Jump to content

Recommended Posts

КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ

С ключа, който ни дава Откровението и Евангелието на Йоан, ще се опитаме да открием композицията на Евангелието на Матей. Тук композицията може да се разкрие много по-трудно, защото тя е, така да се каже, много скрита, затрупана. Но при едно по-задълбочено изследване тя се разкрива, макар и не така ясно.
И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят. Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър.
Човекът Йоан е този, който получава благодатта да измине докрай трите степени на развитието - на образа, на Словото и на Същността, ясно и изцяло. Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан.
На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър. Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини.
От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед. Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.). Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега.
Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей. Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето. Ще съпоставим тук съответните положения, които си съответстват.
Евангелие на Йоан..........................................................................................................Евангелие на Матей
 
1-ва степен:
 
Сватбата в Кана (2 гл.)..............................................................................................Проповедта на планината (7)
 
2-ра степен:
 
Изцеление на сина нацарския служител (4) ...........................................................Изцеление на момичето на стотника (8)
[/left]
3-та степен:
 
Изцеление на болнияв къпалнята (5) ......................................................................Изцеление на схванатия (9)
 
4-та степен:
 
Нахранването на петте хиляди (6)............................................................................Нахранването на петте хиляди (14)
 
5-та степен:
 
Ходенето по морето (6).............................................................................................Ходенето по морето (14)
 
6-та степен:
 
Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16)
 
7-ма степен:
 
Възкресението на Лазар (11)
Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен.
 
В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно". Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Това е шестото знамение. Христос се готви да изпълни седмото знамение. Неговото съдържание е смърт и Възкресение.
 
Христос върши това, което започва да говори на учениците за предстоящите неща. Той за пръв път им говори за страданията, които има да понесе. Той предварително насочва погледа на учениците върху смъртта и Възкресението, за да подготви техните души, а особено тази на Петър, да минат през степента на Лазар, степента на умирането и Възкресението. "Оттогаз Исус започна и показваше на своите ученици, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, че ще бъде убит и на другия ден ще възкръсне". Петър не можа да разбере това, че то е една необходимост и че затова Христос е дошъл на земята - да мине през смъртта, да я победи и да възкръсне. Затова "тогаз Петър Го все при себе си настрана и Му казва: Господи, пощади Себе Си, да не Ти се случи това". Петър не желае това, което показва, че той не разбира мисията на Христос. Сега Христос отговаря на Петър различно от преди. По-рано Христос му казва: "Плът и кръв не са ти открили това, а Отец Ми на Небето". А сега Той му казва: "Ти не мислиш това, което е Божествено, а това, което е човешко". По-рано е казано: "Вратата адови няма да я победят", а сега е казано: "Махни се от Мене, Сатана". Това ни навежда на мисълта, че сам Петър няма сила да мине през седмата степен - през смъртта и Възкресението.
Казахме, че според Евангелието на Йоан има три кръга на редуване в Пътя на духовното развитие. Йоан преминава успешно и трите кръга. Петър се спира накрая на първия кръг. Но как влиза човекът Петър във втория кръг? Едно важно откритие за строежа на Евангелието на Матей и за последователните степени на Петровия кръг може да се направи, ако обърнем внимание на седемте Исусови притчи, които образуват спирките на този среден връх. Евангелието на Матей съдържа два пъти по седем притчи. Седемте се намират в 13-
та
глава, която стои между третата и четвъртата степен на чудесата, между изцелението на сляпородения и нахранването на петте хиляди. Втората серия от притчи е разпределена в главите, намиращи се между 16-
та
глава и главите на страданието. Отнася се за следните притчи:
 
1. За опростения голям дълг и за неопростения малък дълг. (18)
 
2. За еднаквото възнаграждение за нееднакъв труд на лозето. (20)
 
3. За двамата синове на лозето. (21)
 
4. За наемниците на лозето и сина на господаря на лозето. (21)
 
5. За царската сватба. (22)
 
6. За петте разумни и петте неразумни деви. (25)
 
7. За поверените таланти. (25)
 
Тези притчи са слова на Христос. Но за разлика от Йоановите прощални слова, тук преходът от образа към Словото не е извършен напълно. Словото запазва образния характер. Притчите са изказани образно. Като такива, те следват осъществените образи, чудесата на първата голяма степен.
В Евангелието на Матей образният характер се запазва и във втория среден раздел - от 17-
та
до 25-
та
глава. Можем да кажем: Евангелието на Матей остава на степента на образното изживяване там, където Евангелието на Йоан се издига до Словото, до слушането. Тази е вътрешната последователност на Петровото същество. Матей предава цялото свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър. Обаче Петър не устоява при седмата степен на първия кръг, която е същевременно прагът за втория кръг. Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите.
А там, където започва третият кръг със събития, които могат да бъдат обхванати действително само от интуицията ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън или сънуване, при който той оставя да минат през него великите интуитивни събития на страданието, умирането и Възкресението на Христос като образи, като един вид образи на будно сънуване. Петър и Йоан изживяват страданията на Христос по съвършено различен начин. Йоан е единственият ученик, който стои под кръста. В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово.
И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница. Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа".
В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица:
Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей
 
От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл.
 
Седемте чудеса Христови - имагинация......................................7-те чудеса - имагинация
 
От 12-та до 17-та гл.....................................................................От 17-та до 25-та гл.
 
Прощалните слова на Христос - инспирация...............................7-те притчи - инспирация във формата на имагинация
 
От 18-та до 21-ва глава.................................................................От 26-та до 28-ма гл.
 
Страдание, смърт и Възкресение - интуиция..............................Страдание, смърт и Възкресение - интуиция във форма на имагинация
 
Евангелието на Матей съдържа в себе си известна симетрия в голям стил. Това може да се види както в големите части, така и в малките отделни черти. Така например, на 9-
те
блаженства, изказани в проповедта на планината, отговарят точно 9-
те
"горко", отправени към фарисеите и книжниците в 23-
та
глава. Учениците и противниците образуват главната велика полярност, която прониква Евангелието. Между участниците и противниците стои в средата народът, на който Исус говори и всред който върши своите изцеления.
 
За малките отделни черти, които позволяват да познаем рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера. Ангел Господен се явява в началото и в края на Евангелието като действащо лице. В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово. В началото тримата Мъдреци от Изток търсят царя на юдеите, а накрая Пилат, като представител на римския цезар признава Исус за Цар на юдеите.
 
Както в Евангелието на Йоан, предимно в първата половина, формата на неговия строеж е дадена чрез седемте чудеса, така и за Евангелието на Матей се получава един важен композиционен елемент чрез съдържащите се в него притчи. Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13-та глава. Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава. Но и при двете групи от притчи от най-голямо значение е да се обърне внимание на това, към кого са отправени тези притчи. В 13-та глава първите четири притчи са отправени към народа, а последните 3 са изказани на учениците. Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи - за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с тези, отправени към народа. Това са езотерични притчи, за разлика от екзотеричните такива. Ако не се вземе под внимание тази разлика, тогава например от притчата за съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване на християнското поведение чрез един търговски егоизъм. Само когато за тези притчи предварително е ясно, че те не се отнасят до физическия свят, а високо над физическо-сетивните факти, ще се предпазим от посоченото криво разбиране.
 
Втората група от притчи със значение е също така интересно построена. Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето. Средните три притчи са изказани в храма срещу книжниците и фарисеите. Те се отнасят за двамата синове на лозето, за неверните лозари и за царската сватба. Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте деви и за поверените таланти.
При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана. Не напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата. Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана. Това е една притча, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека. Тук е изразен с най- голяма убедителност избликът на Християнството в един нов езотеризъм и в един нов окултизъм, който трябва да бъде наново постигнат. Поверените таланти, които човек не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на душата, чрез развитието на които човек се пробужда за виждането на Духовния свят.
По същия начин, както накратко показах тук за притчите, трябва да бъде четено цялото Евангелие, като се обръща внимание на неговите композиционни тайни. Ето защо е необходимо да се премине от четене на отделните стихове към едно такова четене на Евангелието, при което да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от цялото.
Навсякъде има преходи там, където между две сцени на Евангелието се крият най-важните ключове. Така накрая на 16-
та
глава Христос говори за това, че събитията на Неговото второ идване ще започнат още преди да премине живеещото тогава поколение. Такива места често пъти се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един предстоящ свършек на света и че като другите хора на Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие. Обаче ние може да стигнем до едно правилно разбиране на това, просто като прочетем нататък. Непосредствено след това следва Преображението Христово, описано в 17~
та
глава. Следователно с това Той иска да каже, че изживяното от учениците на планината Табор беше вече началото на онези събития, които през по-късните епохи ще завършат с истинското идване на Христос. Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта.
Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им. Един път това е в 17_
та
глава, друг път е в 21-
ва
глава. Но и двата пъти е необходимо само да осъз-наем сцените, при които тези думи са казани, за да бъдем предпазени от едно кривоматериалистично разбиране на думите Христови. И двата пъти Христос произнася тези думи на склона на една планина към своите ученици. Единият път това става на планината Табор, а втория път на Маслинената планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към сферата на свръхсетивното виждане. На планината Табор тримата ученици видяха лъчезарния образ на Христос. На върха на Маслинената планина Христос показа на своите ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото второ идване. Следователно и тук двата пъти планината е отместена и погледът за духовния свят е останал свободен. Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят.
Такива образи могат да ни дадат главно направляващите линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието не трябва да се чете само с интелекта. То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата. Докато тези органи не са будни при четенето на Евангелието, планината на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя на човешкия поглед. Но ако те са пробудени, ако работят, планината ще се премести настрана и погледът за духовния свят ще бъде освободен. По този начин Евангелията и особено първите три Евангелия стават разбираеми. В противен случай човек не може да ги разбере.
Ще завърша това описание с една мисъл от Емил Бок. Той казва:
"Във всички Евангелия царува една висша композиция, обаче вътрешните скицирани фигури, които се пораждат чрез това във всяко Евангелие, се различават извънредно много помежду си и изпъкват по един характерен начин духовните особености на Евангелията. Композицията на Евангелието на Матей прилича на един добре изграден кристал. Напротив, строежът на Евангелието на Лука прилича на едно добре оформено растение. Той е по-мек, по-текущ, по-негоден да се доведе до строги формули, но е ефирно, животворно и благотворно. Можем само да кажем, че в Евангелието на Матей може да се долови един художник-архитект, а в Евангелието на Лука - един художник-скулптор и живописец. Живописният елемент проличава в богатството на образите и притчите на Исус. Евангелието на Лука е всъщност Евангелието на притчите. Тази е причината, поради която традицията е описала Лука като живописец".
След като разгледахме накратко строежа на Евангелието на Йоан и на Матей, сега ще се спрем за малко върху строежа на Евангелието на Лука.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...