Jump to content

Recommended Posts

54. РАЗПРАТА

На следващата година Антов каза пак: „Аз искам и тази година да ме оставите да командвам положението на Рила." Обаче, понеже се отнасяше много грубо, беше бил Елена Андреева, беше бил Христо бояджията и някои други, с псувни и ругатни, братята го намразиха и казваха: „Такъв председател на Братството ние не искаме."

И затуй той искаше да изнесе една сказка в салона пред братята и сестрите, да даде един отчет. Но тогава се сдружиха Гради Минчев, Илия Узунов, Драган Петков и други братя и казаха: „Няма да му дадем да изнася сказка." И той тъкмо зае катедрата и вече щеше да започне да говори, те вдигнаха скандал, че не го искат и не искат да го слушат и т. н. И не му дадоха да говори и го отхвърлиха, като казаха, че през това лято никакъв ръководител няма да бъде на Братството.

Тогава той се ядоса на братята, които го апострофираха така и не му дадоха да говори. И като финансов отговорник в братския съвет, той знаеше, че има объркани сметки - в смисъл, че ние купувахме някои работи за братската печатница, без да имаме сметко-разписки насреща, дето сме купували материал. Трябваше на черна борса да го вземаме, за да печатаме беседите. Пратиха например Гради Минчев да отиде до Ботевград да докара дърва. Той докара, без да взема разписка, за 1500 лв., и т. н. Много работи се купиха на черна борса, без да имаме оправдателни документи. И Антов издаде, че братството има объркани работи и поиска за отчет да се направи ревизия на братството. Той отиде във финансовите власти и докладва това положение. Тогава дойдоха ревизори, направиха ревизия на братската каса и установиха, действително, че има с милиони лева злоупотреба. И за туй хванаха отговорен Борис Николов, като председател на Братството.

Още 2-3 години преди това Антов на мен ми казваше: „Кажи на Бориса да ми предаде братското злато." Обаче аз виждах, че Антов понякога си попийваше, че не е брат-въздържател и истински брат и не исках да кажа тези думи на Борис Николов, защото Борис нямаше да го послуша, да му предаде братското злато.

И един ден, на 8 март, денят на жената, нашите сестри подготвиха много хубаво празненство за Деня на жената. Райна Арнаудова, дъщерите на Белев и други изнесоха, много хубави рецитали, пиеси и песни -беше ги подготвил женският състав на хора. Изнесоха също много идеален доклад за деня на жената и хората бяха много благодарни. Имаше присъстващи от целия квартал „Изток" до Цариградското шосе. Беше дошъл и Бакърджиев, важен комунистически деец от квартала.

И тъкмо завърши празненството за Деня на жената, и ето, Антов си иде от града, но кьоркютюк пиян, олюлява се наляво-надясно. Братята и сестрите вече излизаха от малкия салон, където се даде забавата, когато той започна да ругае: „Кой ви позволи вас да правите събрание в малкия салон? Аз отговарям тука, на Изгрева! Без мое позволение тука няма да влизате в никой салон!" И започна да псува вулгарно Райна Арнаудова и дъщерята на Белев. Бакърджиев беше излязъл навън. И като чу ругатните и го видя, че е пиян, каза: „На това ли ви е учил Дънов тук толкова години?" Антов започна да се препира и с него и тогава Бакърджиев тропна с крак и каза: „Оттук нататък вие вече няма да имате салони, вашата организация я разваляме." И този човек, като голям комунистически представител на района, отиде долу в Райсъвета и докладва, че трябва да се ликвидира с дъновистите.

Тогава Правителството взема мерки и през 1957 г. мисля беше, дойдоха и натовариха 17 камиона беседи, които бяха в склада на братството, и решиха да конфискуват и другите имоти. Така конфискуваха 20- 30 палатки, другия инвентар на братството и най-после конфискуваха и на Учителя дрехите и каквото имаше Учителят, Неговата библиотека. Така се тури край на братството.

Когато се върнах от Рила, председателката на Единната организация, Тръпка Григорова, дойде и ми каза: „Тази вечер ще има важно събрание за братството от Изгрева. Затуй идете, в 7 часа ще бъде събранието. Идете долу, за да присъствате, тъй, по-отворените братя." Като стана 7 часа, аз се облякох и отидох в клуба. Стаята беше съвсем пълна, само един стол имаше свободен, зад вратата. Като влязох, партийният секретар, който беше открил вече събранието, млъкна и каза: „Седнете на стола, който е до Вас!" И аз седнах, а той каза така: „Та сме се събрали - продължи си пак, - другарки и другари, таз вечер, за да решим какво да правим с дъновистите. Трябва да ги пръснем из цяла София така, че един с един да се не виждат." И тогава Македонски, един важен човек там, от Изгрева, каза „Спри" на докладващия партиен секретар и той спря речта си. Обърна се към мене и каза: „Ти, Пеньо Ганев, защо си дошъл тука?" Аз рекох: „Дойдох на събрание". - „Кой те покани?" Казвам: „Председателката на Единната организация." Той каза: „Тя трябваше да дойде на туй събрание, а не ти. Събранието е при закрити врата, само за партийни членове. Станете и си идете." И аз станах, нали столът ми беше до врата, хванах бравата и казах: „Другарки и другари, чух дневния ви ред, какво ще решавате, и бъдете справедливи в решенията си." Отворих вратата и излязох и си отидох.

Разбрах, че тази вечер вземат решение за нас, какво да ни правят. Решиха, че Изгрева трябва да го разпръснат, както и всички братя и сестри. И затуй най-първо махнаха Влад Пашов от Изгрева, а вторият бях аз. Настояваха много бърже да ми оценят имота и да ме включат където искам и т. н.

Така завърши една епоха. През 1971 год. живях 17 месеца временно на Гара Искър временно, докато ми се изкара апартаментът в Дианабад, и когато го построиха, се преместих там.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...