Jump to content

29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ


Recommended Posts

29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ

Съборът през 1925 г. беше определен пак за Велико Търново, обаче властите не ни дадоха да се проведе. Казаха, че е забранено дъновистите да правят събор и надошлите братя веднага решиха и тръгнахме. Борис Николов ни поведе 25 души, от които аз помня Ради Аврамов, Стоянка Илиева, Борис, Цанка, Колю Нанков и много други. Другите не ги помня, защото не ги познавах. Тръгнахме да отидем за Юмрукчал. Преди това щяхме да направим среща с братя и сестри, които щяха да дойдат от Казанлък и от Крън (имахме братство там). Беше уговорено да се срещнем на 20 август на връх Свети Никола. И отидохме и спахме в Соколовския манастир.

Сутринта рано, още през нощта, потеглихме за върха. Борис познава добре Балкана и за изгрев слънце бяхме на връх Свети Никола. Ето, от юг се задават нашите хора, пеят „Братство, единство" и се срещнахме там тържествено, на връх Свети Никола.

Посрещнахме изгрева на Слънцето, четохме молитва, изобщо, нарядът се изпълни. Молитвата - това ни е нарядът.

И оттам Борис ни поведе към Юмрукчал. Минахме през Габровския балкан. Имаше една голяма поляна, която се казваше Узана. На нея имаше хижа построена. Там лятно време дене пладнуваха добитъците на околните села и на Габрово и дето е наторена така оная хубава поляна, намерихме една гъба, голяма като тава - такава една печурка. И вечерта накладохме буен огън и я опекохме, тая печурка, и на 25 души я разделихме. Спахме там, в Узана, и на другия ден отидохме на друга хижа - „Мара-Гидик". Там обядвахме и започна да се мръква. И рекохме, сега ще спим в подножието на Юмрукчал и сутринта ще посрещнем Слънцето на връх Юмрукчал, като се срещнем с карловци. От Карлово щяха да дойдат братя и сестри.

Вечерта духаше силен студен вятър откъм запад и когато дойдохме в подножието на върха, Борис каза: „Сега тук вече не можем да излезем. Ако излезем, ще измръзнем до сутринта. Налягайте сега тука, върху смриката, върху голата земя, но ще се натискате един в друг, колкото можете, за да се топлите, защото ще замръзнем през нощта." Само най-крайните не можеха да се натискат, щото бяха най-накрая. Така до сутринта прекарахме, налягали на голата земя, натиснати един в друг, да се топлим.

Сутринта, като излязохме на Юмрукчал, ето идат карловци и от Калофер други и пак направихме една тържествена среща. Пяхме, молихме се, обядвахме общо и най-после се разделихме. Казанлъчани се върнаха към Казанлък, карловци също слязоха надолу заедно, а ние тръгнахме на север, към село Кръвеник, Колю Нанков бе родом оттам.

Ние не познавахме Балкана, Борис го знаеше, той ни водеше и понеже вече трети ден бяхме по планината, поогладняхме. Вечерта вече стигаме в Кръвеник, минаваме покрай една градина и гледаме -една круша, нависнала с едри жълти круши и по земята нападали много. Наоколо ливадата оградена с тараби и един стар човек - вътре в градината. Ние, като видяхме, възкликнахме от хубавите круши, пък той каза: „Влезте, деца, влезте, яжте, съберете си круши и яжте!" А той бил дядото на Колю Нанков. И останахме да спим у тях. Веднага овчарите отидоха у един съсед и донесоха котел, пълен с мляко. Платихме им, свариха млякото и всички се нахранихме здравата вечерта с овче мляко. На сутринта станахме пак, закусихме и си тръгнахме. Ние се върнахме пак към Търново, а други тръгнаха към Севлиево. Аз не ги познавах тогава.

Това беше съборът през 1925 година. Не ни разрешиха да го проведем в Търново.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...