Jump to content

1928_11_09 Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“


Recommended Posts

Аудио - чете Мария Брайкова

Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Възможни неща", Младежки окултен клас - година осма, (1928-29),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата „Божествените условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-та година, т.I, (1928-29 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1942 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

9 ноември 1928 г.

Главният фактор

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление.

Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.

Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят. Единият писател минава за светски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно. Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.

Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река? За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.

Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга. В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека.

Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.

Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта. Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.

Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.

Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.

Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото брашно е същественото, а не триците.

Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания. Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимават с обикновени неща. Това значи, да придобие човек истината, според някои наречена „голата истина“, а според нас – „красивата истина“, да разглежда въпросите обективно, по Божествен начин, да знае причините и последствията на нещата.

Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен.

Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят.

Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашните хора са наемници. Природата не е установила още частната собственост. Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе. Той казва: Ще излезеш вече навън, ще напуснеш къщата, защото искам да я поправя.

Сегашните хора се намират в големи мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота. Това виждаме и в Толстоя, и в Юго. Кой от двамата е по-прав? И двамата са прави. Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.

Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.

Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото!“ Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване. Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

12. Лекция от Учителя, държана на 9 ноември, 1928 г. София – Изгрев.

Книги:

Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“

Божественитѣ условия (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). София, 2006)

28 беседи от 9 октомври 1927 г. до 1 март 1929 г.

Главният фактор

Божествените условия (Младежки окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том I. София, 1942)

27 беседи от 22 юни 1928 г. до 1 март 1929 г.

Начало: 05:15

1928_11_09 Главният фактор.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2006

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

ОСНОВНИТЕ ИДЕИ НА ВИКТОР ХЮГО И ТОЛСТОЙ

В „КЛЕТНИЦИТЕ“ И „ВОЙНА И МИР“

5.15 часа сутринта

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит животът.

Писали ли сте нещо за темата си върху Толстой и Хюго? Понеже темата е малко обширна, може да остане още за една седмица.

Сега вътрешната страна на тия двама списатели каква е? Те и двамата са от два различни народи, две различни раси и две различни нации. Имате Хюго от латинската раса, имате Лев Толстой от славянската раса. Тия двама списатели еднакво не могат да пишат.

I - В.Х. - Л

II - Л.Т. - С

Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават. Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия. Тук имате I-ва и II-ра категория. Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии. Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо? Защото такива големи змии, в полярните страни няма. Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете?“ Няма ги.

Та рекох, когато разглеждате двама списатели, Най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живеят. Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище. Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна. Как ще поставите вие духовното и светското гледище. Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път. Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“. Питам: всичко, което пише там, вярно ли е? Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите.

Тогава ще турим и V категория. Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х. Как ще определиш дали този човек се е хранил или не? По какво може да познаете дали един човек е гладен или не е гладен? Без да го питате, само като го погледнете да знаете. Има известни признаци.

MOK_BU_15_1.GIF

Сега допуснете друго едно изяснение. Да вземем една река, която тече. Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания. Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията? Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало. Сега, как да кръстим тази река? Да кажем това е реката Ду. Вие как ще обясните бентовете по реката Ду? Това са сега научни изследвания.

Запример вие сте един хиромантик. Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има. Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти? Кои са причините за тия възли? И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения. Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове? „Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река. И това са разумни същества, които използуват енергията на водата. Може там да има фабрики. И ще започне той да разсъждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причините.

Сега да дойдем до Хюго. Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана? Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите? Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на

Жан Вължан? Той открадва един хляб. Сега коя е причината, защо именно в френската, в латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осъдят, кажете вие на колко години го осъдиха? (-Най-първо за 5 години.) После в Жан Вължан се заражда желание да бяга от затвора. На първо място Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указват условията върху живота.

Когато се разисква върху един научен въпрос, той трябва да бъде разгледан от строго научно гледище. Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци. Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения. Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал. Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос. Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“. Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм. Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина.

Да допуснем тук имате един плод. В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък. Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото. Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние. В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро. Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?

Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм. Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина. И обратното е вярно. Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод. Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота. Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове. Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта. Те може да са още в началото и може би туй зло да се превърне един ден на един добър плод.

Известни доказателства се изваждат по аналогия и у Хюго, има същите идеи. И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят. И лошите хора могат да се поправят. Всички вие вярвате [в] това. Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба. Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода. А злато[то] не се окислява. Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо? (Условията днес не са проучени, как може да се съедини кислорода с златото.)

Тогава ще ви дам една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския син на 21 години. Има сродство между тях, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо? Няма сродство. Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря? В тези разисквания други елементи ще изпъкнат. За този свинар ще дойдат други качества. Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце. Това са условията вече.

Добре, някой казва: „Защо аз не мога да бъда добър?“ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? -Защото пасеш свинете. Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря. Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха. Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човек проповедник на свинете не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.

Смешно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинете некъде на паша, той нищо не ги учи, те вървят и само ровят. И после ще кажат, че той ги пасъл. Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно. Даже свинете му казват: „Ти не стой около нас, защото нищо няма да свършиш или като седиш тук, започни като нас да ровиш тук или не си губи времето.“ Той казва: „Аз трябва да си имам един занаят.“ Да бъдеш свинар, това е най-долният занаят.

Рекох, това са условия за разсъждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи. Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй. Да ви дам едно обяснение. То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене. Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици. След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици. Питам: хората, които са живели в първите условия, във вторите и в третите условия, еднакви ли са били по култура?

Сега във вашия ум, за да дойдете до новите разсъждения, трябва да се освободите от ред стари разсъждения и заблуждения. Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно?“ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш?“ И в тебе ще се зароди пак едно докачение. От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения. Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина. Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията. И кои са били причините да се домогнем до тия неща.

Ако вземем запример грехопадането, тук се дава за повод само един плод. Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега. От една малка причина се зараждат големи последствия. Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки. Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат. Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко. Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг? Но какво е преимуществото тогава?

MOK_BU_15_2.GIF

Да допуснем две реки, които вървят успоредно една на друга. Изворите на двете реки са еднакви. Следователно и двете реки са равни. (В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги? Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот. А друг е чел много малко. Единият е учен, а другият е прост. В какво седи това различие на тия двамата хора? И простият може да бъде учен, щом му турите тия притоци.

Да допуснем другото изяснение: в началото двете реки, които изтичат от върха А, имат еднаква чистота, обаче мястото, по което минават, не е едно и също. Едното място е планинско и затова тази река от единия край до другия е бистра, а другата е мътна. Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна. Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна. Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна?

Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил!“ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?

Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си.

От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да. Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя. Аз не може да кажа, че този живот е мой. Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота. Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“

Толстой искал да покаже това. Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности.

Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо? За да му плащат навреме. После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо? За да не развалят прозорците. Но това [са] само такива лични съображения.

Питам: каква нужда имаше този господар да направи къщата и да я даде под наем? Питам: сегашните хора собственици ли са или са наемници? Ние още не сме собственици. Природата още не е установила частната собственост. Ние сме наемници. Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“

Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота. Рекох, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот. После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот. След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал. Така ще имате едно правилно схващане за живота. Тогава вашата работа ще бъде успешна, ще имате няколко възгледа като как трябва да се живее най-разумно.

Запример аз живея в една къща, имам 10-20 коша, мога да бръкна в един кош и да си извадя една ябълка, не съм направил никакво престъпление. Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не! Не може!“ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така!“ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може!“ Пак същият закон. Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже. Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос. Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят.

Сега да се повърнем към нашите списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча!“ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия? Другояче щеше да се сложи развитието на Русия. И Европа щеше да се намери в друго положение.

Та рекох сега, от общото към частното. Законите са еднакви. Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.

Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго

Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение.

И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому!“ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен.

Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго.

12 школна лекция на I-ви Окултен Специален Клас

9.XI.1928 г., петък, Изгрев, София

----------------------------------------------

[1] С курсив без кръгли скоби обозначаваме ръкописен текст от оригинала, който е допълнен на места, където стенограмата не е разчетена и е оставено празно място.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...