Jump to content

86. ЧУЖДИ ПО ДУХ


Recommended Posts

86. ЧУЖДИ ПО ДУХ

Когато дойдох в София, аз нямах пари. Защото, като свърших войниклъка, трябваше да следвам, а пък нямах пари. И понеже нямах пари, ме заведоха при Бертоли, да чукам, да правя мозайка, та да припечеля нещо. Чуках с един голям чук, а покрай мене имаше и други, които чукаха мозайка.

Пепелта от чукането на мозайката не се плаща. Тя се хвърля в един трап, който имаше там, а пък само отсеяното като зърна, вече за него плащат. Аз като чуках, едва изчуквах за 28 лева. Това само за хляб ми стигаше. Това продължи ден, два, три, четири. Чак в четвъртък брат Борис Николов мина покрай мене и като ме видя, а аз съм млад, силен съм, изсилвах се и правех мозайката с чука само на прах. Главнята на големият чук отгоре е подкована с пирони, а аз замахвах с всичка сила и ги трошах и всичко ставаше на пепел. И ми показа брат Борис, че за пепелта нищо не се плаща. А да взема сам чука и усул-усул - полека-лека, така, да чукам и как трябва да чукам. И на другия ден, значи, над 200 лева си изкарах. Няколко кофи като отсея пепелта, вече стана на зърна, а не на пепел.

В туй отношение Борис Николов е за похвала, че ми показа как да работя. Пък имаше и други, които работеха, ама бяха селяни от околните села. Идеха да печелят, тъй, при Бертоли. Обаче те видяха, че аз се изсилям и мълчат, мълчат. Чужди бяха по дух и не ме упътиха. А като погледа Борис как се изсилям аз, с моята сила младежка, ми каза: „Не така, брат, ти нищо не изкарваш, ти само си хабиш силите. Дай тука чука!" Взе чука, клекна при мене и започна да чука, полека-лека и вечерта като отсях, сума ти нещо изкарах вече.

Преди да тръгнем на Рила, ние ходехме да летуваме на Яворови присои, горе, на Витоша. И веднъж сме се събрали една компания така, а пък братята нещо, и Учителят беше при тях, вадят един камък там, който не знам защо го вадеха. Появи се една възрастна жена, едва върви, дойде там и пита Учителя: „Абе, тука казаха, че има дъновисти, не сте ли ги видели къде са?" А Учителят я попита: „Защо ти са?" - „Искам, каза, да го видя този Дънов кой е." А Учителят се усмихва и казва: „Ще го видиш" - казва.

ВК: Значи чужда жена тръгнала от долу сама, качила се сама и то на Яворови присои. ПГ: Чула, че тука дъновисти има. ВК: Значи ще Го види кой е, ПГ: И Го видя. Разговаря с Него. Тази селянка не беше чужда по дух, както ония, при мозайката.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...