Jump to content

3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ


Recommended Posts

3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ

В шеста глава е описано четвъртото знамение - нахранването на петте хиляди души. В четвъртия стих е казано: "А наближаваше юдейския празник на пасхата". Знаменията на Христа предшестват даден празник на юдеите, което не е случайно явление. Нахранването на петте хиляди души е четвъртото знамение, четвъртата стъпка по пътя на духовното развитие. С това знамение е казано много нещо. С първото знамение се дава импулс за развитието на човешкото сърце, с второто знамение се дава импулс и нова енергия за развитието на човешкия ум. С третото знамение се дава импулс за укрепване на човешката воля. С това се създават условия за развиването на човешкото самосъзнание, за развиването на аза в човешката душа, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода.
Знамението за нахранването на петте хиляди се описва и в четирите Евангелия. Само че в Евангелията на Матей и на Мрако се описва още едно нахранване на четири хиляди души, което липсва в Евангелието на Лука и Йоана. В тези, последните Евангелия, се описва само нахранването на петте хиляди души. Това не е случайно, както няма нищо случайно в Евангелието. Също така не са случайни и числата пет хиляди, четири хиляди и другите числа, които се употребяват в този разказ. При нахранването на петте хиляди се казва, че имало пет хляба и две риби и след като се нахранили всички с тези пет хляба, останали къшеи, от които се напълнили 12 коша. За да се разбере тайната, която е скрита във всички тези числа, трябва да проникнем за малко в тайната на числата.
Преди да се спра накратко върху тайната на числата, за които се говори тук, ще кажа следното. Знаменията, които Христос е правил, имат две страни: от една страна те са факти от нашия сетивен свят, исторически факти, а от друга страна те са духовни процеси, които имат отношение както към вътрешния живот на човешката душа, така и към историческото развитие на човечеството. Така че, това, което Евангелията ни съобщават, са действителни исторически събития. Но историческите събития от този род са едновременно външни исторически събития и същевременно събития и процеси от духовния свят. Така че, във всеки разказ в Евангелието се намира, така да се каже, една част Небе. В подробностите, които принадлежат на външния сетивен свят, е скрит един духовен образ, едно първично явление, един свръхсетивен свят, едно Божествено действие. Така че, сцените на Евангелието са едновременно сетивни и свръхсетивни процеси, история и свръхистория. Да се вижда само външното, това е материализъм; да се вижда само духовното, това е отвлечен символизъм.
Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата древност, на числата се е гледало с по-друго разбиране. Те не са били разглеждани само като количества, но и като качества. Всяко число е било едно индивидуално същество.
Разликата в големината и количеството, които две числа изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали различието на същностите. Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество. Според това схващане числата са имена на същества, а не само формални обозначения за количества. Библията, както и всички други древни религиозни документи, почиват на едно такова схващане за числата. Така например и числата пет хиляди и четири хиляди не трябва да се разбират непременно в количествено отношение. За да разберем какво се крие зад тези числа, трябва да направим една малка екскурзия из историята на света, в историята на културното развитие на човечеството.
Знаем, че според Библията светът е създаден в 7 дни. Но ние знаем, че това не са обикновени дни, а космически периоди. Също така и културното историческо развитие на човечеството протича през седем дни - седемте културни епохи. И тогава това, което става в третия ден, стои под знака на числото три хиляди. Хората от четвъртия ден са четири хиляди, а хората от петия ден са пет хиляди и т.н. Между седемте световни дни, четвъртият като среден играе особено важна роля.
Има едно прадревно предание, според което Христос се е родил в четирихилядната година от сътворението на света. Това предание може да се разбере само в светлината на Окултната Наука. Христос действително се е родил, станал е човек в четирихилядната година на световното развитие. Само че, това число трябва да се чете не количествено, а качествено. Тогава то означава: Христос е станал човек в средата на времената, в средния ден, в четвъртия ден от световната история.
Трябва да прибавим, че всеки един от световните исторически дни се е намирал под влиянието на един зодиакален знак и в течение на този ден-период Слънцето е преминавало през определен зодиакален знак.
Слънцето изминава един зодиакален знак за две хиляди и сто и шестдесет земни години. Това определя един ден от културно-историческото развитие на човечеството. Това се дължи на така наречената проекция на равноденствената точка, т.е. изоставането на равноденствената точка по отношения на съзвездията, което изоставане е равно на около 50 секунди за година. И така, в течение на 2160 години равноденствената точка се премества от един знак в друг. И в продължение на 12 по 2160 години, тази равноденствена точка обикаля цялото небе. Целият този път продължава 25920 години, което се нарича една платоническа година.
Седемте дни на световно-историческия процес, това са 7-те културни епохи, през които преминава развитието на човечеството след атлантския период. Първият ден отговаря на индуската култура, която се намира под влиянието на знака Рак. Вторият ден отговаря на персийската култура, която се намира под знака Близнаци. Третият ден отговаря на египетско-халдейската културна епоха, която се намира под влиянието на знака Телец. Четвъртият ден отговаря на гръко-латинската културна епоха, което се намира под влиянието на знака Овен. Петият ден отговаря на културата на съвременните европейски народи, която се намира под влиянието на знака Риби. Първата култура е обозначена с числото хиляда, втората - с числото две хиляди, третата - с числото три хиляди, четвъртата ~ с числото четири хиляди, а петата - с числото пет хиляди. Това има своето кабалистично значение, върху което сега няма да се спирам.
Примери с такива числа има на много места в Библията. Така например, когато Мойсей се намирал с чзраилския народ в полите на планината Синай и той се качва на върха на планината да получи десетте Божии заповеди. Понеже се забавил няколко дена, народът долу, който бил излязъл от Египет и е бил запознат с култа на Е,.ка или на Телеца, си направил златен телец. Това принадлежи на третия ден, т.е. на египетската култура. И Мойсей, като се връща и вижда това, избива 3 хиляди мъже, които се били разбунтували. В Библията е казано: "В онзи ден паднаха три хиляди мъже". Това са онези, които принадлежат към
Египет. В унищожението на трите хиляди ни е посочено унищожението, пресичането на египетското влияние, което принадлежи на третия ден, всред еврейския народ. Ако погледнем на въпроса кабалистически, числото три хиляди не ни дава числото на убитите, но то ни показва коя същност е унищожена чрез наказанието, извършено от Мойсей.
[/b]
Веднъж на пророк Илия била дадена една странна, строга заповед от Бога. Той трябвало да постави на тяхната служба трима человека: Хазаел за цар на Сирия, Йеху за цар на Израил и Елисей за свой собствен приемник, в служба на пророк. И казано е по-нататък в заповедта: "И трябва да стане така, че който се спаси от меча на Хазаел, него ще убие Йеху, а който се спаси от меча на Йеху, него ще убие Елисей. И ще оставя седем хиляди от Израиля: всички колена, които не се поклониха пред Ваал и всяка уста, която не го е целунала".
Едно правилно разбиране на числото седем хиляди ни дава ключа за разбирането на цялата история. Седемте хиляди са хората на крайната епоха, хората на седмия ден, онези, които ще издържат мировия съд, който е съдът на самата мирова история. Много неща в човечеството не ще стигнат до последния час. Голяма част от човечеството ще загине преди това, защото не ще може да върви в крак с темпа на мировото развитие. На пророк Илия е възложена задачата да подготви последния час на мировото развитие, да разгърне в човечеството неумолимата воля, пред която всичко, което не може да върви в крак с развитието, трябва да загине. Който служи на последния етап на бъдещето, трябва преди всичко да противостои с неумолима строгост на всичко, което принадлежи на миналото. Тримата следовници на Илия имат за задача да изтребят миналото на Израил, което в случая символизира човечеството и неговото развитие, защото се касае за седем хиляди души, за целта на земното развитие. Задачата на Мойсей стои в числото четири хиляди, той трябва да въведе човечеството в четвъртата културна епоха, а задачата на Илия е в числото седем хиляди. Мойсей има за задача да подготви близкото бъдеще, а Илия има за задача да подготви най-далечното бъдеще.
Тези примери ни дават ключа за разбирането на разказа за нахранването на петте хиляди и четирите хиляди. Нахранването на петте хиляди мъже, за които говорят и четирите Евангелия, са живущите в петия ден, в петата културна епоха, която е нашата настояща културна епоха. С това нахранване е показано, че Христос е, Който действа както в течение на четвъртия ден, на четвъртата културна епоха, така и в петия ден, на петата културна епоха. Неговата сила е, която храни човечеството на петата културна епоха в пътя на неговото развитие. А петте ечемичени хляба и двете риби показват, че тази Христова сила, която стимулира развитието на това човечество, ще се предаде чрез петте сетива, емблема на която са петте ечемичени хляба. Ечемичените хлябове показват, че тези проводници на Христовата сила не са от най-доброкачествените, какъвто е пшениченият хляб, но все пак са проводници на тази сила, за да може да нахрани хората на нашата епоха. А двете риби, това са новите чувства (сетива), които постепенно ще се развиват в течение на петата културна епоха. Това са интуицията и предчувствието. А 12
-те
коша с укрухите, които са събрани от учениците след нахранването, представят 12 типа хора, които са яли на трапезата. Укрухите, с които се напълниха дванадесетте коша, представят материята, от която са изградени телата на 12
-те
типа хора. Или още, те представляват материята, която изгражда тялото на човека от петия ден. Защото човешкото тяло е построено по образец на космоса, на космичния човек, където 12-те зодиакални знаци представят 12
-те
части на това велико тяло. Тези 12 части, намиращи се под влиянието на 12-те зодиакални знаци, образуват човешкото тяло. Те са 12
-те
коша, които са изпълнени с укрухите. В случая укрухите, това е материята, която е станала носител на Живота, който излиза от Христа и преминава в хората на петия ден. И като продукт на творческия процес на Живота са укрухите, от които е съградено човешкото тяло и неговите 12 части. Защото Животът е първичното проявление на Битието, а материята е продукт на творческия процес на Живота. Животът не е резултат на обмяната на веществата, но обмяната на веществата е резултат на творческия процес на Живота. Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно.
В разказа за нахранването са загатнати още много тайни, свързани с развитието на човечеството. Посочено е, че нахранването на петте хиляди става при настъпването на нощта. Интересна е и обстановката, при която става нахранването. Това не са неща случайни и без значение. У Матея е казано: "Вечерта учениците Му дойдоха при Него и рекоха: Тук мястото е пусто и нощта настъпва, отпусни народа от Тебе" (Матей, 14; 15). А Марко в 6 глава, от 31 до 35 стих казва: "Да отидем настрана в пусто място, да си починете малко... Когато денят беше към края, пристъпиха учениците Му при Него и рекоха: Тук е пусто и денят свършва, отпусни ги от Тебе". Лука в 9-та глава, 11 стих казва: "Денят започна да преваля". А Йоан само казва: "Исус се изкачи на хълма и седеше с учениците Си. Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб, за да ядат тия?" След като Му съобщават, че има пет хляба и две риби, Той казва: "Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева. И тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. Исус, прочие, взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седящите. Така и от рибите, колкото искаха. И като се наситиха, казва на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо" (6;5-12).
Забележително е, че Христос сам раздава хляба на народа, а учениците събираха укрухите. След това Исус се оттегля сам на хълма. "А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото". Че нахранването е станало вечер, при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме един процес, който е станал в духовния свят. В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става.
Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота. То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева. Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване.
Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка. Там когато учениците казват на Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва: Дайте им вие да ядат. И след това Христос благослови хляба, разчупи го и го предаде на учениците, а те нахраниха с него народа. Също така и тук са имали на лице седем хляба и малко риба.
Въпросът с тези две нахранвания може да се разгледа и от друго гледище, което също отговаря на една космична действителност, а не на една абстрактна, умствена спекулация. На небето има 12 зодиакални знаци и 12 съзвездия, през които минава Слънцето в своето видимо движение. През деня седем от тези съзвездия са над хоризонта, а пет са под хоризонта. А през нощта имаме обратно - седем са под хоризонта, а пет са над хоризонта. Във времето на Христос, в четвъртата културна епоха, Слънцето е минавало през знака Овен и е било към края. Така че, при изгрева на Слънцето в началото на пролетта, Слънцето е в знака Овен, зад него се подава знакът Риби, който в астрологията се символизира с две риби. Следователно, петте хляба, това са петте нощни знаци на зодиака, а двете риби ни загатват за знака Риби, който бавно се приближава ма хоризонта. 12-те знака на зодиака са небесни кошове с хляб. От тях струи хранително небесно благословение. При нощното нахранване на петте хиляди мъже на небето стоят пет съзвездия, които са петте хляба. Първият знак на деня е Овенът, зад който се подават Рибите, в който Слънцето влиза в следващата епоха. В четвъртата културна епоха съзвездието Риби е било последното съзвездие от петте нощни съзвездия. То бавно се приближава към хоризонта. И в катакомбите Христос е бил изобразяван в образа на риба, като едно предчувствие на бъдещето.
Гръцката дума, отговаряща на нашата дума риби, съдържа цялото име на Христос, като всяка буква от тази дума се счита за начало на следните думи - Исус Христос, Син Божи, Спасител.
По времето на Христа съзвездието Риби бавно отивало към изгрева. То бавно напредвало от съзвездие на нощта към съзвездие на деня. Между петте нощни съзвездия са били и двете риби, а към седемте дневни съзвездия се прибавяло вече малко от образа на рибите. Така че, до петте хляба на нощното нахранване имаме две риби, а при седемте хляба на дневното нахранване имаме малко риба.
При нахранването на петте хиляди останали пълни 12 коша. Това са 12-те знака на зодиака, от които струи небесната храна. Вярно е, че през нощта могат да се видят да светят само пет съзвездия от зодиакалните, но през нощта душите на хората не са в телата, с очите, на които те виждат външния блясък на звездите. Тогава душите се намират в самите звездни сфери. Въпреки, че седемте дневни съзвездия са под хоризонта, те също са видими за душите през нощта. Всички звездни кошове са отворени и след станалото нахранване всички 12 коша остават пълни.
При нахранването на четирите хиляди остават пълни седем коша, толкова, колкото хляб има. От небето струят своето благословение седемте съзвездия. И тези седем коша, които през деня стоят над хоризонта, не се изпразват. Седемте хляба могат да бъдат изядени, но те стават като седемте пълни коша.
Това нахранване на петте хиляди, като стъпка на духовното развитие е четвъртата стъпка. Тук се пробужда човешката душа, която ще се развие в течение на петата културна епоха и получава импулса на Христос за това свое развитие. Нахранването на петте хиляди дава стимул за развитието на душите в течение на петата културна епоха.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...