Jump to content
Ани

4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Recommended Posts

4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори. Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася Живота в него. Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си.
Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал.
С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат. Като служители на тези два Принципа се явяват велики космични Същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя, имат свои Школи между хората. Дейността на тези два Принципа в живота на хората и в света въобще е преплетена и едновременна, вследствие на което се пораждат големите противоречия и контрасти в живота на хората. И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в Природата няма нецелесъобразност.
В Школите и на двата Принципа се изучава Окултната Наука, но като се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече двете Школи се различават. Когато някой тръгне в пътя на Първия Принцип, той може да придобие грамадни знания и сили, но по силата на Принципа, на който служи, в края на краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Но понеже Бог е Любов, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси. Същата възможност е дадена на съществата, които служат на Първия Принцип. Един ден и те ще познаят Истината, ще приемат Любовта, която организира света и внася Вечния Живот. Така че, не само големите знания и владеенето на сили са, които определят ученика на Бялото Братство. Но същественото за ученика на Бялата Школа е, че той цял се себеотдава в служене на Великата Любов. И в процеса на това служене той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви Любовта, Божественото Начало. Докато учениците на Първия Принцип се стремят към придобиване на знания и сили, към лично усъвършенстване, за да изпъкнат те, за да се проявят лично те.
Тук ще спомена една окултна легенда, която ни разкрива един космичен факт. В началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години из недрата на Битието се пробужда едно мощно космично Същество, което озарява със Светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила и нямало равно на себе си. Казва легендата по-нататък, това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно от него в света. То си въобразило, че е самият Бог, всесилният Господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата Светлина започнала да се намалява, почнало постепенно да губи силата си и да се чувствува все по-ограничено. Това същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер.
Пак по същото време из недрата на Битието се появява едно друго едно велико и мощно Същество. То също се отличавало с голяма Светлина, Знание и мощ. Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света. И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос.
Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство.
Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото възлизане. Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език, изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо. Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката с Висшето в себе си. Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си".
В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта.
Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете".
Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум".
Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Ехова, Брама и прочие. Така че, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени все от Христа".
По този въпрос Блаженият Августин казва: "Във всички религии има нещо истинско и това, което в тях е истинско, това е Християнството в тях, преди да е бил Христос на земята". А Учителят казва: "Съвременните хора мислят, че Християнството е ново Учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това Учение. То е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването на човека по Образ и Пподобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа и са били под Негово ръководство. Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него.
В днешно време всеки, който иска да работи за благото и повдигането на човечеството, няма какво да основава нови Школи, но да се присъедини към Великото дело на Христа. Защото само Христос е, Който работи за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят, на човечеството пред Бога. Когато човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята.
Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека". Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот.
Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството.
Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил.
Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове.
Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие.
Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство.
Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа.
Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк. Кажеш ли, че ще дадеш старата, ти пак не си изпълнил Волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е и сам Христос".
"Тъй че когато говорим за Христа, всякога трябва да разбираме Първия Образ в света, Първото Начало па човешката еволюция и на човешкия род". Така седи великият въпрос, казва Учителят. А Щайнер казва: "Цялото земно съществуване не би имало никакъв смисъл във вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла Мистерията на Голгота. И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената".
А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята.
Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя". Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство.
И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството.
Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха богомилството и розенкройцерското движение имаха за задача да дадат методи и приложение на Християнството. Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени, които са били във връзка с Христа. Центърът на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи Християнството в славянството и да даде методи за приложение на Учението и да подготви човечеството за Новата раса, за Новата епоха, която иде вече в света и в която ще се приложи Учението на Любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху тази Основа на Любовта ще се изгради Новата култура и новите обществени форми. Хората ще познаят, че са братя и всички ще имат само един Учител - Христос, който ще царува за вечни времена в човешките души и ще въдвори Царството Божие на земята".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×