Jump to content

43. ЕДИН ДЕН НА РИЛА


Recommended Posts

43. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

ВК: Обикновено Паневритмия се играеше на третото езеро, на Бъбрека, и горе, на езерото на Чистотата.

ПГ: Не, ний после, като разчистихме клека, тогава играехме при третото езеро. Но като разсякохме и направихме вече пътеката, лагерът мина целият откъм източната страна на езерото, дето се изтича езерото. Започнахме Паневритмията да я правим всякога при езерото на Чистотата, горе. Значи, закусим сутрин след беседата и след това тръгваме по пътеката нанагоре, към езерото на Чистотата. Някъде направихме стъпала, защото на някои места беше много стръмно и така се извърта пътеката, че минава откъм езерото на Съзерцанието и после се извива на нагоре и отива на езерото на Чистотата. И там също се събувахме се боси и играехме Паневритмията. След Паневритмията Учителят казваше: „Сега всички ще се наредите покрай езерото и първо ще си изплакнете очите, след това ще измиете ръцете си до лактите и колкото можете нанагоре и после - краката и след това ще излезем, докато изсъхне водата."

ВК: Как минаваше един ден на Рила?

ПГ: Сутрин всички бързат за молитва. Като засвирят цигуларите: „Събуди се, братко мили!" с цигулките си. Петър Камбуров беше тогава най-добрият ни свирач, с цигулката си той ще ни събуди и всеки един като става, умива се и отива нагоре на Изгревния връх, откъдето се посреща изгревът. Всички заставаме мирно и чакаме първият слънчев лъч да се подаде, хе-е, откъм Мусала се подава откъм хоризонта. Щом се подаде първият слънчев лъч, запяват песен -„Духът Божий" или някои други песни. Брат Симеонов тогава свиреше. А преди това - пълно мълчание. Пълно мълчание. След песните Учителят започваше да говори. Изпяваха се и Учителят започваше беседата. Говори беседата, тя всякога продължаваше поне час. Учителят беше щедър много, така, да говори и казва: „При тази ведрина, при този простор, при този чист въздух и тихия ветрец."

А понякога ни изненадваше и силен вятър - тогава всеки гледаше да се скрие някъде, където е по-завет. Но това беше рядко. Повечето имахме все хубаво време. А пък понякога се случваше, че заваляваше. Една нощ, като се яви една буря, и Буча Бехар се развика по едно време, че бурята завлякла палатката. Станаха братя, отидоха да я оправят, да й направят пак удобство, да може да спи. Имаше и случаи, когато бяха дъждове и мъгли цяла седмица, даже и по-дълго време.

Учителят казва: „Това зависи от вашето състояние, за да имате хубаво време. Белите братя отгоре ви съдействуват, дават ви такова хубаво време, Обичайте се, молете се навред, където ходите. Защото, като решат, казва, от горе, ще ви изпъдят за късо време и тогава няма да остане тук никой от вас." И така стана.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...