ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ

[Ани]

ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ

За произхода на Евангелието на Йоан има различни мнения. Но според древната християнска традиция то е написано още от първите години след Голгота. И в древността то се е ползвало с голяма почит като най-дълбокото Евангелие, особено в езотеричните кръгове. Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти.

Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи.

Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари. Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него.

Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи. Той бил неустрашим. За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат. Той е единствен от учениците, присъствал както при съденето на Христос, така и при разпятието. Всички други се разбягали. Затова той единствен описва нещата като очевидец най-вярно, което се оспорва от съвременните изследователи на Евангелието. Той подранил на гроба на Исус при Възкресението. С дързост проповядвал Евангелието в Ерусалим и не се уплашил от затвора, от биенето, от заплашването със смърт. Отличавал се е с голяма преданост на Христа.

За него се мисли, че е бил най-младият апостол. Ползвал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания.

Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт.

Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта.

Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли.

1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от най-ревностните ученици на Христос. По природа той е бил впечатлителен, с жив характер и горещ темперамент. С това се обяснява неговото често излизане пред другите апостоли, като че той е бил най-главният. И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". В Гетсиманската градина той вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа. Но същата тази избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за тежкия грях на неговия живот. Давайки на Тайната вечеря обещание на своя Учител да остане с Него когато всички се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от Него. След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-ревностен разпространител на християнската вяра.

Със своята проповед предимно между юдеите той получил названието апостол на юдеите. Освен в Ерусалим е проповядвал Християнството и в околностите му - Лида и Иопия. В 44

^-та

година, вследствие на грозяща го опасност от страна на Ирод Антипа, той напуснал Ерусалим и къде е отишъл не е известно. В Ерусалим се явява на апостолския събор в 51

^-ва

година, след което завинаги напуска този град. Като посетил Антиохия, той проповядвал християнство между юдеите, разсеяни в Понт, Галатая, Кападокия, Асия и Витания. Християните от тези области той ръководил след това и задочно, като им написал своето Първо послание. След това със своя спътник Марко проповядвал във Вавилон. (Под Вавилон някои в преносен смисъл разбират Рим, други - един римски град в Египет и най-после самият град Вавилон, който още съществувал по това време и там живеели много евреи). Според преданието той е бил и в Коринт.

В царуването на Нерон апостол Петър пристигнал в Рим, където претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст с главата надолу, съгласно неговото желание. Това станало към 66, 67 година. Има много легенди за живота на Петър в Рим. Според една легенда, когато почнали гоненията, той избягал от Рим и срещнал Христос. И като Го попитал къде отива, Той казал: Отивам в Рим, за да се разпна отново. Тогава Петър разбрал това за укор и се върнал в Рим, където бил разпънат. Той написал две Съборни послания.

Между 12

^-те

ученици, още от самото начало Петър взема едно особено място. Даже при изпращането на 12

^-те

, Евангелието на Матей изрично го нарича Първият. Той е, на когото Христос възлага особената апостолска задача, той е първият между апостолите. И въпреки, че е поставен на първо положение, Евангелието не показва, че той е духовно най-зрелият или че е бил най-близкия на Христос. Той не е ученикът, когото Христос любеше. Той е този, който три пъти се отрече от Христос.

Първото и най-важно тълкуване на образа на Петър ни дава сам Христос, като му дава името Петър, което значи камък, канара. "Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон, Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър, канара". И в името Йона се крие една Тайна, защото тази еврейска дума, преведена на български, значи гълъб. А гълъбът е символ на Духа, който слезе върху Исус. Името

Йона се среща и при пророк Йона, който мина през корема на Кита. Това е един процес на Посвещение.

2. АПОСТОЛ АНДРЕЙ, наречен първозвани, защото той пръв бил повикан от Христос, когато е бил при Йоан Кръстител. Той е брат на апостол Петър. За неговия живот има запазени много малко сведения. Бил е родом от Галилейския град Витсаида и по занятие рибар. Според по-късни сведения той проповядвал в Кападокия, Галатия, Витания, по бреговете на Черно море и в Скития, Южна Русия. По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен. В гръцкия град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст.

 

3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа.

 

4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист.

 

5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70

^-те

ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51

^-ва

година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово.

 

6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия.

7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ

 

8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет. Умрял мъченически в египетския град Остраким.

 

9. АПОСТОЛ ФИЛИП. За него се знае, че е роден във Витсаида, проповядвал Християнството във Фригия, където в град Иерапол живял до края на живота си.

10. АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ (НАТАНАИЛ) е бил родом от Кана Галилейска. Проповядвал Християнството в Армения, където бил жив одран.

 

11. АПОСТОЛ ТОМА. Няма почти никакви положителни сведения за неговия живот. Според преданието той проповядвал Християнството в Партия и Индия, където умрял от мъченическа смърт.

 

12. ЮДА ИСКАРИОТСКИ. Мнозина може би са си задавали въпроса, защо Юда е бил между учениците на Христос. Един съвременен мистик отговаря на въпроса като казва, че както в кръга на Зодиака има един Скорпион, така и в кръга на 12-те ученици, които представят Зодиака на човечеството, трябва да има един Юда. Има една стара християнска легенда за Юда, която го сравнява с Едип цар от гръцката митология. Легендата разказва следното: В Ерусалим имало един юдеин на име Рубен с жена си Цибора. Веднъж Цибора, която била бременна, сънувала един ужасен сън, а именно, че детето, което трябва да роди, ще стане причина за най-големи нещастия, които някога са били станали. Когато детето се ражда родителите му, за да избегнат нещастието, го поставили в едно сандъче и го пуснали в морето. Морето отнесло сандъчето на брега на един остров, който се наричал Скариот. Царицата на острова нямала деца, нямала наследник, затова взема намереното дете и го отглежда като свое собствено. След време тя ражда свое собствено дете, към което била насочена цялата любов. Момчето Юда, както се нарекло намереното момче, обвинило своя несъщ брат в това, че майката се отчуждила от него, често се карал с него и го биел с образа. Това накарало майката да каже на Юда, че той е намерено дете. За да си отмъсти, Юда убил царския син и избягал далеч по света. След много скитания той стигнал в Ерусалим, където намерил служба като дворцов началник при Пилат. Един ден Пилат стоял с Юда в градината на двореца, поглеждайки в градината на съседа, където имало плодни дървета, ябълки. Пилат пожелал да има ябълки от градината на съседа. И Юда като верен служител, пожелал да достави на господаря си това, което желае. Той влязъл в градината на съседа, но се скарал със собственика на градината и го убил, без да знае, че това е неговия баща Рубен. Пилат, за да награди верността на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга. Юда, без да знае, че това е неговата собствена майка, се оженил за Цибора. Когато веднъж Цибора поискала да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете. Юда разбрал, че той е това дете и се отчаял от живота. Обаче Цибора, която била християнка, го завела при Христос и Той го взел в кръга на своите ученици.

Виждаме, че според легендата преданието за Юда е подобно на това за Едип цар. Но легендата за Едип цар не е само една празна приказка, а крие в себе си дълбоки Тайни. Едип е човекът, в когото се пробужда интелектът и с това той се откъсва от Небето, от Духа, което е означено като убиване на бащата. А майката, за която се оженва, това е земята. С интелекта Едип намира отговор на въпроса на Сфинкса. Като научава, че е убил баща си, Едип се самоослепява. И човекът на интелекта става сляп за Духовния свят и с пипане изследва земята, своята майка.

Юда е Едип в кръга на Християнството. Затова той е човекът, който навлиза в стадия на интелекта. Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството. На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос. Защото Христос е Светлината на света. Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява окото на света. Юда, човекът на интелекта отрича Христа и затова Го предава.

Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя. Така че, Юда е очаквал социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос. В сцената, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, той се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите. Когато неговото нетърпение стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал. И той вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята. Така чрез предателство Юда искал да принуди Христос към изпълнението на Неговата мнима мисия. Но когато Христос, без да се противопоставя, прие осъждането на смърт, очакването на Юда пропадна, а и с това самият Юда, и той отиде и се обеси.

В заключение ще кажа, че цялата драма около Юда, която е драма както на човечеството въобще, така и на еврейския народ, не е случайна. Затова Учителят казва, че ако не беше предателството на Юда, съдбата на човечеството щеше да бъде сто пъти по-лоша.