Jump to content

Recommended Posts

14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО

Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа.
Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот.
Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител - Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът."
Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят.
За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена.
Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот.
Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни.
В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности.
Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили".
Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта.
И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване. Той вярва във всевъзможни неща. А умният вярва, че Словото стана плът и проникна цялата Природа. И той проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така и в човешката душа".
Всички явления във външната Природа не са механически, а са резултат на въплътеното Слово, което се проявява в цялата Природа. Така че, под Вяра в християнския смисъл на думата се разбира способността на човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса, проявен в цялата Природа и в човешката душа. Началото на тяхното разбиране на Словото е било положено още в древен Египет от Хермес. Той е бил във връзка със Словото преди То да стане плът в тялото на Исус. Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата. Това Слово, което прониква цялата Природа, се всели в тялото на Исус и стана осезаемо, видимо, познато за всички. Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа".
За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу:
"Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика".
"Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим".
"Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити".
"Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества".
Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния.
То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради.
"Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
"Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония".
Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието".
"Някои хора казват, че са слушали Господа да говори. Кой Господ? Казано е в Писанието: Рече Господ на Господа моего. Значи има един малък Господ вътре в нас и един голям Господ в света, който говори на нашия малък Господ. Големият Господ ще проговори на малкия Господ в нас, пък Той ще проговори на нас и Той ще ни каже, и ще знаем Истината. Това е Пътят за познаване на Истината. Това в Окултната Наука го наричат висшето Аз в човека, пробуждането на висшето Аз, а християните го наричат Ангел-хранител. Има едно Божествено Начало, с което ние сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас. То е малкият Господ в нас. Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако Отец, Великото Начало, не го привлече.
И в познаването на Христа има степени. Тома три години ходи с него, но го познаваше само външно. Но когато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой". Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света".
Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух. Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. Когато произнесете думата Отец, вие трябва да почувствате пулса на вашето сърце, което движи света. Вие трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията Мисъл, това значи да я разбирате и познавате. Ако всички това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание. Всички трябва да имате синовно отношение към Бога, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме".
"В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв".
"Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия".
Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички.
Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината.
Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите.
Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете.
Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството.
Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание.
С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим".
Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно.
Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони.
Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи. Тя ще ви заведе при Любовта и Истината. Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието. Той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина, значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да може да познаят Истината. Понеже Истината е Глава на Твоето Слово и Твоето Слово е Истина, само тогава ще разберат Истината.
Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог. Тогава той ще бъде истински християнин. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христос, можем да бъдем истински християни. Това е едно лъжливо учение. Аз поддържам едно Учение, според което човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват, че трябва да вярваме. Тук не е въпрос до вяра, но човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря".
Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас.
Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това.
Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса.
Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество. Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и да стане Негов служител. Този бил първоначалният подтик, който се е дал за развитието на съвременната наука и който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен на историята като розенкройцерство. Но под влиянието на други сили, човешкият ум се отклонил от поставените му задачи, вследствие на което не можа да познае Словото, станало плът. Ето защо предаде на законите на Битието механически характер, като изключи Разумността в света. С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ. Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята.
Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота.
Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха.
Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота.
Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър.
Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието. В сегашно време ние вече стоим лице с лице пред един нов вихър в процеса на световното развитие. Предишният вихър е започнал, както казах, когато у семитите са положили началото на нашата пета арийска раса. На този вихър дължим досегашната си култура. А сега започва новият вихър, когато се посяват семената на новата култура, която трябва да дадат славяните за следващата шеста раса, зазоряваща се на хоризонта на човешкото развитие.
Старата култура е стигнала до своя краен предел. Изчерпани са всички възможности. Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом. Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество.
Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните.
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура. Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство. Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното съзнание в човечеството. Сега новото, вътрешното Християнство ще даде импулса за развитие на новата култура, която се заражда между славяните. Тя ще бъде култура на братството между хората и народите, и ще донесе свободата на всички хора и народи. Новото общество трябва да бъде изградено от свободни, силни творчески личности, които да осветяват Името Божие, да работят за въдворяване на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия. Това е същността и мисията на Християнството.
Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз. Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос.
Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя:
"Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство.
Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил.
Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×