41. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

[Dela]

41. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Сега аз мога да кажа и нещо друго, което се случи пак на Рила. През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя. Нито една сестра. Тези хора бяха: Учителят, Боян Боев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко, 7 души. Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра. Иван Дойнов беше готвачът. Отидохме и над Близнаците, чак на равното горе. Там набрахме много гъби печурки. Иван беше готвачът и седна да ги готви. Учителят най-приятелски отива при него и казва: „Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?" А Иван Дойнов беше майстор по гъбарството. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци. Казва: „Ще направя, Учителю!" Така си приказваха, приятелски.

А пък аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, Учителят да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше), да поднеса тенекията на мястото, дето беше определено за баня и да поканя Учителя да отиде да се изкъпе. Така направих. Учителят влезе да се къпе.

На изхода на просеката, в която Учителят се къпеше, стоеше Любомир Лулчев и чакаше Учителят да излезе от банята, за да Го пита нещо. Дълго време Любомир нервничи, че Учителят не излиза от банята Си. Даже и аз се зачудих защо Учителят се забави много. Викам си: една тенекия вода, колкото и по малко да я излива, Той я е излял вече, ама да ида да видя защо Учителят не излиза от банята. И когато отидох, намерих Го, че Той не доизлял всичката вода, ами клекнал и със сапун Си търка долните дрехи и ги пере. Аз, като Го видях, казвам: „Учителю, моля Ти се, аз ще изпера дрехите, оставете!" Той каза: „Че, и аз мога да пера." - „Макар и да можеш да переш - казвам, - Учителю, моля Ти се, аз ще ги изпера." И Учителят ме остави аз да ги изпера и тръгна.

Като излезе на изхода на просеката, където Го чакаше Лулчев, отдалеч още Учителят повиши нервното Си състояние и с жестове започна да се кара на Любомир Лулчев. Каза му така: „Ти си една горда душа, трябва да се поправиш! Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край. Да помниш това!" Той искаше да Му възрази, но Учителят го пресичаше и не му даде да каже нито дума. Пак повтори много пъти същите думи и така се привърши този инцидент там.

Впоследствие започнаха да идат вече братя и сестри от София и лагерът за късо време се напълни, станаха много. 200 - 300 души се събраха горе, на 7-те езера.