Jump to content
Ани

12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА

Recommended Posts

12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА

Евангелията са окултни съчинения и са написани по един определен план, а не само описание на една биография. Те са построени по определени окултни закони, понеже те ни описват манифестацията на Логоса в нашия земен свят. И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят. Един съвременен автор, Херман Бек, който се е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред символи, събития и действия на Христос. Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите.
Затова Евангелията, под формата на разкази и описания, ни предават една от най-дълбоките науки, която някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса. А това приобщаване се извършва чрез вливането на космичната слънчева сила в земното развитие посредством великата Наука за Живота.
Принципите, законите и методите на тази Наука ни разкриват Евангелията с един образен език, които образи са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези образи. И онзи, който разбира този език, може да преведе разказите на Евангелието на един строго математичен език и тогава ще се види каква дълбока Наука, какви Принципи, закони и методи са дадени в Евангелията, които като се приложат, могат да издигнат човека до света на Логоса, до висшия Божествен свят, откъдето Логосът е слязъл. Като ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните закони, по които животът се проявява както в космоса, така и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно същество.
Всяко едно от Евангелията има специален строеж и ни разкрива специална страна на космичното и жизне-ното творчество. Начинът и редът, по който са дадени проповедите, притчите, знаменията и събитията не са случайни и произволни, а са наредени по един строго математичен начин, защото те са отражение на космичния ритъм. И всяко едно Евангелие, както и всеки стих от Евангелията ни свързват с определени области на космоса, с определени страни на човешкото битие.
Евангелията са велики художествени произведения. И когато се наблюдава една художествена картина, първо трябва да я обхванем в нейната цялост и тогава подробностите, за да можем да доловим нейната душа, която да въздейства на нашата душа. Така че, Евангелията са Божествени произведения на изкуството и трябва да ги разглеждаме първо като цяло и след това в техните подробности. И тогава ще намерим в тяхното подреждане и композиция редът и законите на Духовния свят, който образува живото и велико тяло на Бога в и над сетивния свят.
Когато проникнем в Тайната на композицията на Евангелията, ние ще получим един ключ, който е в състояние да ни разкрие неподозираните дълбочини на
Евангелията. Обаче, този ключ не работи, когато с него борави един интелект, който днес се нарича "научен". Едно действително художествено разглеждане на едно произведение на изкуството се различава от едно механично "научно" изследване на неговите подробности. В художественото разглеждане има благоговение. Обаче, да се насочи погледът върху композицията на Евангелията, това е работа, която далеч надминава едно художествено разглеждане. При това разглеждане науката и изкуството трябва да се издигнат до религиозното виждане. В едно такова разглеждане на Евангелията са съчетани науката, изкуството и религията. Това е едно окултно разглеждане. Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката, изкуството и религията в техния първоначален вид.
Досега отделното изследване на Евангелията било насочено към отделни части, защото изследователите се стремели повече към едно морално-религиозно или пък едно историческо разбиране на Евангелията. Това е естествено като се има предвид настоящото съзнание и фазата, в която то се намира сега. Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума. Защото те не могат да бъдат изчерпани с едно обикновено научно изследване.
Тесногръдието на досегашните изследвания на Библията се показва в това, че религиозно-моралното разбиране винаги клони към догматизъм. Отделните стихове в Евангелията се превръщат в тесногръди закони на човешката мисъл и действие. За едно по-дълбоко разбиране на Библията всяка част от нея трябва да да се разгледа във връзка с Цялото, както една част от една картина се разглежда във връзка с цялата картина, а не сама по себе си. При едно такова разглеждане ще се разкрият нови и нови дълбочини, които ни водят към благоговение. От друга страна досегашното изследване на Библията от учените е повече историческо, научно и схоластично. И както при религиозно моралното разглеждане от отделни места се прави догма, така в историческо научното изследване от тях се прави легенда. Изследвайки този път на изследване, изследователите се стремят да отделят историческите факти от легендата и така се стига до отричането на Евангелията.
Евангелията са послания от Духовния свят, който царува над сетивния свят и чрез Христос проникна и се примеси, действайки по особен начин в сетивния свят. Думата Евангелие може и трябва да се преведе приблизително по следния начин: "Вест от Царството на Ангелите". Тази е причината, поради която една епоха, която не познава и не иска да познае Духовния свят и го отрича, не може да проникне в разбирането на Евангелието.
Като говорим за композиция на Евангелието, не разбираме една човешка композиция, а разбираме една Божествена композиция, която произлиза от вътрешния ред на духовната действителност, която се отразява в душите на евангелистите.
Говорейки за композицията на Евангелието, естествено се повдига въпроса за възникването на Евангелията. За нас Евангелията са плод на вдъхновение. Те са плод на едно Божествено Откровение. Но вдъхновението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек. Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията. Обаче би било погрешно да си представяме, че човешкото съзнание на евангелистите е било заличено чрез някакво чудо и тогава тяхната ръка и тяхното перо са били движими и ръководени отвън, за да напишат Евангелията. Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин:
В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста.
Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие.
Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги.
Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят. Ако разберем композицията на Откровението на Йоан, тогава ние ще получим и ключа и за композицията, и за Евангелията.
Строежът на Откровението стои пред нас в чудно ясна светлина. Йоан като ясновидец и посветен, ни води като в полет на един орел, който на големи кръгове се издига все по-високо и по-високо. Той ни води в една голяма свещена спирала, през четири големи кръга до висините на небесния Ерусалим. Всеки от тези четири кръга са образувани от седем степени. Четирите кръга са както следва:
Първият кръг е образуван от седемте послания до църквите.
Вторият кръг е образуван от седемте печата.
Третият кръг е образуван от седемте ангелски тръби.
Четвъртият кръг е образуван от седемте чаши на Божия гняв.
Седемте църкви, към които се отправят посланията, трябва да се търсят на земята.
Първият голям кръг на полета на орела ни води към това, което е вече живо на земята - в християнските църкви.
При втория кръг, който води през седемте печата, ние сме пренесени над земното съзнание. Пред нас се разкрива първото поле на съществуването на Божествено-духовния свят. Образите, които извират от разтварящите се печати от Книгата на Живота не са вече земни възприятия, а духовни видения. Образи, в които ни се изявява Духовния свят.
В третия голям кръг прозвучават тръбите на седемте Ангели. С това ние се изкачваме на едно по-високо поле на съществувание на Духовния свят. Тук към висшето виждане се прибавя и висшето чуване, слушане. Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе. Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа.
Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването.
Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията.
Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите.
Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре.
Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин. Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества.
В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция.
Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години".
За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева. Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×