23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА

[Dela]

23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА

„Вие говорите за чистота или говорят ви за чистота. Сегашните хора не могат да говорят за справедливост, за чистота, за честност. Един човек, който десет пъти лъже, за каква честност ще говори? Аз не говоря сега за вас. Вие ще кажете: „Той говори за другите, но и за нас се отнася това." Не. Аз ви казвам нещата както са си. Някои казват: така дяволът правил. Този въпрос - дявола, аз го наричам един търговец, голям търговец, усулджия* е той. Като го туриш на работа, той е философ, планове ще каже: така или иначе трябва да се направи това, за да може да се изклинчи. Накарай дявола да ти направи една услуга и той ще те увърти и ако речеш да се съветваш с него за доброто на някого, дяволът ще каже: „Остави тази работа, занимавай се със себе си, остави другите." Българите казват: „Накарай дявола на работа, за да те научи на ум." Казвам: Много време трябва още, за да изучите тактиката на дявола, да видите какъв е герой - майстор е той! Някой път го гледам, той се поусмихне като първокласен актьор. Представя се като един светия, със смирението му. Няма форма, която той да не може да вземе. После, една усмивка има! От една страна се усмихне като светия, а от друга страна си казва: „Да те хвана само аз!" Той като се усмихне на тебе, мед ти падне на сърцето. Той много се докача. Не съм срещал същество, по-докачливо от него. Като дойде, най-първо започва да ти се изповядва, че е голям грешник. А пък като го попиташ: „Защо грешиш?", той казва: „Не е твоя работа." Изповядва ти се като пред изповедник, за да му вземеш греховете. А пък като го попиташ: „Защо правиш така?", той казва: „Това не е твоя работа." Той казва: „Ти можеш ли да ми вземеш греховете? Аз ще ги правя, а ти ще ги носиш." Казвам му: „Помоли се на Бога." Той казва: „Ти се помоли, аз съм грешен. Бог не ми слуша молитвата, но ти се помоли за мен и така ми направи малко добро."

Та, трябва да се пазите. Имаше един светия, Илия, български светия Илия, не знам от кое място е. Отива при Кортеза със смирение. Той бил на около 20 - 25 години. Със смирение отива при нея, гледа иконите, моли се, каквото му тя казва, слуша. И Кортеза не може да го познае. Тя, която е ясновидка, така се увлякла от думите му, та помислила, че той е послушник и че е дошел да се учи от нея. След 6 месеца той се изтъпанчи и казва: „Аз каквото зная, Кортеза не го е сънувала," И се фотографирва той, турга отдясно Христа, отгоре - Отца, а от другата страна - Свети Дух. А той е в средата. Дяволът се курдисал в средата, а Христос - отстрани.

Та казвам: В духовния свят има известна мъчнотия, известни изпитания ще дойдат. Те са необходими. Всички изпитания, от какъвто и да е характер, ще дойдат, това трябва да го знаете. Докато минете земния живот, няма да остане изпитание и добро, и зло, което да не изпитате. Може би в един живот няма да изпитате много работи, но в много животи ще минете през всички изпитания, докато дойдете до съвършенство. Всички изпитания няма да минете в един живот, но за да стигнете в съвършенство, няма да остане изпитание, което да не сте опитали. И много сладки, и много горчиви работи трябва да опитате. Но това не трябва да ви спъва."

(из беседата „Двете фази в пътя на ученика", в томчето „ Трите родословия", Утринни слова, година V(1935 - 1936), ИК „Жануа '98", София 2000, с, 484 - 485.**)

„Пазете се от изкушенията на дявола, за да не си счупите главата. Един селянин отишъл при ясновидката Кортеза, да чуе нещо от нея. Той се представил за благочестив и смирен човек. Казал й, че иска да чуе нещо за Бога, за другия свят, да повдигне душата си. Кортеза, макар и ясновидка, изпаднала в заблуждение и помислила, че пред нея стои свят човек. След няколко посещения той тръгнал от село в село да проповядва. Вместо икона, той носел своята фотография: отдясно поставил образа на Христа, отляво - Свети Дух, а над главата си - Бог Отец. Дето отивал, все за себе си говорел, за своите ясновидски дарби и способности. Той не подозирал, че се поддал на изкушенията на дявола. Трябвало след това да бъде подложен на гореми гонения и хули, за да разбере, че е на крив път. Не се постига лесно съвършенство. През големи мъчнотии и изпитания трябва да мине човек, за да стане съвършен. Много горчиви хапове ще глътне, докато реализира идеала на своята душа. Който носи в себе си морала на любовта, никога не се обезсърчава. През каквито изпитания и да минава, той остава верен на любовта."

(из беседата „Двете фази", в томчето „ Устойчиви величини", Утринни слова, година V (1935 -1936), томII, „Литопечат", София 1943, с. 186-187.)

„Казах ви в една от беседите си, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл, В този смисъл, окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият космос, цялата Слънчева система, как е устроен най-после и животът. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно онзи, който може да чете по окото, той е учен човек. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човечеството четат и се учат по окото. Една от видните български ясновидки*** казваше: „Аз чета за живота на хората по очите им. Най-напред се помоля на Бога, след това, като погледна в очите им, всичко познавам. Не мога ли да проникна в окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета." Така е, в окото на човека е написано всичко. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тяло нечисто ще бъде." Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото седи на първо място. Ние виждаме това око на лицето, но то е израз, отражение на вътрешното око. За вътрешното око се говори в Писанието. Двете очи на лицето на човека са две сестри, свързани в мозъка чрез един общ център. Щом преминем окото и дойдем до човешкия мозък, пред нас се отваря една широка област за изучаване. Всичко онова, което е написано в клетките на мозъка, представлява недостъпна област за съвременната наука. Ще минат, може би, векове още, докато хората се заемат с щателното проучване на човешкия мозък."

(из беседата „Братя в единомислие", в томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи 1927 г., с. 143 -145)

_________________________________________________________________

* усулджия: отусул (ар.-тур.) - диал. леснина, метод, способ, начин.

** Този цитат е от изданието по нередактирани оригинали на дешифрираните стенограми. Вторият цитат, представен по-долу, е от първото издание на същите беседи. В него текстът е основно редактиран от Паша Теодорова. Томчето е отпечатано в печатницата на Славчо Печеников „Литопечат", ул. „Гурко" 22, София, Публикуваме и двата текста, за справка. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

*** Става дума за Кортеза. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).