Jump to content
Ани

13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ

Recommended Posts

13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ

Християнството не е само едно историческо явление, но то е същевременно и едно космично явление и едно мистично явление. Космично явление е, защото в основата му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева система, Логосът, който се изявява на земята посредством Исус от Назарет. Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи безсмъртни. Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството.
Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него. Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него.
Но в процеса на това слизане и обличането му във все по-груби обвивки, върху човека са действали не само светлите Божествени Същества, които са свързани със Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и съществата, които са свързани с Първия Принцип, които обикновено наричаме тъмни същества, същества на Черното Братство, докато светлите Същества наричаме Бели Братя. Дълга и дълбока е историята на тези две Братства, но засега няма да се спирам върху нея. Сега ще се спра само на факта, че заедно с Белите Братя за оформянето на човешките обвивки - астралната, етерната и физическата - са работили и Черните Братя. Под тяхно влияние обвивките на човешкото същество стават все по-плътни и добиват един характер, подобен на съществата на тъмнината. Белите Братя, начело с Христос, винаги са коригирали и изправяли повредите, които Черните са нанасяли при оформянето на човешките обвивки, но все пак те са оставили своите сили да действат в тези обвивки. Така в човешкото същество се явяват ред качества, които не са му свойствени, но са, така да се каже, присадени. Това са всички отрицателни качества, които човек днес притежава, и в миналото ги е притежавал в още по-голяма степен. Белите Братя, начело с Христос, винаги са ръководили човечеството, като са му давали методи, за да се справи с тези отрицателни сили и качества, които са му присадени.
Ако човешките обвивки биха се развивали само под влияние на тъмните сили, те биха придобили един уродлив вид и човек никога не би станал човек в днешния смисъл на думата. Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя. Това е една дълга история, която в Окултната Наука е позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за правилното разбиране на Християнството.
Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е.
След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили. Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно. През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество.
При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество.
Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с пречистено астрално тяло. Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него. Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с демоничните същества. И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено.
При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя.
Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа".
Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света.
Три години Христос проповядва на народа и учениците, на книжниците и фарисеите и най-после стигна до Голгота, където се дава генералното сражение с тъмните сили. Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на кръст и го прекараха през най-големи страдания, но това беше една необходимост, това беше една тактика на Христос, за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра на земята, където е центърът на Черната ложа и извади оттам всички заробени човешки души. Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие. В това се състои Спасението, което Христос извърши за човечеството, че обърна движението на неговите сили в противоположна посока на дотогавашната, че погълна в себе си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии, породени от човешките мисли и желания, и най-после посочи на хората Пътя, по който могат да намерят Бога в себе си. След смъртта на Голгота Христос възкръсна и дълго след това поучаваше учениците Си и ги наставляваше, за да бъдат като учители и ръководители на човечеството в Новия път, който Той посочи и очерта.
От Гетсимания до Възкресението и Възнесението, учениците в тяхното болшинство бяха като замаяни от станалото, не можеха с ясно съзнание да преценят всичко което стана, макар че Христос ги беше предупредил за всичко, което имаше да преживее. Те, с изключение на Йоан, не разбраха смисъла на Голгота и затова останаха като замаяни. Както казва Евангелието, само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали. Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало.
От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят.
Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли.
Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота.
Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят.
Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато
Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа".
По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя.
С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът". Докато човек не намери Истината, той не може да придобие истинския Живот. А за да намери Истината, трябва да влезе в Пътя на Любовта. За да влезе в Пътя на Мъдростта, той трябва отвътре да е привлечен от Любовта - Отец отвътре да го е събудил за този Път. Без това вътрешно пробуждане нищо не може да се постигне. Затова и Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече".
Със слизането си на земята и с образуването на Школата Христос донесе на земята Божественото Учение, което беше предал на хората още в рая. Но след изгонването им от рая те забравили всичко, каквото им било предадено и сега, със слизането си на земята Христос донесе това Божествено Учение и го проповядва, за да се пробуди у хората споменът за райския живот, където те са учили това Учение. И Платон, който е познавал този закон, казва: Ученето не е нищо друго, освен припомняне. По закона на асоциацията хората като слушат да им се говори Божественото Учение, постепенно в тяхното съзнание се пробужда това, което е вложено в тях, припомнят си го. И Христос това именно иска да направи - да накара хората да си припомнят това, което са учили някога в рая. Затова Той казва: "Царството Божие е вътре във вас". Царството Божие, това е Божественото в човека, това е Божественото Учение, което е вътре в нас и трябва да си го припомним, да го намерим вътре в себе си. А това става най-лесно, когато някой отвън ни го каже. Тогава по асоциация ние постепенно си припомняме това, което някога, в далечно минало сме учили и сме го знаели.
Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в Божествения свят и сега си го припомнят.
Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката душа и му помага да се пробуди за нов живот. Най-напред той подготвя учениците, които след Неговото напускане на физическия свят да продължат Неговото дело на поливачи на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен плод. И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще им припомни всичко, което Той им е казал. И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница. Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението.
Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос. Както вече казах, след възкресението 40 дни Той е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива пак. От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху учениците слязоха Белите Братя. Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви. Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот.
Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате към Небето? Този Исус, който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива в Небето".
След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва. По това време по предложение на Петър избират заместник на Юда Искари- отски измежду тези, които са били отначало с Исус и апостолите. Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли. В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят".
Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват сила. Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван.
Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни. И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици. Той им говорил за Исус, за Неговото Възкресение и Възнесение като им казал, че техните началници и те самите са Го предали на смърт, но Той възкръснал. И Петър ги поканил да се покаят и да се покръстят в Името на Исуса Христа и ще бъдат простени, защото са го извършили от незнание и ще приемат Светия Дух.
"Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго". Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство.
В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма. Той протегнал ръка пред Петър и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила. И влезе заедно с тях в храма и всички се чудеха". И хората се събрали около апостолите и Петър започнал да им говори за Христос, как е бил предаден от техните наставници и убит и как възкръснал, и чрез Неговото Име той прави тези знамения. Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл. И всяка душа, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете".
И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона. И мнозина от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди. На другия ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква сила или с какво Име извършихте това?", т.е. изцелението. Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа. И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях.
"И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях"
По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите. И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото.
По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа, мъже и жени. Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някои от тях". Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница. Но Ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на този живот. Те като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха". И като ги потърсили на сутринта в тъмницата, не ги намерили. "Тъмницата намерили заключена твърде здраво и стражата стояла пред вратата, но когато отвориха, не намериха никого вътре. И докато се чудили какво е станало, дошъл един човек и им казал, че тези, които турнаха в затвор и ги търсите, са в храма и поучават людете".
Тук имаме един окултен факт: излизане през затворена врата. Той може да има две обяснения. Първо, тъмницата е намерена заключена и стражите са на мястото си. Първото обяснение е, че Ангелът е дематериализирал апостолите и ги извел из тъмницата. Такъв случай имаме с Учителя, така че за мене това е най-вероятното обяснение. Учителят също така е бил задържан в полицията и когато Го потърсват, не Го намират там, при все че стражарят е стоял на вратата и е пазел. По-материалистично обяснение е Ангелът да е приспал стражата и да е отключил вратата, да ги е извел и пак да е заключил вратата. Това не че не е възможно, но е съпроводено с много условни неща, които трябва да се обяснят и е по-материалистично. От храма ги завеждат при синедриона, където им казват: "Нали ви строго запретихме да не говорите в това Име. Но ето, напълнихте Ерусалим с Учението си и възнамерявате да докарате кръвта на този човек върху нас. Петър и Йоан в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците". След като Петър им държал една проповед, с която ги изобличил, те се ядосали и искали да го убият. Но Гамалаил, знаменитият законоучител, им казал: "Внимавайте да не излезете богоборци. Ако това учение е човешко, то от само себе си ще се разпръсне. Но ако е Божие дело, каквото и да правите, не може да го унищожите". Те го послушали и като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име"
В 6-
та
глава се говори, че вследствие на голямото нарастване на хората на общността, започнали да стават спорове за неправилното разпределение на благата. Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапезата". Затова предложили да се изберат 7 души "с одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служене на Словото". И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра в Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон и Николая, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха пред апостолите и като се помолиха, положиха ръцете си върху тях". В това време учениците се увеличавали и много от свещениците се присъединили към тях. "А Стефан, пълен с благодат и Истина, извършил големи знамения и чудеса между людете". Това породило спор с някои и те като не могли да противостоят на думите му, го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против Бога и го нападнали. Завели го в синедриона, където потвърдили същото обвинение. И всичките, които седели в синедриона, като се вгледали в него, видели лицето му като че беше лице на Ангел.
В 7_
ма
глава се описва Стефан пред синедриона, където им държи голяма проповед. Те изпадат в ярост, извеждат го на края на града и го убиват с камъни. Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа".
Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел.
По-нататък, в началото на 8-
ма
глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим.
"А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа". И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя. "А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница". Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария".
Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо.
В 9-
та
глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях.
Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови. Но на пътя пред Дамаск се случва чудото. "И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха Гласа, но не видяха никого. А Савел стана от земята и като отвори очи, не виждаше нищо. И водеха го за ръка и го заведоха в Дамаск. И прекара три дни без да вижда и не яде, нито пи".
По-нататък се разправя, че в Дамаск имало един ученик на име Ананий и Господ му казва във видение да отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на него, за да прогледне. Но Ананий казва на Господа какво чул за този човек, че бил гонител, но Господ му казва: "Иди, защото той ми е съсъд избран да разглася Моето Име пред народите и царете, и пред израилтяните. Защото Аз ще му покажа колко много той има да пострада за Името Ми".
Ананий намира Савел, полага ръцете си на главата му и му казва, че Господ Исус, който му се явил на пътя го праща при него, за да прогледне и да се изпълни със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи и той прогледна. И стана та се кръсти и като похапна, доби сила и прекара няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Син Божий". И понеже е проповядвал много дързостно, юдеите се наговорили да го убият, но учениците го пуснали през нощта през градските стени в един кош. Оттам той отишъл в Ерусалим и се стараел да се доближи до учениците, но те го избягвали като знаели кой е. Но Варнава го завел при апостолите, като им разправил как се обърнал към Господа. В същото време той почнал и в Ерусалим да проповядва за Христос. Юдеите и там поискали да го убият. Но братята като разбрали това, го завели в Кесария и оттам в Тарас.
Обръщането на Савел е едно забележително явление в развитието на Християнството - най-върлият противник и гонител да стане най-ревностният разпространител. Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас. Това е отваряне на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд да носи Името Ми пред народи и царе". И забележително е, че само в една среща на него му се разкрива цялата Тайна на Голгота и той разбира мисията и значението на Христос, и е готов да се жертва за Него. Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той приема Духа направо, без физическо полагане. После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено.
Друго забележително в тази глава са двете знамения, които Петър извършва - изцеление на парализирания Еней, който е бил парализиран от 8 години и възкресението на Тавита. Изцелението става в град Лида, а възкресението в град Йопия.
След това Петър отива в Кесария по нареждане на Духа, да кръсти римския стотник Корнелий. Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят. Стани, слез та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги пратил". Петър се явява пред тримата пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий, стотника, праведен човек, който се бои от Бога и на когото Ангел се явил в отговор на неговата молитва. Той го отпратил при Петър, за да му покаже какво да прави.
Тук с Петър става един вътрешен обрат. Дотогава той е бил ревностен юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия. Но преди да го повика Корнелий, той има видение - спусната плащеница и в нея различни животни и Глас му казва да стане и да яде. И затова казва на римлянина: "Вие знаете, колко незаконно е за един юдеин да има отношение или да дружи с иноплеменници. Бог обаче ми показа, че не трябва да наричам никого мърсен или нечист. Затова щом ме повикахте, дойдох. По коя причина сте ме повикали?"
След това Корнелий му разправя, че в отговор на неговите молитви му се явил Ангел в човешка форма и му казал да го повика, "за да ми кажеш все, що ти е заповядано от Господа. Петър отвори уста и рече: Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правото и Му е угоден". Оттук се вижда, че Петър окончателно разбира, че във всички народи има готови хора да приемат Христос и да Му служат. И след това той разправя подробно на Корнелий и на неговите близки за Христос. "Докато Петър още говореше, Святият Дух слезе над всички, които слушаха Словото и след това Петър ги кръсти в Името на Исуса Христа".
В 11-
та
глава се разправя, че след като Петър се върнал в Ерусалим, тамошните братя от юдейски произход, като научили, че е бил с езичниците, почнали да го укоряват и той им разправил подробно всичко, както е станало и те се зарадвали, че Бог се открива и на езичниците. След това се разправя, че разпръснатите поради гонението след убийството на Стефан, стигнали чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като само на юдеи възвестявали Словото. Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци, които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гърците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините. Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи. И там голямо число човеци се обърнали към Господа.
Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпратили Варнава в Антиохия. Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил, довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се нарекли християни. По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим.
В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко. Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата, ще го предам както е описано:
"И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и стражи пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина осия килията. И като бутна Петра по ребрата, разбуди го и рече: "Ставай бърже, и веригите паднаха от ръцете му. И Ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогаз му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от Ангела е действително, но си мислеше, че вижда видение. А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до железната порта, която води в града и тя им се отвори сама. И като излязоха през нея, изминаха една улица и Ангелът веднага се оттегли от него. И Петър като дойде на себе си рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати Ангела си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, каквото юдейските люде очакваха".
Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак едно окултно явление, което може да бъде обяснено по два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела.
"Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко".
В 13-
та
глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението.
Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други.
В 14-
та
глава се разказва, че Павел като говорил в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци. Но някои юдеи настроили езичниците против апостолите и множеството на града се раздвоило - едни били с юдеите, а други с апостолите. Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието.
В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като му казал: Стани и ходи! И той скочил и почнал да ходи. И хората като видели това, извикали със силен глас: "Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас" и искали да им принесат жертва от животни. Апостолите едвам ги възпрели. Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер.
След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите. Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици. И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста време с учениците си.
В 15_
та
глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването.
Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение. Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-
ва
година.
След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал.
Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония. В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре. Той ги завел през нощта в къщи, измил раните им, нахранил ги и сам повярвал. На сутринта градските управници пратили до началника наредба да ги пусне. Но Павел казал, че те трябва да дойдат да ги пуснат, защото казал, че те били римляни. Те дошли, извинили се и ги пуснали. След като излезли от тъмницата, срещнали са се с братята, които ги увещавали да си заминат.
Като минали през няколко града, стигнали в Солун, където проповядвали и привлекли много юдеи и гърци към Учението. Но после се явили юдеи, които подбудили няколко лоши човеци да убият Павел и Сила, но техните приятели ги спасили и през нощта ги изпратили в Берия, където повярвали и много високопоставени гърци. Но и тук се явили противни сили, които противодействали.
Оттук Павел заминал за Атина. Тимотей и Сила останали още известно време там. В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях.
В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението. Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия.
По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници.
От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия. И понеже имал същият занаят като тях, седял у тях и работел заедно с тях. Занаятът им бил да правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението. И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град".
Той останал в този град година и половина и ги поучавал в Божието Слово. Пак под влияние на противници и юдеи се подига гонение, но минава благополучно. След като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила и Прискила. Като стигнал в Ефес той ги оставил там и сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците.
Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже.
В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва". Но при един такъв случай беснуемият ги надвил и казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но вие кои сте не ви познавам". Това станало известно на всички жители на Ефес и още повече спомогнало за разпространение на учението. Мнозина магьосници и заклинатели изгубили вяра в своето изкуство и изгорили заклинателните си книги.
Големият успех на апостолите предизвикал смущение между неповярвалите езичници. Досега против Учението се обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците. Между тях първи врагове били тези, които били заинтересувани от съществуването на езическия култ. Това били жреците и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми. Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет.
На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим.
Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата измяна на юдейството и преминаване в Християнството, и особено за успеха му между юдеите извън Палестина. Също и мнозина от ерусалимските християни и юдеи били недоволни от него. Те не могли да се примирят с решението на апостолския събор да не се обрязват езичниците, които ставали християни. И едните, и другите създали настроение в града срещу него. Целият град се развълнувал и като го видели в храма, уловили го. Когато щели да го убият, тогаз пристигнал началникът на гарнизона, хванал го, оковал го във вериги и го отвел в крепостта, за да го спаси от убийство. Целият народ вървял подир войниците, които го носили и викали да го махнат. Когато го въвели в крепостта, той помолил хилядника да каже нещо. И Павел почнал да говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали и искали да го убият. Тогава хилядникът заповядал на стотника да го отведе и да го набие, за да каже защо викат срещу него. Тогава той казал, че е римлянин и те се уплашили. На сутринта го изправили пред синедриона, за да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него и рекъл: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим".
След това 40 души направили заговор, че няма да ядат и пият, докато не го убият. Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек. Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил. Феликс сам се заинтересувал от личността на Павел и пожелал да чуе учението му за Христос. Затова той често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил на следващия управител, като го държал две години. При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни".
Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61
-та
година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-
та
глава, 24 стих. Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него. Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит. В 67-
ма
година той пристигнал в Рим, в най-големия разгар на гоненията на християните при император Нерон. Жертва на това гонение в 67~
ма
година станал и апостол Павел. Поради това, че бил римски гражданин, бил посечен с меч. През тази година жертва на гонението става и апостол Петър, който бил разпънат на кръст, надолу с главата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×