Jump to content

Recommended Posts

Щайнер за „Битието"

Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей.
При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане.
По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението."
За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта.
Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение. И нашата вселена носи със себе си придобивките на предшест- вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е споменато в Битието на Мойсей. Обективното съществуване на света в тази космогония е наречено ден, а субективното съществуване е наречено нощ. Новата настояща вселена, наречена Земен период, е предшествувана от три други периода, които в окултната наука носят следните имена: Първият е наречен Сатурнов период, вторият е наречен Слънчев период; третият, непосредствено предшествуващ Земния период, е наречен Лунен период.
Във всеки един от тези периоди известен клас от същества са завършвали своята човешка еволюция и са минавали в по-горна еволюция, а други същества от същия този клас не са могли да завършат еволюцията си и са останали назад. По такъв начин винаги е ставало поляризиране на световния творчески процес. В Лунния период са завършили своята човешка еволюция ангелите, които са най-близо до човека. В Слънчевия период са завършили своята човешка еволюция архангелите, а в Сатурновия период са завършили своята човешка еволюция началствата. В настоящия Земен период нашето човечество трябва да завърши своята човешка еволюция. А духовете, които стоят над началствата, са завършили своята човешка еволюция в безкрайността на времената.
Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими. В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят.
Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период.
Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея."
Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец".
Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота."
Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен.
Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я. Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя. а Светлината наричаме Небе.
След това в Битието се описва делото на седемте дена - как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия ден си починал. В основата си всичко това, което Библията описва в това дело на шестте дни, е едно възкресяване на онези предшествуващи състояния - Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, но под един нов аспект и възобновена форма.
Как трябва да разбираме това, което се описва в делото на шестте дни? Първо трябва да кажем, че ние със сетивата си не бихме могли да наблюдаваме това, за което се говори в Битието. Това е защото събитията, които ни се описват, стават в сфера, която можем да наречем сфера на елементното съществуване. Затова е необходима известна степен на ясновидство, за да съзерцавала това, което се описва в първа глава на Битието. Библията ни описва как сетивното произлиза от над сетивното.
Така че първоначалното състояние на нашата планетна система в началото се явява като спомен в ума на елохимите. Този спомен първоначално е общата маса. състояща се от смесването на топлината, въздуха и водата, които
Под тях се намира втората тройка, образувана от господства- та или духовете на интелигентността, сили или духове на движението, наречени добродетели; и власти или духове на формата, наречени още могъщества. Най-ниската тройка включва началствата, наречени още духове на личността или духове на времето, архангели и ангели. Последните са най- близо до човека. Човек е десетата степен в тази йерархическа стълба. Елохимите принадлежат на втората тройка и са именно това, което наричаме духове на формата или могъщества. Те стоят непосредствено над началствата или духовете на личността.
Всички тези йерархии вземат участие в организирането на нашата Земя и на човешкото същество. Елохимите начер- тават главните линии на творението. В развитието на детайлите те използуват най-напред най-близко стоящите до тях същества - началствата. В Битието се казва, че елохимите създали светлината от тъмнината, които последователно се сменят и образуват ден и нощ, преди да има слънце. Значи, тук под ден не се разбира нашите сегашни дни, а се разбира нещо друго. В еврейския език за ден е употребена думата „иом". Какво означава тази дума, която обикновено се превежда с думата ден?
Гностиците говорят за известни сили, които се намесват в еволюцията на нашата Земя, които те наричат Еони. Някои ги считат като периоди, но това не са периоди, но сили и духовни същности. Най-първо действува един еон, след него втори, трети и т.н. Така, че тези същности, които управляват еволюцията, се следват едни други и си предават длъжността. А по-късно дейността на тези еони - духовни същества, се отъждествява с период, през който действува само един еон и се забравя същността, която действува, а остава само времето, през което тя е действувала.
Както един еон означава една реална същност, която действува, също така и еврейската дума иом означава една същност, която действува. И когато става въпрос за седемте иома, то става въпрос за седем същности, които действуват една след друга или по-право, това са седем групи от същества, които действуват последователно.
В арийските езици има едно сходство между думите Деос (Бог) и диес (ден). Това показва сходството на тези неща. В древни времена е била схващана тази сродност между ден и Божествена същност. Оттам идват и имената на дните на седмицата като имена на различните богове.
В думите „иом" се изразяват същности, които в йерархическата стълба стоят под елохимите. Те изпълняват плана, който в общи линии е начертан от елохимите. След като елохи- мите създават светлината, те поставят на своето място първия дух на времето, първата група духове на времето. Това именно се крие под маската на наименованието ден първи. Но ние не можем да разберем какво означава ден първи, докато не разберем какво означава израза: „беше вечер, беше утро, и това бе ден първи". В еврейския език за думите, които се превеждат с вечер и утро са употребени думите „ереп" и „бокер". Но думата „ереп", която се превежда с вечер, подразбира хаоса, а под думата „бокер" се разбира това, което е организирано. И тогава можем да кажем: И царуваше състояние на хаос, последван от ред и хармония, в която действуваха първите духове на времето.
Така че зад всички процеси, които се описват в Битието ние не трябва да виждаме абстракции, но дейността на реални същности, както видяхме с понятието ден. Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото.
Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина."
Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи.
Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието.
Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата.
По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество.
При отделянето на Земята от слънчевата маса те са останали със Слънцето и отвън са въздействували върху Земята. Дейността на архангелите се проявява в четвъртия ден, когато се казва, че са създадени Слънцето и Луната. Тогава се създават условия за явяването на животинския живот.
За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание."
За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция.
За кондензацията на водата са работили духовете на Мъдростта, които са едно стъпало по-долу от духовете на волята. В кондензацията на въздуха са взели участие духовете на движението, наречени още сили или добродетели. В топлинния елемент са работили духовете на формата, наречени власти или елохими. Тези елементи с техните духовни сили се взаимно проникват. Престолите дават основната субстанция, която се прониква от енергиите на духовете на формата, които й дават различни форми.
Силите на тези йерархии, за които споменах, че са дейс- твували в процеса на еволюцията за кондензиране на различните елементи, тези сили не са достатъчни да ни обяснят настоящия процес на кондензация, който става в пространството. Казах, че във въздухообразния елемент действуват силите на духовете на движението. Но за да се кондензира сега във вода този газообразен елемент, тук вече действуват и по-висши духове, наречени херувими. Те правят възможно, щото течния елемент, в който действуват силите на духовете на Мъдростта, да може да се формират в облаци. Можем да кажем, че престолите се проявяват чрез твърдата материя, духовете на Мъдростта се проявяват чрез течната материя, духовете на движението се проявяват чрез газообразната материя, а духовете на формата се проявяват чрез топлинната материя. Зад мълниите и гръмотевиците, които се образуват в облаците, се проявява дейността на серафимите.
Всички тези йерархии, които действуват в природата чрез различни елементи, са взели участие и в създаването на човека, на неговото тяло. Но за да се увенчае делото на йерархията, трябвало още по-горна помощ от тази на йерархията да се намери. Тази помощ е дошла от едно същество, което стои над серафимите.
След като създава цялата земна природа с помощта на всички йерархии, елохимите пристъпват към създаването на човека. Но първоначално той е само като една идея в тяхното съзнание. И дотогава те са действували като единични същества, обединени само в една обща цел. Но сега вече, когато те обърнали погледа си към висините на битието, те прелитали една по-горна еволюция и образували едно реално единство, изразяващо се по седморен начин, защото те са били седем елохими. В Библията този факт е оповестен с това, че първоначално се говори само за елохимите, а после започва да се говори за Йехова-Елохим. Йехова-Елохим е израз на обединената дейност на всички елохими.
Лунното съзнание, което човек е имал, е било образно, а сегашното човешко съзнание е предметно, да различаваме външното от вътрешното, това е, което характеризира нашето сегашно земно съзнание. Но не такова е било древното лунно съзнание. Лунните същества не са съзнавали, че предметите се намират вън от тях. Те са схващали, че образите проникват цялото пространство и са вътре в тях. Значи не съществува разлика между това, което е вън и вътре в съзнанието. Една друга характерност на това съзнание е, че нещата не му изглеждат като неща, а като образи, като символи, така както днешното съновидно съзнание представя подобни символи. Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващият го възприема като символична форма на едно същество, блестящо от Светлина. По този именно начин лунният човек е възприемал по един образен начин предметите. Това древно съзнание има и друга относителна характеристика. Това, което днес се нарича окръжаваща среда - растения, минерали, животни и другите хора, всички сетивни предмети - нищо от това не е съществувало за съзнанието на лунния човек. Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-нисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на съзнателното виждане се пробудят. Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи. Когато човек влезе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реалното от образното. Така че в хода на своето езотерично развитие човек неизбежно ще мине през един стадий, където той ще бъде обкръжен от образи и когато не е обучен още да разпознава реалностите на образите, той ще взема образите за духовни реалности. Този стадий, когато човек не може да прави разлика между духовните реалности и образите, е състояние, което човек е преминал през Лунния период. По-късно се явяват познавателните способности.
Нека запомним добре, че ясновидецът най-първо се потопява в един вид образно съзнание. В началото на ясновид- ството човек съвсем не вижда външните духовни същества, а вижда само образите, които изпълват неговото съзнание. Така, че това, което се манифестира през този първи период на ясновидството, не е изражение на реални духовни същества, а първо се явява един вид съзнание на възприема- телните органи, една образна представа, едно проектиране в пространството на това, което става в самите нас. А когато ясновидецът започне да развива вътрешните си сили, той започва например да чувствува и вижда очите си като две светещи кълба, проектирани в пространството с известен цвят. Той може би ще помисли, че това са две реалности извън него, но това е една грешка. В този първи стадий на ясновидството силите, които работят в човека, се проектират в пространството и той ги възприема във вид на различни образи. Тези две светещи кълба, които се проектират в пространството, това е зрителната сила, която се проектира в тези два образа в пространството. Това са вътрешните сили на човешките очи, които се проектират като две светещи кълба и човек би изпаднал в заблуда, ако ги вземе за проявление на външни духовни същества.
Една още по-голяма грешка е тази, когато в началото на ясновидството чрез някои методи се достигне до това състояние да се чуват гласове. Да се вземат тези гласове за външни духовни реалности би било една голяма грешка, в която всеки начинаещ може да изпадне. И тук се касае за едно ехо от дейността на неговите вътрешни сили. И докато виждането на цветовете, на форми представя изобщо доста точно вътрешната дейност на силите, които действуват в човешкия организъм, то гласовете изразяват най-често празнотите, които се пораждат в душата. Най-добре е за тези, които започват да ги чуват, е да не им се доверяват. Всички тези прояви са плод на образното съзнание, което се събужда в първите стъпки на ясновидството и трябва да бъдат приемани с голяма предпазливост. Това е един вид съзнание на възприемателните органи, едно проектиране на съзнанието в пространството.
В древната Луна Светлината е развила сетивните органи на човека и това, което човек е възприемал, това е именно онази дейност на собствените му органи. Той е възприемал образите, които му се струвало, че изпълват космичното пространство. В действителност тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи. По този начин той присъствал на своята собствена трансформация и така, очите на човека се явяват като резултат от дейността на духовните същества, като резултат от работата им върху самия него. Външният свят е бил възприеман от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране. И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот. Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт. Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено. Човек е възприемал в себе си работата на съществата, които нарекохме Елохими. По-рано не само човек, но и самите йерархии нямали това съзнание, което има сегашния човек. Ангелите, които тогава са минавали през стадия на човека, не са имали съзнанието на днешния човек, но те са имали друго съзнание.
Нищо в природата не се повтаря два пъти. Всеки момент в еволюцията става само веднъж, а не се повтаря вече един минал момент. За да може да се прояви съзнанието на днешния човек, е трябвало да станат всички събития, които са станали причина за оформянето на Земята. Всяко по-ранно съзнаване на духовните същества в йерархиите не е могло да различава външното от вътрешното. Това съзнание за пръв път се явява на Земята. Така Елохимите не биха могли да кажат: нещо идва към нас. Те могли само да кажат: Ние действаме във вселената, ние творим и в това творение ние възприемаме нашето собствено творчество. Никакъв предмет не се намира пред нас, нищо не ни се явява. Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се чувстваме в тази Светлина. Ние се чувстваме чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха. Ние преминаваме пространството в тази Светлина. Но те не са могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина извън нас. Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието следните капитални слова, които съответстват на определен стадий на еволюцията. Елохимите казвали: Да бъде Светлина. И стана Светлина. Значи, трябвало е вече един нов фактор да действа, за да не се чувстват те вече включени в Светлината, но да им изглежда тя вече отразена от предметите, за да могат предметите да им изглеждат вън от тях. Авторът на Битието изразява този факт с думите: Елохимите видяха Светлината.
Нищо в този документ не е безполезно, няма нито една дума излишна или случайна. Авторът на Битието не употребява нито една излишна или безполезна дума. Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината. Там е казано само, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е добро нещо. В еврейския език няма голяма разлика между думите хубаво и добро. Една и съща дума служи и за двете понятия. Съдържанието на думата „хубаво" е, че Духът се изявява навън във форма. И когато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъл може да се изрази така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно. И в това явление те чувстваха Духа, Духът беше за това, което се изразява във външната форма. И това именно се крие в думата „хубаво". Ние ще разберем Битието прекрасно само ако в него не виждаме само готови фрази, а се запитаме какви тайни са скрити в тези думи. Едно такова изследване ще ни отведе твърде далеч.
Преди Земната епоха Светлината е прониквала пространството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата, без да я съзнават като нещо вън от себе си. В Земната епоха Светлината е почнала да се отразява от предметите и е станала видима. Това показва, че в земната еволюция се явило едно състояние по-високо от Светлината.
За втория ден не е казано, че е хубаво това, което е направено. Някои може да помислят, че това е случайно или че е забравено. Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване. Авторът на Битието нищо не е забравил. Има едно дълбоко основание за това, че за втория ден на творението не е казано, че е хубаво. Това е вече един от тези факти, които ни проникват с дълбока почит по отношение на този древен документ. Ние бихме могли много да научим от този древен документ. Авторът, който наистина не е имало нужда да полага клетва и който от само себе си следва принципа: нищо да не прибавя, но и нищо да не изпуска от това, което узнал, че е Истина, той е дълбоко убеден, че всяка дума е Свещена и че никоя не е безполезна. По този начин ние проникваме в дълбочината на композицията на първия и втория ден на творението.
Можем да кажем, че целият разказ за човешката еволюция, даден в Битието, се потвърждава напълно от това.
което можем да узнаем днес посредством изследванията, извършени от духовната наука. Ако изучаваме Битието повърхностно, би ни се струвало, че човек се появява едва в шестия ден на творението, но както ще видим, това не е така.
Ние знаем, че човек е съществен елемент в еволюцията и че другите царства са, така да се каже, само отпадъци от човешката еволюция. Тогава как е представен човекът в Битието преди шестия ден? Ако Земята при формирането си се явява като едно повторение на предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце и Луна - то трябва да се предполага, че човек, който е съществувал в тези предшествуващи периоди, се явява наново заедно със Земята. И така, той е съществувал и преди шестия ден. Но тогава как да разберем факта, че Битието не говори ясно за човека преди шестия ден? Битието говори за Адам и за момента на раждането на човека, и че на древния еврейски език думата Адам отговаря на нашата дума човек. Но за да разберели смисъла на тази дума, трябва да разбираме какво значи името Адам. В душата на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек. Така че човекът, за когото се говори в Битието, е земно същество. Той е венец на всичко земно, краен плод на земната еволюция. Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението. Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята. може да се сравни с водата, която чрез охлаждане се превръща в лед. Също така. както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество. И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа.
Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране. И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух. Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа.
Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението.
Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението.
Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа.
Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм. Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението. Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности. И да се описва тяхното предназначение е все едно да се описва това на човешкия зародиш. Но за да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да стане прогресивно кондензиране на неговото същество. Това същество, състоящо се от душа и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма. Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко същество, съставено от трите части на душата - сетивната, разумната и съзнателната душа.
Но всичко това е трябвало да вземе едно сетивно облекло. В недрата на тази духовна сфера човек е трябвало най-напред да облече едно астрално тяло. Това е станало в третия ден на творението. В настоящия момент от развитието на човека ние намираме астралното тяло, отделено от физическото през време на съня. През време на сън астралното тяло излиза спираловидно от физическото и със своите токове се разпростира в цялата Слънчева система, и черпи сили от всички планетни йерархии, за да може с тези сили да обнови физическото тяло като се върне. Затова астралното тяло е наречено "астрално или звездно" от средновековните окултисти - розенкройцерите. От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния свят. Трябвало е значи, тези звезди вече да съществуват. И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото същество, състоящо се от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята. Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня.
В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма.
Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма.
Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението. Човек още не е физическо същество, но става такова едва в шестия ден. То бива тогава един вид прието от Земята и това, което наричаме физическо тяло, се ражда в тази епоха, която съществува в шестия ден на творението.
Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че можем да видим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пипнем с пръстите си. Така че в шестия ден на творението ние не би трябвало да търсим човек от месо и кости. Това е. разбира се, не тяло физическо и земно, но от най-тънка физическа форма, тази на топлината. И в Битието е казано, че след съгрешаването човек е бил облечен в дрехи, направени от кожа. Това подразбира, че тогава той е добил тяло, състоящо се от месо и кости. Значи, човек се явява на Земята в едно тяло от топлина. Тази форма се явява, когато елохимите казват: Да създадем човека. Една по-голяма кондензация е станала след шестия ден на творението. Тя се е състояла в този елемент, който му вдъхнаха елохимите, които вдъхнаха в ноздрите на човека дихание на живота.
Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на душа и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя. И когато се казва, че Йехова-Елохим вдъхнал на човека жизнено дихание, ние трябва да си представим, за да разберем произхода на човека, че физическият човек първоначално е бил създаден от топлина и въздух, а не от месо и кости. От тънкото се ражда по-плътното, а не от по-плътното - по- тънкото. Твърде трудно е за съвременния човек да мисли така, но това е Истината. Така ще се разбере мисълта, предадена в различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята от атмосферата, от един по-висок свят.
Когато Библията, след като ни описва дните на творението, ни говори за това. което се нарича рай. в това последното трябва да се търси нещо по-дълбоко. Окултната наука ни изяснява това. Много ясно е от разказа на Библията, че раят не е съществувал на физическата Земя, а се е намирал над земната повърхност, в облаците, в пространството така да се каже. И че в този рай човек е бил още едно същество, изградено от духовна топлина, а не е бил едно физическо същество в днешния смисъл на думата. Дори и след това. което се нарича ден шести на творението, човек още не е показан върху твърдата земна повърхност, но още е в духовната сфера на Земята.
Човекът слиза от пространството върху твърдата Земя след като Йехова-Елохим му вдъхнал дихание за живот, след което той придобива по-голяма плътност.
След приемането на жизненото дихание от Бога, човек попада под влиянието на така наречените луциферистически същества, които изливат своите сили в астралното тяло на човека. Под влияние на тези сили се получава по-голяма кондензация на физическото тяло. От вливането на луциферическите сили в астралното тяло на човека, се ражда всичко това, което днес ние наричаме себичност, егоизъм, желание да бъдем затворени в себе си, концентрирани върху собственото си благополучие, също така усилване на страстите и желанията. Това е проникнало у човека чрез луциферическите влияния. Първият ефект от това влияние е бил, както казахме, раждането на егоизма в човека. Астралното тяло, такова, каквото то било по-рано - проникнато от теченията, които го бяха създали - е било последвано от едно друго астрално тяло, проникнато от луциферическите сили. Последствието от това бе, че човешкото тяло, изградено от въздух и топлина, започна да се уплътнява, да се кондензира и по този начин се появи човекът от плът, човек с една по-голяма плътност. Така преди намесата на луциферическите същества физическите условия за човека са били въздухът и топлината, а след тази намеса той слиза в течния и твърдия елемент. Там именно тяхното влияние проникнало и се е проявило. Луциферическите сили извършиха уплътняване на човешкото тяло. което става вече по-тежко и слиза постепенно от атмосферата на Земята върху твърдата материя. Това е описано в Битието като изгонване на човека от рая. Той добива тежест и изпитва силата на земното притегляне. По такъв начин той слиза от атмосферата към повърхността на Земята. Ето как тези сили са формирали човешкото тяло.
Изпадането на човека под влиянието на луциферически- те същества е описано в Библията с разказа за изкушението на Ева от змията. Под влияние на тежестта, която придобива от това влияние, човек пада, слиза от облачните висини, където управляват Херувпмите и слиза на Земята. А по-рано видяхме, че Херувимите образуват облаците в атмосферата, а Серафимите - светкавиците и гръмотевиците. И когато в Библията се казва, че човек е бил изгонен от рая, т.е. от въздушната сфера. Бог поставил пред вратата на рая Херувим с огнен меч. Това е буквално вярно. Така че реализма на библейското описание не е някакво просто сравнение или някой груб образ, но там се описва действително онова, което се е разкривало пред ясновидското съзнание на писателя на Битието.
Началото на Битието започва в епохата, когато Слънцето и Земята са били пред разделяне. След отделяне на Земята от Слънцето, заедно със Слънцето са отишли и по-духовните сили и същества, и Земята останала с лунните сили и материя - материята и силите на древната Луна - които имаха тенденция към втвърдяване. Вследствие на влошаване условията на живота в атмосферата на Земята, причинена от това втвърдяване, по-голяма част от човешките души емигрират по другите планети на Слънчевата система: Сатурн, Юпитер, Венера, Марс, Меркурий и пр. Един твърде малък брой от човешките души са останали свързани със Земята. Това са били най-силните, най-издръжливите. Това е станало през един период, който е предшествувал Лемурийската епоха. Този период се намира между отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята. Тогава именно става отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята. Тогава именно става второто голямо събитие през Лемурийския период, при който всичката субстанция от лунно естество е била изхвърлена от Земята, което предизвикало голяма трансформация. От това време насетне състоянието на Земята става такова, че човек може да се развива вече върху нея.
Ако не е било станало това отделяне на слънчевия и лунния елемент от Земята. ако тя бе останала съединена със Слънцето, неговите с или които са много високо духовни, нямало ла бъдат полезни за човека. А ако е била останала Земята свързана с Луната, то условията на Земята тогава щели да бъдат твърде груби за човека. Така че. когато Луната се отделила от Земята, тя останала един вид в равновесие, което се е получило от това, че слънчевия и лунен елемент действува- ли вече отвън. По този начин Земята станала удобна за развитието на човека.
Луната се откъснала от Земята през лемурийско време. След това еволюцията е продължила и оттам насетне става едно постепенно възвръщане, един вид прилив на човешките души, които преди това бяха емигрирали на съседните планети. Този факт продължил доста дълго време, дори до ат- лантския период, през течение на който човешките души още продължавали да слизат от съседните планети. През тези два периода субстанцията на човешкото тяло постепенно е кристализирало и се е втвърдявало, за да може да послужи като жилище на завръщащите се души. Душите, които се връщали на Земята от другите планети, били надарени с различна природа, според това на коя планета са били емигрирали. Чрез това се внася едно твърде голямо разнообразие в земното развитие на човечеството. Вследствие на това става разпределение на човечеството на планетни типове - юпитерианци, са- турнианци и т.н. Това е началото на диференциране на хората на раси. По тези типове може да се познае сега на коя планета са емигрирали човешките души.
Както вече казах, по-силните души са останали да се развиват при земните условия, когато другите емигрираха на другите планети. Тези, които останали на Земята са описани в Библията като първоначална двойка - Адам и Ева - която е могла да надживее тези груби земни условия. В техните потомци са продължавали да се въплощават расите на човечеството, които, както казахме, са се формирали от факта, че от целия Космос слизали към Земята душите от другите планети.
В началото на лемурийското време Земята е била съставена от огън, носила е в себе си огнения елемент, които е избликнал навън от нея. Същият постепенно преминава във въздушен елемент, след това във воден и към края на Лемурийската епоха започва да се явява сух. Дълго време Земята останала обгърната от един вид въздух, целият наситен с мъгливи водни маси. Всичко е било обвито в мъгли, придвижвани от всякакъв вид пари, пяна и кипеж на разни елементи. Много от елементите, които днес са твърди, са били в тези времена още в състояние на изпарение, проникващи атмосферата. В течение на дълга част от Атлантския период тези мъгливи маси са обвивали Земята. И когато в Битието се говори, че в третия ден са се явили растенията, не трябва да си представяме сегашните растения, но груповите души на растенията. Затова там е казано: Всяко растение се явява според своя вид, т.е. според своята групова душа, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята. Писанието, което ни се дава за третия ден, появата на растителното царство не може да се схване с нашите физически сетива, а само с ясновидство. От лемурийско време до началото на Атлантския период мъглите в атмосферата на Земята постепенно се разредяват. Атмосферата все повече и повече се просветлява и това. което по-рано е било етерно, се превръща в едно състояние, приближаващо се до това. което Ние днес познаваме. Етерният елемент става все повече и повече физически. Така че настоящите растения са се явили много по-късно от третия ден на творението. Те се появяват едва в средата на Атлантския период. Теологичните условия. Необходими за сегашните растения не датират от много древни времена.
Можем да характеризираме преминаването от Лемурийския към Атлантския период по следния начин: Земята е била тогава изцяло обвита в изпарения и сгъстени мъгли, които са били още под формата на пара в каквото състояиие са били различните субстанции, които по-късно образуват земната кора. Земята не е била стигнала още до това състояние, което можем да наречем оплодяване на земната започва чрез водата, която се намира още във вид на пари в атмосферата. Това оплодяване става по-късно.
За душите, които казахме, че са емигрирали от Земята на другите планети, това е станало в онзи момент, за които е казано в Битието за втория ден на творението, че вследствие на формирането на звуковия етер горните субстанции са били отделени от долните. Това е отделянето на Небето от Земята, което съвпада с емигрирането на човешките души от Земята. По такъв начин вторият ден на творението съвпада напълно с определена епоха, която се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната и емигрирането на човешките души. В това време човек не е имал още физическо и етерно тяло в днешния смисъл на думата, а е имал само астрално тяло.
В периода, който се описва като трети ден на творението, с изключение на човешките души за които се казва, че са останали на Земята, другите емигрирали на другите планети, където продължили своята еволюция. И тези, които са останали на Земята продължават да еволюират, като тяхната еволюция се заключава в това. че те се обличат все повече и повече в материален елемент. По този начин върху Земята се сформирало за пръв път етерното и физическото тяло на човека. За да могат тези тела да изпълняват всички условия, необходими за земното развитие, известен брой души бяха задържани на Земята. Благодарение на това бе възможно полагането на зародиша на етерното и физическото тяло. След отделянето на Слънцето от Земята, както казахме, става емигрирането на душите по другите планети. В това време Земята е била обкръжена от гъсти мъгливи маси от изпаряващи се и втечняващи се водни пари и Слънцето не се е виждало. С течение на времето мъглите постепенно се разпръсват, прояснява се и се създават подходящи условия за развитието на човека. Постепенно слънчевите лъчи започват да проникват в атмосферата и Слънцето да се вижда. С това ние отиваме към четвъртия ден на творението, през които ден и Луната се е отделила от Земята. За четвъртия ден на творението се казва в Битието: Елохим сътвори едно голямо светило и едно малко - Слънцето и Луната. Той създаде също и звездите, което означава създаването на близките до Земята планети от Слънчевата система, които дотогава са били в етерно състояние. Така че в четвъртия ден на творението, през Лемурийския период, след като Луната се бе откъснала от Земята и е било създадено човешкото физическо и етерно тяло, душите започнали да се връщат от планетите към Земята.
Заедно със Слънцето по-голяма част от елохимите бяха напуснали Земята, за да пренесат полето на своята дейност и отвън, оттам да действуват върху Земята. Но нещо от тяхната субстанция бе останало свързано със Земята. Това е туй, което е до известна степен във връзка с благотворните ефекти на лунните сили, понеже лунните сили имат също така и благотворни ефекти.
След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно същество, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея. Но веднъж вече отделени от Земята, тези лунни сили. които, ако бяха останали със Земята, щяха да докарат смъртта на човеците, след като се отделят, стават вече благотворни. Когато тези сили излязоха извън Земята, те добиха една нова преснота. И тогава вече и най-слабите души са могли да слязат на Земята и да се въплотят в човешки тела. Съществата, които управлявали тази поредица от събития, са били велики благодетели на човечеството. Това са тези именно, които са свързани с Луната, която се откъснала от Земята, за да продължат да водят човека през земната еволюция. От разказа на Битието знаем, че тези велики духовни същества са елохимите, а пулсът, действуващ в недрата на тези сили на елохимите. за да произведат голямото събитие за откъсването на Луната от Земята, а чрез това да създадат началото на истинските човешки същества, не са нищо друго освен това, което бе дало възможност на елохимите да прогресират като група до съзнанието на Йехова-Елохим издигайки чрез това тяхната природа. Тази сила остана обединена с Луната и тя е, която откъсна Луната от Земята. Ето защо това, което ние наричаме Йехова- Елохим, е интимно свързано в историята на творението с Луната.
Ако Слънцето не се бе отделило от Земята, човек би продължил да живее в лоното на елохимите и не би получил своята независимост. Но след отделянето на Слънцето човек изпадна под влияние на лунния елемент, който втвърдява материята и човек би се превърнал в мумия, би минал през едно състояние, което можеше да го доведе до окончателна смърт. Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта. Така че, чрез лунния елемент в своята природа човекът има един елемент, който го тегли към смъртта. И той би получил една твърде силна доза от този елемент, ако Луната не се бе отделила от Земята. От това може да се разбере, че този лунен елемент е една космична субстанция, която е в тясна връзка със способностите на човека към независимост. Ако се вземат предвид сегашните земни условия ще се види, че те се появили едва след отделянето на Луната, когато в Земята няма вече такова голямо количество от лунните сили, както преди. Докато Луната е била още свързана със Земята, човек е бил проникнат от тези лунни сили дори до зародиша на неговото физическо и етерно тяло. Затова човек носи в себе си от тези лунни сили. от силите на тази Луна, която сега ни свети на небето. И той е запазил тези сили в своето физическо и етерно тяло. Той съдържа в себе си лунния елемент, който е получил, когато Лупата е била още свързана със Земята. Земята не е могла повече да понася този елемент, но човекът го има в себе си. Той има. прочее, в себе си едно предразположение да бъде нещо повече от едно земно същество.
Когато човекът завърши своята еволюция. Земята ще се разпадне на прах в космичното пространство. С факта на отделянето на Луната от Земята, последната е била предпазена от преждевременно изсъхване и изгубване на всякаква вода, от това да се превърне на прах. Но в човека е останало нещо от това предразположение да се превърне на прах. Лунните сили действуват изсушително на Земята. Съществата, които са свързани с Луната, са внесли в телесната природа на човека лунен елемент, който не произлиза от нас на земята, която имаме непосредствено под краката си, след като Луната се е отделила. Но тези лунни същества са напоили телесната природа на човека с тези лунни тенденции, които го превръщат в прах. Фактът, че Йехова-Елохим е свързан с тази тенденция означава, че той проникнал телесната природа на човека с тази лунна есенция. Било е необходимо в хода на еволюцията да настъпи момент, когато този факт е бил осъществен, т.е. когато в космичното напредване на елохи- мите се явява Йехова-Елохим, който е напоил човешката природа с този земен прах от лунната същност. От това може да се види огромната дълбочина на библейския пасаж, в който се казва: „И Ехова-Елохим направи човека от земен прах." Това показва, че Йехова-Елохим е пропил, напоил човека със земен прах от лунно естество. И Мойсей, който е написал Битието, е получил тази Мъдрост, това откровение направо от Йехова-Елохим.
Така началото на Битието съответствува на периода на подготвяне на Земята от Слънцето. Фактите, описани в Битието се отнасят за времето, когато това разделяне се извършило. Това описание се отнася и до Лемурийската епоха, когато Луната на свой ред се отделя. Описанието, което дава окултната наука, съвпада с описанието в Библията. Това описание протича от отделянето на Земята от Слънцето през Лемурийския период и началото на Атлантския период, и е описано в Библията като творение на шестте дни.
Човекът, който създадоха елохимите, не е бил диференциран полово. Той е бил мъжко-женски и е бил в едно етерно състояние, което клоняло към физическо уплътняване. Човекът, за когото се казва: Нека да създадем човека по образ и подобие, е едновременно и мъж, и жена. Разделянето на половете става по-късно, към края на Лемурийската епоха. При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя- ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи- вотворява от мъжко етерно тяло.
Както видяхме, трите души на човека - сетивната, разумната и съзнателната, са формирани през първите дни на творението. Те са били създадени тогава в техния зародиш. Но физическото тяло, необходимо за изразяване на душата, се появява по-късно. Значи, първо се заражда духовният елемент, който впоследствие се облича в астрален елемент. Същият след това постепенно се кондензира в етерен и физически. И едва тогава Духът идва да се отпечата в материята, т.е. да получи форма на жизнено дихание. Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото същество, е бил предварително формиран в недрата на елохимите. Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се съединява с телесната природа, която от своя страна е била моделирана по-късно. И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа.
Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско.
Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция. Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят. Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската. В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от Йехова-Елохим е потомък на човека, създаден от Елохим. Човекът на Йехова- Елохим е земният човек, а човекът на Елохим - небесният човек.
Ще завърша това изложение със следните няколко мисли от Щайнер:
„Така че Битието и цялата Библия ни описват реални факти, както ги съзерцава един високо напреднал ясновидец. И задачата на окултната наука е да посочи отново истинския смисъл на Библията и да направи да се зароди по този начин дълбокото впечатление, което трябва да проникне в душата ни, когато изучаваме това, което от най-древни времена ни се предлага под един тъй грандиозен аспект.
При тълкуването на Библията трябва да се дава ясна сметка за това, че даже в първите векове на християнството още не е съществувал библейски текст, който да е бил съставен, както текстът, който ние днес четем. Най-напред в еврейския език не е имало гласни букви, а след това е трябвало да се въведе разделение между думите и едва по-късно е направен превод, в който са поставени гласните и препинателните знаци.
Трябва да си дадем сметка също така, че Библията е резултат на едно древно ясновидско изследване. Фактите, които ни се описват в Библията, са били възприети първоначално чрез ясновидско изследване.
Ако се върнем първоначално към нашата Земя, ще дойдел; до епохата, описана от Библията, която представя духовната фаза на земното развитие и е очертана в седемте дни на творението. Това може да се познае само чрез ясновидско изследване. По този начин се вижда как физическото произлиза полека-лека от духовното. Когато ясновидският поглед бъде отправен към фактите, описани в Битието, най-напред се срещат само духовни събития. Физическият поглед не би могъл да види абсолютно нищо. И постепенно от това духовно произлиза физическият елемент, както ледът от водата. И човекът от тези първични времена не би могъл да бъде видян с физическите очи. До шестия и седмия ден на творението, т.е. през Лемурийската епоха, физическите очи не биха могли да видят нищо от това, което тогава е съществувало, защото то е било от чисто духовно естество.
Този, който намери чрез духовно изследване скрития смисъл на нещата, и който като изучава след това Библията си казва, че би било голямо чудо да се намерят всичките тези подробности у този древен ясновидец, който е написал Битието. И когато подобно чудо бъде потвърдено като действителен факт, едно чувство на възхищение го обзема, чувство на адмирация, което трябва да проникне всички души, за да могат те да почувствуват Свещеният характер на този доста почтен документ, какъвто е Библията."
 
(Горното изложение на Щайнеровото разбиране на Библията е едно кратко резюме от неговия цикъл от сказки под заглавие „Тайните на генезиса". Ако има някакви неясноти и грешки в изложението, те са мои, а не на автора.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...