ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ

[Ани]

ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ

Понеже Марко не е от апостолите, той според традицията е написал Евангелието си по желанието и с помощта на апостол Петър. Според едно предание това Евангелие е написано в Рим и публикувано след смъртта на Павел и Петър. Марко е принадлежал към числото на 70

^-те

ученици.

Според традицията Марко е същото лице, наречено Йоан в Деянията (12 гл., 25 cm. и 13 гл. 5-13 cm.). Той е сродник на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто дом са се събирали учениците. В този дом дошъл и Петър, когато Ангелът го извадил от затвора.

Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места. Но след това се отделил от тях и се връща в Ерусалим и Павел говори за него като негов сътрудник в евангелието. По-сетне той придружава Петър във Вавилон. Петър го нарича свой син в духовен смисъл.

Според други сведения той е основател на църквата в Александрия и бил ръкоположен за нейн епископ. Станал жертва на гоненията, като претърпял мъченическа смърт.

Със своята краткост и скромност Евангелието на Марко заема особено място между четирите Евангелия. То е кратко и сбито и съдържа всичко, каквото го има и в другите Евангелия, но съкратено. Но всъщност Евангелието на Марко не е кратко поради беднота на идеи, но поради богатството, което съдържа в себе си. Неговата краткост е езикът на едно мощно космическо волево концентриране. Той показва по-малко неща от другите, затова защото целта му не е да изразява мъдри мисли, а един импулс на сила. Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Стилът на това Евангелие е като щурмуване напред в свръхземните висини. В него може да се долови нещо от това, което средновековната легенда Аурея дава върху значението на името Марко. Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък чук, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар.

Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква.

Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието. След това, когато бил далеч от Рим, той написал своето Евангелие. Първо Петър го изпратил в Аквила - близо до днешния Триест. По-късно, по поръчение на Петър той заминал за Египет. От Александрия, където главно действал, той провел двугодишна дейност в Пентаполис, т.е. в областта на старата Киринея, на северния бряг на Африка, между Египет и Картаген. Накрая по заповед на Нерон, т.е. по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града.

докато не останал никакъв живот в него. И доднес още в Египет се срещат следите на евангелист Марко. Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба.

От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.