Jump to content

73. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ В СЛИВЕН


Recommended Posts

73. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ В СЛИВЕН

ВК: И после, другия път? ПГ: Другия път пък стана нужда, вече като изкарах войниклъка и като свърши войната 1918 година. Мене ме прекомандироваха да бъда фелдшер в 29. ямболски полк и като уволнен вече, аз си отидох. Обаче чичо ми дойде и вика, по турски ми каза: „Абу", което значи „на брата ми син", де. ВК: Защо ти говори на турски? ПГ: Защото у нас се употребява турски, особено село Паламарци; и сега да отидеш, момичетата на чешмата си приказват турски. ВК: И какво ти каза чичо ти? Рекох: „Учителю, имам богат чичо и каза: „За душата си ще те издържам!" Беше ми казал: „Три години няма да похарчиш нито стотинка. Ще те изпратя в Бачковския манастир три години и ще станеш поп в нашето село. Ще ти направим къща в селото, ти няма да харчиш до стотинка, всичко аз ще харча, чичо ти. И ще те оженим. Сватбата ще издържаме ние. И на Гергьовден, когато заколят хората, всички кожи ще ти даваме на тебе." Изобщо, очертава ми живота. „И ще ти изберем хубава булка" и т. н. Това чичо ми Рали го каза. Чичо ми Рали се казваше.

ВК: И ти отиваш и го казваш на Учителя. ПГ: Да. А пък в моето село казваха секретар-бирникът и касиерът на кооперацията, че в бюджета са предвидили за беден студент за поп да издържат. И ми казват: „Нашето село пък искаме да те направим поп." И те да ме направят поп. ВК: Значи да напуснеш твоето село, да отидеш в чичовото село. Даже и сватба, и булка, и всички осигурени издръжки. ПГ: А и от моето село секретар-бирникът много ме обичаше. Вика: „Пеньо, ще заместиш дядо поп." Поп Никола беше стар вече, остарял попът, като върви, вече залита.

И аз се чудя какво да направя. Писах писмо. Имаше една Стиляна Русева тука, която отговаряше за Шуменски окръг. Писах до нея писмо, попитах я къде се намира Учителят, а тя ми отговори: „Той се намира в гр. Сливен, у учителя, който предава музика, гимназиалния учител." И аз сутринта станах, взех една торба, турих в нея един самун хляб и не зная друго какво съм отскубнал, като лук от градината, и тръгнах през Посабина, където е чичо ми Рали, оттам през разни села: Исинлери, не знам какви си, Осман пазар. Отидох в Котел, обаче гледам, че Слънцето захожда вече и пред една къща - една малка пейчица и седнали един старец с бабата си, седнали на една малка дъсчица, така е направена една пейка. Та ми викат: „Къде отиваш, бе момче?" Рекох: „Отивам у Сливен." „Амчи ти ходил ли си си друг път у Сливен?" Рекох: „Не съм ходил." - „Ти по никой начин не можеш да го намериш Сливен - каза, - Сливен е далеч. Ти само лозята на Сливен няма да изходиш." Тез хора казаха: „Ще спиш у нас." Вечерта ми сготвиха, туриха ме да спя на спалня. Сутринта, като станах, пак ми сготвиха, пак ми дадоха закуска и казаха: „Като излезеш оттука, няма да вървиш по шосето, щото шосето много избикаля за Сливен, ами ще тръгнеш за село Ичаръ. Ама тука има пътека, питай хората, които срещнеш, те ще те упътят" - каза. И така стана. Аз питах хората, минах през село Ичара и те ме упътиха накъде да вървя.

Пък като отидох в Сливен, всеки го познава, гимназиалния учител, Захариев се казваше, и отивам, звъня. „Кой е?" Рекох. „Кого търсиш?" - „Търся г-н Дънов." - „Ти откъде знаеш, че е у дома?" Рекох: „Аз писах писмо в София и ми писаха, че се намира у Захариев в Сливен." - „Влез вътре!" И ме въведе тогава вътре. „Седни, каза, тука." А имаше столове, от провинцията братя и сестри отивали при Учителя, затуй много столове имаше. ВК: Това коя година е? ПГ: Беше 1923 година. ВК: И влизаш в двора, в двора -столове.

ПГ: И излезе Учителят веднага. „Какво има, Пеньо?" Той ми каза на име, не ме е забравил. Казвам: „Учителю, тъй, тъй, тъй имам богат чичо, иска да ме прави поп, пък в моето село, рекох, от бюджета на общината и на кооперацията предвидили за бедния студент и те, рекох, настояват да ме направят поп." Пък Учителят ей-тъй, замисли се и каза: „Поп, попа, баща; поповете обичат всякога да облекат черна дреха, широка, ръкавите много са широки, каза. Това е, каза, израз на щедрост. Обаче, ако погледнеш вътре, под широкия ръкав, ще видиш, че ризата е пришвъкната, затуй поповете вънкашно се показват, че са щедри, а пък вътрешно са егоисти, гледат всякога да вземат. Аз не те съветвам да следваш за поп." Аз Му казах, че чичо ми каза, че ако пък не искам да следвам за поп, тогаз ще ми дава пари без лихва и когато мога, когато почна да печеля някога, да му ги върна - не ми дава срок. И Учителят, като каза, че поповете са егоисти, каза: „Аз те съветвам да си продължиш образованието, макар да си изкарал войниклъка." Защото през 1914 година ме взеха, а пък през 1919 година ме освободиха - пет години бях войник в Първата световна война.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...