1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕТО на ЙОАН -

Книга на Мъдростта

"Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта."

Учителят

1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН

Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно- мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни.

Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа.

През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата. В различните страни и времена те са носили различни имена. Наричали са се "Братята на св. Йоан", богомили, катари, албигойци, тамплиери, розен- кройцери и други.

Всички те са имали Евангелието на Йоана като настолна книга, в която се съдържа цялата Мъдрост на света, откъдето те са черпили правила и методи за Великите Мистерии на света. За тях това Евангелие не е било само книга за четене, но е било един практичен мистичен наръчник в тяхната окултно-мистична практика.

Така първите 14 стиха от това Евангелие са били за богомилите и розенкройцерите обект на всекидневно съзерцание, размишление и духовно упражнение. Те са им приписвали магическа сила, която всеки истински посветен знае. Повтаряйки ги всеки ден в един и същи час, те са успявали да развият ясновидските си способности и са виждали и преживявали всички събития, разказани в Евангелието.

И затова Учителят, изхождайки от това разбиране за тези стихове, ни ги даде в две песни -"В начало бе Словото" и "Имаше человек". Тук стиховете са дадени с музика, която им съответства и имат още по-голямо магическо действие.

Учителят също така препоръчваше размишление върху стихове от Евангелието на Йоана. Той считаше работата върху Евангелието на Йоана от първостепенна важност за напредъка на ученика - работа, която носи

изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите в човешката душа. Даже можем да кажем, че това е подготовка за Посвещение и може да доведе до Посвещение. За тази цел Учителят дава следния метод за работа върху Евангелието на Йоана: да се вземат първите няколко стиха от първата глава и да се размишлява върху тях в продължение на десет дни в точно определен час. След това да се вземат следващите десетина стиха и по същия начин да се размишлява десет дни. Така се прави, докато се стигне до края на главата. След това се взема втората глава и пак по същия начин се размишлява върху всеки десет стиха в продължение на десет дни. Така се размишлява последователно върху цялото Евангелие, докато се стигне до края. Затова е необходимо повече от една година. Учителят казва, че като размишляваме върху Евангелието на Йоана, ние се свързваме със самия евангелист и той ще хвърли светлина върху писаното, а се свързваме също и с Христа, Който постепенно се вселява в нас и ни дава още по-голяма светлина. Учителят казва, че вселяването на Христос е един процес. Тогава чертите на Христа почват да се отразяват върху човека и човек става по-нежен и любвеобилен. Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас. На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.

От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства.

Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни.

Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие.

Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал.

Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните. Такъв е окултният закон, всеки сам да се добере до висшите Тайни, да ги опита и провери. Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много дълбоки Тайни в себе си.

За да можем да разберем Евангелието на Йоана в цялата му дълбочина, трябва да разберем разликата между древните Мистерии и християнските Мистерии. Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек. Но това Посвещение е ставало в скрити места, далеч от света. Христос изнесе това Посвещение, във всичките му фази, открито пред света. Това, което са виждали и преживявали учениците в древните Мистерии, се осъществило исторически от Христа във физическия свят.

Смъртта на посветените в Мистериите е била само частична смърт. Смъртта на Христа е била пълна смърт на физическото поле. Така че това, което ставало в древните Мистерии, скрито и далеч от погледите на хората, Христос го направи исторически, като премина през всички фази на това Посвещение, за да изнесе това, което беше скрито,

пред лицето на всички хора, за да могат всички да намерят сили в себе си да тръгнат в този Път. И затова се казва, че при смъртта на Христа на кръста, завесата на Храма се раздрала. Тази е завесата, която е скривала древните Мистерии. Раздирането на завесата показва, че Мистериите се изнасят вече открито пред света, за да може всеки, който намери сили в себе си, да премине през този Път.

Според "научното" изследване и според съвременните богослови, Евангелието на Йоана е най-неисторическото, а е повече философско и поетическо произведение. Но според Окултната Наука, когато това Евангелие се чете внимателно, ще се види, че то най-достоверно представя историческия живот на Исуса Христа. Това е логично последствие и от факта, че Йоан е бил ученикът, който през всичкото време е бил с Христа. Само той е бил под кръста, когато Исус издъхнал на него. И той е бил един от първите, които отишли на гроба и видял, че тялото го няма там. Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе.

За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия.

В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него. Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот. То е изпълнено изключително с Това, Което слиза от Божествените висини в човешките глъбини. Човеко- ставането на Бога, това е единствената тема на Евангелието на Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот на Исус Христос.

Животът на Исуса Христа протича в чести пътувания от Галилея в Юдея, като за това трябва да минава често през Самария. Това са три области на Палестина, съвършено различни в географско отношение. Галилея е страна с богата природа и е населена с различни народности, с различни религиозни схващания, затова тя е наречена езическа Галилея. Но, както видяхме, повечето от учениците на Христа са от Галилея. Юдея е повече мрачна, пустинна област. И докато в първите три Евангелия само един път се споменава, че Исус преминал от Галилея в Юдея, то в Евангелието на Йоана се споменава три или четири пъти, че е преминавал от Галилея в Юдея. И това става в течение на три години. Забележително е, че Христос отива в Юдея, в Ерусалим по време на празници, особено на пасхата и говори на народа в храма.

Не е безинтересен въпросът, защо Исус трябваше да се роди в Юдея. Това не е случайно явление. Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море. Мъртво море

лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение.

Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина.

Това велико мирово отношение се изразява във факта, че Евангелието на Йоана, като най-духовното Евангелие, има за арена почти изключително най-умъртвения, най- втвърдения свят на Юдея.

Макар, че Исус е живял повече в Галилея и по- голяма част от учениците Му били от Галилея, в нея Той е бил като на гости, а повече клонял към Юдея, макар, че там Го гонили. Малко неща описва Йоан, които са станали в Галилея. Такива са сватбата в Кана Галилейска, изцелението на сина на царския служител в Капернаум, след това нахранването на петте хиляди, ходенето по морето и най-после явяването на Възкръсналия при Генесаретското езеро. По-голяма част от дейността на Христа е описана в Юдея, където става Голгота и където апостолите остават след Възнесението.

Интересен е фактът, че първите три Евангелия само един път споменават за празника пасха и за преминаването от Галилея в Юдея. Това значи, че животът на Христа е протекъл само в течение на една година. Съвсем другояче е представен въпросът в Евангелието на Йоана. Той с голяма точност говори за три празника пасха, за три пътувания от Галилея в Юдея. Даже може да се видят и четири такива празника и пътувания, защото Христос на празниците е отивал от Галилея в Юдея. Първият път отива след сватбата в Кана Галилейска, след това преди нахранването на петте хиляди и след възкресението на Лазар. Също така, в началото на пета глава се казва: Беше

празникът на юдеите. Това е, когато идва в Ерусалим и изцелява болния в къпалнята, който беше лежал 38 години. Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително три години, защото празникът на пасха е ставал един път в годината, в началото на пролетта. Ако не се вземе предвид празника, за който се споменава в пета глава, тогава няма пълни три години, но ако се вземе и той, то имаме повече от три години - три години и няколко месеца.

Тъй като раждането на Исус е станало на 25 декември и през декември 30

^-та

година от раждането, Исус е бил на 30 години, както се казва и в Евангелието на Лука. В началото на 31

^-та

година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31

^-та

година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма. Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32

^-та

година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33

^-та

година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота.

Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца. Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена по-нататък. Накрая Евангелието на Йоана ни казва, че са станали още безкрайно много неща, които не са записани в Евангелието.

В Евангелието на Йоана отсъства разказът за Преображението, а също и сцената в Гетсимания. Но когато четем задълбочено, в 12

^-та

глава намираме точно описание на влизането в Ерусалим и виждаме, че тук са вмъкнати както изживяването на Преображението, така и станалото в Гетсимания. Исус казва: "Сега душата Ми е смутена, що да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за този час съм дошъл, Отче, прослави Твоето Име". Тогава дойде Глас от Небето: Прославих Го и отново ще Го прославя." (12;27-29) Причината за тази разлика между трите Евангелия и това на Йоан е разликата между две съзнания. Първите три Евангелия са плод на едно съзнание, което ту заспива, ту се пробужда за действителността. Такова едно съзнание имаме в апостол Петър. Евангелието на Йоана е произлязло от едно по-постоянно съзнание. И пропуснатите неща в него не показват приспиване на съзнанието, а съзнателно описание само на някои неща. Разказите за някои събития, като например Преображението и Гетсимания липсват, защото те са намерили своето особено очертание в такива души като Петър и подобни на него ученици. Това, което Петър изживява на планината Табор, за Йоан то е било едно постоянно изживяване. Също и Гетсимания за него е било нещо по-различно, отколкото за Петър. И виждаме, че при отвеждането на Исус при първосвещеника, Йоан и Петър вървят след Него, но Петър още същата нощ се отказва три пъти от Него. Неговото съзнание за станалото заспива, заличава се от неговото съзнание. Това е загатнато в старите живописни изображения на сцената в Гетсимания, които показват Йоана не спящ, както Петър и Яков, а гледащ с отворени очи духовните събития.

Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при четенето и проучването на Евангелието, е това, че не всякога Исус присъства физически на дадено място, където хората Го виждат и им говори. В такива случаи Той не присъства физически, но може да се яви така реално видим за хората, като че стои физически пред тях. В такива случаи хората Го виждат и чуват, обаче Той всъщност не присъства там със Своето физическо тяло.

В началото на 7-

^ма

глава се казва, че братята на Исус Го поканили да отиде в Ерусалим с тях по случай празника на шатрите. Той им отказва, но въпреки това, след като те заминават, отива в Ерусалим. На пръв поглед би се помислило, че Той се отказал от първото си намерение да не отива, и отишъл. Това не е така. Той действително остава в Галилея и въпреки това отива в Ерусалим със Своето етерно тяло, което може да става видимо и да извършва действия като с физическо тяло. Така че, Той не присъства физически в Ерусалим, а се изявява на хората, които са събрани в Ерусалим, с пълна духовна мощ. Това е ясно казано в Евангелието. Там е казано: "Когато заминаха братята Му, Той също отиде на празника, но не открито, а тайно". Това значи, именно, че Той отива в Ерусалим не с физическото Си тяло, а по тайнствен начин. Оттук става разбираемо и обстоятелството, защо до 8-

^ма

глава постоянно се казва, че в Ерусалим хората искали да Го хванат, но Той винаги се изплъзвал от ръцете им и не можели да Го хванат. Това показва, че Той е видим физически, говори, действа физически, но не присъства с физическото Си тяло. И на много места Исус се явявал по такъв начин - видим за физическите очи, прави физически действия, без да присъства физически.

След тези кратки, общи бележки върху окултно- мистичния характер на Евангелието на Йоана, ще се спра по-конкретно върху някои места от Евангелието, за да покажа конкретно неговия окултно-мистичен характер.