Jump to content

6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ


Recommended Posts

6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ

Понеже съм си поставил като задача да посоча окултния елемент на някои окултни факти от Евангелието, които ни показват окултния му характер, затова ще кажа няколко думи за благовестията, дадени в началото му. Защото, какво нещо е един окултен факт? Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят. Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат".
Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека.
Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не.
1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ. Захари рече на ангела: По какво ще узная това? Защото съм стар и жена ми е в напреднала възраст? Ангелът в отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се сбъднат своевременно".
Това откровение няма нужда от тълкуване, защото е ясно само по себе си и това, за което то говори, се сбъдва точно така. В него са скрити много окултни истини, които всеки може да схване и разкрие.
 
2. Следващото благовестие е отправено към Мария за раждането на Исус. То е предадено по следния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано: "В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом. А името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: "Здравей, благодатна. Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син. И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея".
 
Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие.
 
3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45). Следва откровението на Мария, от 46 стих на първа глава. И Мария каза: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове. Защото Силният извърши на мене силни дела. И свято е Неговото име. И през родове и родове Неговата милост е върху ония, които му се боят. Извърши силни дела със своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в помислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и въздигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата си Израил, за да помни, за да покаже милост към Авраама и към неговото потомство до века".
 
Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят.
4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия
Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.
Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80).
5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение".
Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти
сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света.
Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен. И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото дело, което се извършва на Земята.
6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля. И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил. А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца"
"Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва. И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39).
 
7. Следващото откровение, което не е изказано с думи, а дадено като образ, е 12-годишният Исус в храма между книжниците и мъдреците, където разисква с тях върху закона. От 39 стих на втората глава нататък е казано: "И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат бе на него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му. А те, понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден път и го търсеха между родните и познатите си. И като не го намериха, върнаха се в Ерусалим и го търсеха. И след три дни го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха на разума и на отговорите му. И като го видеха, смаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща ти и аз наскърбени те търсехме, а той им рече: Защо да ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца ми. А те не разбраха думите, които им рече. И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52).
 
Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори.
 
8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение".
"И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не казвайте: Имаме Авраама за баща, защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата вече лежи при корена на дървото. И тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля. И множествата го питаха. Тогаз какво да правим? А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма. И който има храна, нека прави същото. Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: Учителю, ние какво да правим? Той им каза: Не изисквайте повече от това, що ви е определено. Питаха го и военослужащите: А ние какво да правим? Казва им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19).
В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес. И той каза приблизително следното: Досега сте имали учението на брамините. Те приписват своя произход от самия Брама. Те казват за себе си, че превъзхождат
другите хора, понеже имат този благороден произход. Тези брамини казват, че човек има стойност чрез своя произход. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което той прави от самия себе си, а не чрез това, което е било вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за великата мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин. Това няма значение. Но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични сили. Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим?
Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма.
От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа.
Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество.
9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10).
Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17).
Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33).
Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение".
Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него. Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет. След като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него, Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в Капернаум, направи го и тука. А Той им казва: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. И после им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. Също тъй много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;25-27). Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско същество. Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус. Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно. Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи. Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни.
10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И като се изминаха те, огладне". И след това започва изкушението от дявола. Така го предава Лука.
Марко го предава много кратко. "И веднага Духът го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатаната и беше със зверовете и ангелите му служеха".
Матей предава това явление по следния начин: "Тогаз Исус биде отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости 40 деня и 40 нощи, най-после огладне". И почва изкушението от дявола.
И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност. Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата.
11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин. То е предадено по следния начин в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин. И с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше вдовица. И с нея имаше голямо множество от града. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. Тогаз се приближи и се допре до носилото и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му" (7; 11-15).
Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото. Също така и всички изцелявани от Христа са приели Неговия импулс. Те са приели от Него Сила и в следващото си прераждане са станали работници за разпространение на Учението.
12. Следващото окултно явление е възкресението на дъщерята на Яир. В Евангелието това събитие е предадено в осма глава, от 41 до 56 стих по следния начин: "И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата и падна пред Исусовите нозе, и му се молеше да влезе в къщата му, защото имаще едничка дъщеря, на около 12 години и беше на умиране. И когато отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, се приближи изотзад и се допре до полата на дрехата му, и начаса престана кръвотечението й. И рече Исус: Кой се допре до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допре до Мене. Но Исус каза: Някой се допре до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса оздравя. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир. Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя. А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде. И родителите Му се учудваха, а Той им заръча да не казват на никого за станалото".
Тук пак имаме едно възкресение, едно Посвещение. Интересното е, че момичето умира от липса на жизнена сила и кръв. от преизобилието на която страда жената с кръвотечението. И когато жената се допира до Исус, Той възприема нейната излишна сила и тя оздравява. Същата тази сила Той предава на момичето и то възкръсва.
Тук си припомням един случай от Учителя. Той е бил в един провинциален град, в едно братско семейство и там имало едно много тежко болно дете. Помолват Учителя да му помогне. Той казва: Може да му се помогне, ако някой от близките се съгласи да взема от неговата енергия и да я дам на детето, за да се възвърне неговото здраве. Такъв се намира и Учителят взема от неговата енергия и излекува детето. Не че Христос няма в себе си тази сила, но е необходимо тя да бъде взета от някой човек, който я има в изобилие. Но по-интересно е самото възкресение. Всички констатират, че момичето е умряло. И Той казва: "Талита, куми!" Момиче, стани. Тебе казвам! И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения, които са предадени във формата на разказ, за да се скрие Истината. Затова Той казва на родителите да не казват никому за станалото.
Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа. В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос.
13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не познават законите, по които стават нещата, ги наричат чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата. Това не е черна магия, но едно използване на природните сили, които са сили на Христовия Дух, за да умножат благата. Спомням си пак един пример от Учителя и той е следният: На Изгрева, в първите години на мястото, където сега е положено тялото на Учителя, се сееше жито. Един брат сее нивата и посял половината, вижда, че житото му свършва и остава много малко. Той казва на Учителя: Учителю, семето няма да стигне. Учителят му казва: Сей, ще стигне. И за негово учудване той взема от кофата и сее, и то все толкова си
остава, докато посял цялата нива и житото стигнало. Това е, така нареченият закон за Всемирното Изобилие или както Учителят го нарича, Закон за Опуленса, според който благата могат да се умножават. Този закон са познавали всички посветени. Скоро четох дневника на една американска експедиция в Индия, в областта на Хималаите, където влизат във връзка с известни посветени, които също така широко прилагат този закон за умножение на благата. Този, който пише дневника казва, че цялата делегация е присъствала на такива опити за умножение на благата. При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно.
14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят Син, избраникът Мой, Него слушайте". И когато престана гласът, Исус се намери сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога нищо за това, що бяха видели".
Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам).
15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред. И ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе и няма да остане в тебе камък на камък, защото ти не позна времето, когато беше посетен".
Всичко това, което Христос каза за Ерусалим, се сбъдна. Но тук по-важна е заключителната мисъл, която ни разкрива един важен окултен закон, че когато един народ или един човек бъде посетен от един Божествен пратеник и не бъде приет, този народ или този човек носи последствие и отговорност за това. Той попада под ударите на закона за кармата, защото е отхвърлил и не е приел Божественото, което го е посетило. Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески.
Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте".
16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. И към беззаконниците беше причислен. Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той рече: Доволно е.
И излезе, та отиде по обичая си на Елеонския хълм, подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: Молете се, да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях, като на един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмени Ме с тази чаша, обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. Яви Му се ангел от небето и Го укрепваше. Като беше на мъка, молеше се по-усърдно. И потта Му стана като големи капки
кръв, които капеха по земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб. И рече им: Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение... И докато още говореше, пристига Юда, който Го предаде... И един от учениците удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. А Исус проговори, казвайки: Остави до тук! И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство.
В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус. В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание.
17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача.
Когато Исус е на кръста, по обяд слънцето потъмнява и завесата на храма се раздра. Понеже Христос казва, че сега е властта на тъмнината, а слънцето е в дома на светлината, защото то е външната дреха на Христа. Затова Слънцето потъмнява и завесата на храма се раздира, завесата, която дотогава е скривала Тайните на Посвещението в храмовете. Сега тази Тайна се изнася на историческата сцена пред лицето на всички хора. Това е една от страните на Тайната
на Голгота, изнасяне на Тайната на Мистериите пред света, която е една от причините еврейските големци, които са били запознати с Тайните на Мистериите, да искат да убият Христа, защото ги изнася. Но с това те сами помогнали да бъде изнесена цялата Мистерия открито и затова завесата се раздрала. Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през смъртта на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят. И пред светлината, която проблясва пред него от духовния свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина.
"И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна" (23;46).
Голгота беше едно събитие, което трябваше да стане на Земята и за него бяха предсказали писанията. И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край". Той от Галилея предприе цяло пътешествие, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи. Това беше Неговата задача.
18. Следва полагането в гроба и Възкресението. Лука описва това събитие по следния начин: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. А намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже в ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си към земята. И мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешните човеци, да бъде разпнат и в третия ден да възкръсне. И спомниха си думите Му. Те съобщиха това на апостолите, които също не повярваха отначало. А Петър стана, изтича на гроба и като надникна, виде саваните, сложени отделно и отиде у дома си, и се чудеше за станалото".
Възкресението на Христа е единствения по рода си факт в цялата световна история. В храмовете на Мистериите са минавали през едно състояние, подобно на
смъртта, но тук Христос премина една действителна смърт, победи смъртта и възкръсна. С възкресението на Лазар, на момчето от Наин и на дъщерята на Яир, Той показа, че има власт над смъртта и когато Той премина през нея, Той я победи и Възкръсна.
19. Явяването на Възкръсналия и Възнесението. Както предава Лука в "Деянията на апостолите", в течение на 40 дни Христос е бил във връзка с учениците и им е говорил. "Като им се явяваше 40 дни и им говореше за Божието Царство".
Най-напред Той се явява на двамата ученици, които пътуват за Емаус и пътува през целия път с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляб, благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха. А Той стана невидим за тях. След това се явява на единадесетте при затворени врати. "И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. А Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцето ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че Аз съм същият. Попипайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си". И след това ги пита: Имат ли нещо за ядене, и ял с тях. "И рече им: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите. Тогаз им отвори умовете, за да разбират писанията. И рече им: Така е писано, :е Христос трябва да пострада, да умре и да възкръсне от мъртвите в третия ден. И че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се почне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И ето, аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми. А вие стойте в Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре".
"И ги заведе на едно високо място срещу Витания и вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето".
Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения. В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората. По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество. А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...