н. И всички останаха като залени с вряла вода - от управителния съвет на братството, де, големите Синедриони. И видяха как Учителят подава ръка, а не да го изпъди. Учителят живееше толкова време в неговия дом, а тогава са се държали и беседите там, до 1922 година. И сега, заради една негова грешка да го афореса, и да го изпъди от Братството...

ВК: Значи в Горницата се събират да четат по някой стих и работят върху него цяла година. А на Вас какъв стих се падна?

ПГ: Записвал съм си, но не го помня.

ВК: По-нататък?

ПГ: И така, аз останах 10 дни. След като много братя и сестри се разотидоха. Най-тържественото беше, когато изпращахме братята от различните градове на провинцията да си отиват. Симеон Симеонов пееше с висок глас с цигулката: „Братство, единство ние искаме..." Наоколо лозята кънтяха. И ги изпращахме към града и отиваха на гарата да си вземат влака и да се разотидат.

Аз останах един от най-последните и знам, като дойде един селянин, който поднесе една кокоша плешка на Учителя. Човекът не знаеше, че Учителят не яде месо. Загърнал я в една кърпа, дойде, разви я и я подава на Учителя. Като гледаха наоколо братята и сестрите, се погнусиха. Как така ще даде на Учителя такова нещо?! Пък Учителят я взема и каза: „Рекох, турете я у кухнята там" - и благодари на селянина, че му поднесъл плешката. Пък Той няма да я яде, Учителят, но от душата, която я носи, я взе. И каза: „Турете я, рекох, в кухнята."

ВК: А следващата година, 1924, на събора ходихте ли?

ПГ: Пак отидох.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×