Jump to content

Recommended Posts

71. ЕВАНГЕЛИЕТО

В Скопие се запознах с един брат, Стамат Тодоров се казва, от Варна. Той се познавал с Боян Боев и Георги Куртев. Боян Боев е помощник-аптекар, а пък Георги Куртев е фелдшер. И на обед, като се наядем, лягаме да спим, а ние бяхме в една артилерийска казарма. Имаше навън вързана една ос на оръдие. И тя беше като камбана. Като я удариш с един чук, тя звънти като камбана. Като удари камбаната, всички трябва да скочим, да бягаме в учебните стаи, да се наредим.

Тъй, ама аз преди този курс отидох в един курс, където трябваше да ни научат как се правят окопи, трябвало да бъдат зиг-заг, че ако падне бомба, да не убий съседите, ей-така. Като дойдеше 10 ч., даваха почивка и офицерите се събираха да си приказват. Другите старши подофицери, които командваха войниците, ги псуваха на майките, даже ги биеха, а пък един подофицер с три нашивки, гледам, нещо говореше - като казваха почивка, неговите войници се трупаха покрай него да го слушат. Аз в друга рота бях пречислен, нас ни бяха дали по 40 дена да следваме окопно дело. И аз отидох да послушам, защо този взводен командир не псуваше и не биеше войниците, ами те се трупаха при него. И като отидох, чух, че той говори за Бога, за Богородица, за Христа какво говорил. ВК: А то кой беше, този брат? ПГ: Един старши подофицер, който е от Пловдив и учел, бил набожен, воден от църквата и даваше без пари Евангелия. И ме видя, че аз на другия ден, като дадоха почивка, пак отидох да слушам. Той пак говори за Бога, да се обичат един други, да не си правят пакости един на други, да не се псуват войниците - много псуват. И като ме видя, ме запита: „Ти вярваш ли в Бога?" Рекох: „Вярвам." Ама аз, преди да отида войник, влизах и служех на дядо поп в олтаря и пренасяхме Светото Писание, дето причастяват през църквата и аз давах кадилницата на дядо поп. Изобщо, като дръннеше камбаната, аз отивах, бях на разположение на дядо поп. Ама това стана, след като Кортеза ни посети. ВК: И този офицер те запита ти вярваш ли в Бога. ПГ: Той ми даде едно Евангелие и ми каза: „Давам ти едно мъничко мое Евангелие. Ще прочиташ, каза, сутрин една глава, на обед-друга, а вечер, преди да лягаш - трета." Значи, от Евангелието да се ползваме. И аз си го носех всякога, то беше малко и се събираше в джоба на куртката ми.

Като отидох там, на курса за фелдшер, в Скопие, пазех се да ме не види никой и се навеждах по обед, уж че спя. А пък аз на обед не спях, ами четях главата - нали трябваше да прочета една глава от Евангелието. Обаче един ден, като дрънна звънецът, всичките си взеха чизмите и партенките (не ни даваха да носим чорапи, партенки носехме) и отидоха в учебните стаи. Вънка се обувахме и отивахме в учебните стаи, където различните лекари ни предаваха. Едни предаваха рецептура, други предаваха разните предмети, каквото трябваше за нас като ветеринарни фелдшери по програмата. И този ден всички грабнаха ботушите, а аз останах последен. Дежурният войник се приближи и каза: „Дерзай, братко! Аз, каза, от много време те гледам, че четеш скришом Евангелие." Аз се правя уж че спя, а чета по една глава от Евангелието.

И станахме приятели с този наш брат, Стамат Тодоров. Същата неделя той ме заведе в болницата, която е под калето в Скопие, и ме запозна с братята Боян Боев и Георги Куртев. А пък брат Боев е много интересен. Той веднага те пита: „Ти вярваш ли в Бога? Какво четеш?" Направо те пита. И му показах, че вярвам и той каза: „Аз ще ти дам тогава едни книги да четеш." И ми даде „При нозете на Учителя" от Алционе Кришнамурти. „И като я прочетеш и ми я донесеш, ще ти дам друга." И така стана. Аз цяла нощ четох, няколко пъти я прочетох, „При нозете на Учителя". Много ми хареса Алционе. Той е красив един индиец. Другата неделя пак отидохме със Стамат там и той ми даде едно очертание на теософията. Думата „теософия" аз не я знаех какво значи. А тя е „учение за Бога". И другата неделя той ми даде пак книга: „Човекът и неговите тела". Че човек има и други тела, че човек бил безсмъртен. Прочетох още „Отвъд, след смъртта" от Ани Безант, книги от Ледбитер и др. Започнах нощно време да чета. Не зная защо толкова много ме увличаха, че аз много малко подремвах и все четях. Ама те много са интересни за вярващите хора. Теософията особено.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×