Jump to content

Recommended Posts

КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН

Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията.
В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми.
Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията".
Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет. Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите. Ето защо то може да се нарече Евангелие на Евангелията.
Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин. Образите, които са причислени към първите три Евангелия - Човек, Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята. Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините. Следователно, между първите три образа и Орела царува разлика във висините. Друга една разлика е, че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой, а Орелът в движение. Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва:
"От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие".
"В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово".
Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон. И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото. Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога. В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие.
В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена.
Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие. 2Г
ва
глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~
та
глава е даден ясен завършек на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много знамения пред своите ученици, които не са записани в тази книга. Но тези са записани, за да повярвате, че Исус беше Христос".
Така че, Евангелието на Йоан се развива между пролога и прибавката. Само между тези две ограждащи части говори самият евангелист. В пролога говори всъщност Бог. Това отделя пролога от Евангелието. Думите, които тук евангелистът предава като език и Слово, стоят на едно по-високо духовно поле, отколкото словата на евангелието, където всъщност евангелистът предава не човешки слова, а Божествени. И както в пролога говори Бог, така в последната глава говорят човеците. Най-вероятно е, че тази глава произхожда от някои ученици на стария Йоан, които той е бил събрал около себе си в Ефес. Това проличава от 24 стих, който гласи: "Този е ученикът, който свидетелства за тези неща, който и написа тези неща. И знаем, че неговото свидетелство е истинно".
Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата стои същинското Евангелие на Йоан.
В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света". За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал.
От тези най-външни рамки ние можем след това така да навлезем в Евангелието, че полярността между началото и края ни разкрива все по-широки и по-дълбоки отношения. Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където
Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово. Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан.
13_
та
глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан.
Образът на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване. В него се изразява също така и един елемент на интуиция като едно действително докосване и проникване на две същества. И почиването на ученика на гърдите на Исус е подходящ израз за пропитото с интуитивна реалност инспиративно изживяване.
И така, прологът е плод на една чиста инспирация. От първа до 12
-та
глава на Евангелието, инспирацията граничи със сферата на имагинацията, а от 13
-та
до 17
-та
глава инспирацията е пропита с интуиция, от 18
-та
до 20
-та
глава инспирацията преминава в интуиция. В заключителната глава имаме имагинация, наситена с интуиция.
Трябва да обърнем внимание на още една велика симетрия, която обгръща Евангелието. През Евангелието минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават никъде. Първата фигура е ученикът, когото Исус любеше.
Втората фигура, на която се премълчава името, е майката Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино. При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка.
За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там Евангелието проявява своята композиционна форма чрез разкриването на седемте знамения, които Исус прави. Три от тези знамения - първото и последното - са свързани заедно чрез посочване на времето, когато те се извършват. В Евангелието се явява три пъти изречението: "Празникът пасха на юдеите наближаваше". (2 гл. 13 cm., 6 гл. 4 cm., и гл. 55 cm.). При първото и седмото знамение, сватбата в Кана Галилейска и възкресението на Лазар, това изречение стои като отглас на станалото. При описание на средното, четвъртото знамение, нахранването на петте хиляди, това изречение е встъпително. Важно е сега, на ръка с тези данни за времето, да схванем всички тези събития като събития в началото на пролетта, когато е пасхата. Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение. Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година. Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар.
Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето.
Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца. Смъртта е победена чрез създаването на нов живот. Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе?" Но това изречение загатва за обмяната на сили между майката и сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между Мене и тебе?" Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение. Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота".
"Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света".
"Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син".
Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие.
Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15
-та
глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени. Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_
та
глава, разказът за хляба и живота в 6-
та
глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-
та
глава и съденето пред Пилат в 18-
та
и 19-
та
глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде. Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми. Така думите за Хляба на Живота са построени троично, както следва:
"Аз съм Хлябът на Живота."
"Който иде при Мене, не ще огладнее."
"И който вярва в Мене, никога не ще ожаднее."
Така са построени много думи. Това започва още в пролога и намира своето класическо продължение преди всичко в думите "Аз съм" - за Светлината, за Вратата, за Възкресението и пр. Това тъкане на словесния елемент според числото 3 предава на езика на Йоан кръженето във висините, чрез което даже и в най-голямото движение се чувствува спокойствието на Вечността.
Не трябва обаче да се мисли, че този богат композиционен елемент се е родил чрез едно умствено спекулативно подреждане. Напротив, то е едно последствие и един симптом на сила, който произлиза от вътрешната необходимост на нещата, от изразения инспиративен характер на Евангелието на Йоан. Защото, както казахме, инспирация значи черпене от Свръхсетивното Слово, звук и тон. Там, където царува инспирацията, се изразява това, което гърците наричаха Музика или Хармония на Сферите. Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо богатство звукови фигури, които следват законите на числата. Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез кладниевите звукови фигури, получени при експеримента, при който върху една стъклена плоча се поставят железни стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер.
Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход.
Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей.
Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва:
 
1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска.
 
2. Изцелението на сина на царския служител.
 
3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда.
 
4. Нахранването на петте хиляди.
 
5. Ходенето по морето.
 
6. Изцеление на сляпородения.
 
7. Възкресението на Лазар.
Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни.
Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос".
"Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос".
В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори".
От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество.
След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_
та
и 13_
та
глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците.
Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_
та
глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_
та
глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово.
Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-
та
до 17-
та
глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос.
Започвайки от 13-
та
глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество.
Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване.
Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела.
Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10
-ва
до 11_
та
, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-
та
до 17-
та
глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-
та
до 21-
ва
, където се говори за страданието и Възкресението на Христа.
Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин:
Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа.
В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с Христовия Глас.
В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от Христа в голямата чаша на Жертвата на Любовта, която се излива за спасението на света.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...